Кой плаща царските сметки

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски заминава на работно посещение в Австрия и Германия, съобщи вчера БТА. Премиерът щял да участва във форум по проблеми на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа в Австрия и да се срещне с федералния президент на Германия Йоханес Рау. Щял да има и среща с комисаря по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген. Посещението завършва на 30 юли, уточнява БТА.

Доколкото напоследък всяка, не само външнополитическа активност на очевидно много уморения от едногодишното си управление ръководител на изпълнителната власт е новина, това кратко съобщение би трябвало да ни изпълва с национална гордост. Или ако не с национална гордост, то поне с увереност, че министър-председателят е жизнеспособен и работоспособен.

Място за гордост обаче в случая няма. И то не само заради характера на съобщението - работен, нито заради церемониалната длъжност на германския федерален президент, нито заради отдалечеността на България от пълноправно членство в Евросъюза, което от своя страна прави формална срещата и с Ферхойген. Посещението не ни изпълва с гордост, защото не е политическа визита, или поне не е предимно такава. Кой знае защо, по същото време в Байройт, Германия, се провежда бляскавият Вагнеров фестивал, на чието откриване снощи бившият български цар бе поканен. След това имението в Кобург ще има родова среща, Симеон естествено ще бъде и на нея. За разлика от откриването на Вагнеровите тържества, което освен връх на снобизма е и демонстрация на произход и възможности в Еврола, срещата в Кобург е "закрита за папараци". В включително български, ако все пак на някой роден журналист е позволено да отразява работното премиерско посещение. Въпросът е дали държавата, тоест ние, за пореден път не плащаме развлеченията и срещите с роднини на премиера. За пореден път, защото на по Коледа той си бе в Испания, пак на работно посещение, а преди два месеца почина на държавни разноски в Швейцария, участвайки в икономически форум в Кран Монтана. Ще каже ли някога правителствената информационна служба дали Симеон плаща от джоба си своите лични срещи, ако те случайно съвпадат с работните му посещения? Не, ако не бъде попитана, и дори не само попитана, а принудена да отговори от едно очевидно несъществуващо обществено мнение, което много бързо и лесно свикна да приема за нормално да плаща разходките и да поддържа имотите на своя царствен премиер.

Не знам колко хора си дават сметка, но връщайки бившия си цар, България го направи милионер. Според Централния държавен архив царското семейство има да взема 5 116 кв м застроена площ и 127 259 дка земи. Брокери ги оценяват на поне 5 милиона долара. Никой не смее да каже колко струват паркът и дворецът Врана, защото са уникални, обявени за паметници на културата, и нямат пазарна стойност. Само площта и сградите били за около 10 милиона долара.

Само че Симеон не бърза да си получи имотите. Той предпочита държавата да се грижи за тях вместо него, и освен разходите по поддръжката да му спестява и колосални за българските мащаби данъци. Впрочем Сакскобургготски не плаща данъци за имотите си законно, защото в Закона за местните данъци и такси през 1998 г. се появи нов член 17, според който данъкът, дължим за сградите - паметници на културата, се отстъпва на собствениците им, срещу задължението да го ползват за поддръжката и ремонта им.

Да, обаче в случая на Симеон и поддръжката, и ремонтите е за сметка на държавата в провинциалните му имоти и на софийската община, когато става дума за Врана. През 2000 година поддръжката на 960 - те декара във Врана еструвала 288 374 лева. Преди изборите миналата година синя общинска съветничка се опита да спре парите, които София дава за поддържането на парка Врана, тъй като Симеон още не го би дарил на общината, както обеща през есента на 1999. Кметът Софиянски обаче люто се скара с общинарите и ги обвини, че рекетират царя. След юни 2001 естествено Симеон и дума не е обелвал за плащане на данъци, за даване на парк или за настаняване в двореца на висше училище по туризъм, каквато идея за кратко му мина през ума. Проблемът е, че дума не обелва и опозицията - нито от ляво, нито от дясно, нито от средата. Може би защото ако беше на мястото на Симеон, щеше да прави същото.

Ако обаче премиерът е свикнал да не плаща, очевидно някой трябва да го прави вместо него. Правят го българите. И тези, които гласуваха за него и движението му през 2001-ва, и тези, които не го подкрепиха. А Сакскобургготски вече година надвива корупцията и си живее като Симеончо.

По Радио “Свободна Европа”