Кой остава, кой си отива

В политическите анализи от американската столица непрекъснато се прави сравнение между две предстоящата среща в Прага на 22 ноември 2002 г. и деня, когато 12 държави подписаха Североатлантическия договор на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Споменаването на 1949 г. в този контекст доказва, че САЩ поемат, за втори път след Втората световна война, но по различни причини, ролята на конструктор на Европа, на институционалното унифициране между Изтока и Запада чрез приемането в НАТО на още седем държави от бившия съветски блок. Сравнението е опит да се предложи отговор на тревогите на САЩ за това какво следва да правят след разширяването, така че приетите държави да станат съвместими, на първо място като ценности, с НАТО.

Наред с отличителните черти на Литва, Естония, Латвия, Румъния, България и Словакия, могат да се набележат няколко общи характерни черти за тези държави, посочени от Уилям Одъм, изследовател от Института Хъдзън, в изложение, представено от него тези дни пред Комитета по външна политика в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ.

Онова, което тревожи американската администрация, и се отнася до сфери, в които тя се чувства длъжна да предприеме действия, е политическото

наследство на комунизма и на съветската хегемония

За разлика от Западна Европа, която,(с изключение на Германия), претърпя огромни икономически загуби, но не и извращаване на институционалната система и на манталитета, страните-кандидатки, които са на прага на присъединяване към НАТО, са структурално покварени от комунизма. Присъствието на значителен брой бивши комунисти, шпиони, хора, които са запазили връзките с руските си колеги, може да застраши политическата и икономическата стабилност на страните, които ще бъдат интегрирани. Разликата между Западна Европа от периода след Втората световна война и Източна Европа през 2002 г., е, според концепцията на Одъм, невъзможността да се процедира с комунистическия елит така както с нацисткия и фашисткия, тоест чрез отстраняването и разрушаването му, заради простия факт, че комунистическият елит е

скачен със сегашната политическа система

в позиции, от които може да пречи или да забавя реформите.

Друг също сериозен проблем, който тревожи САЩ, е свързан с някои бивши представители на комунистическата партия, армията и тайните служби, които сега са добре поставени в посткомунистическите режими и продължават да поддържат връзки с руските си колеги. Това положение не само позволява на руските тайни служби да предизвикат политически сътресения в тези държави, но и благоприятства сътрудничеството в криминални дейности с

информативни и мафиотски руски кръгове,

констатира анализаторът на Института Хъдзън в своето изложение на тема разширяването на НАТО.

Решението, което се очертава, не само от констатациите на Одъм, но и от изявленията на представители на НАТО, в това число от областта на разузнавателните служби, е запазването на онези, които са в състояние да се променят и да играят позитивна роля в новата политическа и икономическа система, и отстраняването на онези, които могат да навредят на реформите след интегрирането. На Румъния, а вероятно и на останалите страни-кандидатки, бе изпратено посланието, че не трябва да елиминира от структурите за решения, всички бивши секуристи (служители на бившата политическа полиция Секуритате), а само онези, които влизат в категориите, изброени и от Одъм.

В Букурещ това послание предизвика

партизанска война между бившите антизападни агенти,

намиращи се на различни длъжности в централната администрация, респективно в Президентството и Министерският съвет. Вместо да седнат на масата с досиетата пред тях, висшите държавни служители от сегашната власт си изпращат кодирани предупреждения. С тях те се опитват да спасят агентите, които са им доставяли информация от системата, осигурявали са им чрез връзки отпреди 1989 г. контрол в някои сфери, върху които, по конституция, не биха имали правомощия.

Ако разгледаме изявлението на премиера Адриан Нъстасе от началото на месеца по телевизия Романия 1, според което е започнала кампания по отстраняване на онези, които са работили в отдел анти-КГБ, и изявлението на Раду Тимофте (директорът на Румънската служба за разузнаване) от Вашингтон, в което Тимофте изразява тревогата на американската администрация спрямо някои хора, включително бивши секуристи, които могат да повлияят на решения от национален интерес, разбираме, че борбата се води на първо място за онези, които в партията, службите за сигурност и армията,

са служили и на руски интереси

Така Тимофте призна, че сериозно е обсъждал с шефовете на американското разузнаване проблема за присъствието в Румъния на хора, които служат на източни интереси.

Ситуацията се усложнява, ако наистина архивът на Поделение 0110 е унищожен, така както твърдят медиите, а доказателствата, частични или манипулативни, могат да бъдат използвани било да спасят заради политически и икономически цели някое лице, което е сътрудничело или още сътрудничи с бивши или сегашни офицери от разузнаването в Русия, било да се елиминират агенти, които имат компрометиращи данни за миналото на някои лица от структурите на властта.

Ако НАТО не разполага с документи-свидетелства - нещо, което е трудно да се предположи - е възможно точно онези, които могат да бъдат обучени и използвани отново, да бъдат отстранени. Напук на официалните изявления, че Румъния трябва да реши сама проблема с нежеланите, НАТО няма да остави тази мисия изцяло на нейна отговорност. За НАТО е по-важно факторите, които вземат решения да станат съвместими с ценностите на Алианса, отколкото защитата на класифицираната информация. Така както постъпиха и след Втората световна война по отношение на Западна Европа, САЩ ще окажат помощ в процеса на реформа и ще се намесят, ако развитието на някоя от тези седем държави, независимо коя, рискува да предизвика дисбаланс в Алианса.

Голямото разширяване, включването на държави със структурни проблеми, представлява компромис, правен от САЩ, само защото световният лидер си е поставил за цел да формира блок за противопоставяне вместо да разрешава кризи. Но се очаква моментът Прага да бъде последният компромис, който САЩ прави на седемте.

*По БТА