Кой ще оглави ООН? Жена от Източна Европа?

Твърде е вероятно следващият генерален секретар на ООН да е жена от Източна Европа. Тази вече доста време лансирана хипотеза намира поредно потвърждение в публикации на две от най-авторитетните международни издания.

За пореден път се споменава и името на българката Ирина Бокова, днес генерален секретар на ЮНЕСКО за втори мандат, като един от най-силните кандидати, отговаряща и на двете изисквания – за пол и за географска принадлежност.

Жена би трябвало да оглави ООН

Тезата, че следващият шеф на световната организация трябва да е от женски пол, защитават на страниците на американския "Вашингтон пост" Джилиан Соренсен и Джийн Красно. Соренсен е бивш помощник-генерален секретар на ООН и национален адвокат във Фондацията на ООН. Красно е лектор в "Сити колидж" в Училището за гражданско и глобално лидерство "Колин Пауъл" в Ню Йорк.

В течение на следващата година ООН ще направи важен избор. Генералният секретар Бан Ки-мун приключва своя мандат на 31 декември 2016 г. и ще бъде заменен от нов лидер. Досега избирането на приемник е ставало през есента на последната година от мандата на генералния секретар, но този път дебатите се разгорещяват отрано, пишат двете авторки.

Те припомнят, че от създаването на ООН през 1945 г. този важен пост е бил заеман от осем мъже - от Норвегия, Швеция, Бирма (или Мианма), Австрия, Перу, Египет, Гана и Южна Корея – и категорично заявяват: следващият генерален-секретар би трябвало да е жена.

Уставът на ООН заявява: "Генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност." Това по традиция означава процес на тайни консултации между членовете на съвета, най-вече петте постоянни членове - Съединените щати, Великобритания, Франция, Русия и Китай. Преходът към приемник на Бан е обект на спекулации от месеци и вече е в ход неофициална кампания. Окончателният избор трябва да получи одобрителните гласове на девет от 15-те членове на Съвета за сигурност, без да има възражения от който и да е от притежаващите право на вето постоянни членове. След това окончателният кандидат ще бъде представен на Общото събрание за утвърждаване.

В исторически план Общото събрание е утвърждавало генералните секретари с консенсус. Но през 1991 г., припомнят Соренсен и Красно, групата на Африка в ООН каза, че ще призове за гласуване в Общото събрание, ако не бъде номиниран африканец. Групата имаше достатъчно държави в своя лагер, за да предизвика поражението на който и да е неафриканец, и Съветът за сигурност реагира. Сега подобен натиск може да бъде упражнен, за да се насърчи съветът да избере жена.

Процесът винаги е бил потаен. Няма прозрачност, няма видим процес на търсене, няма описание на работата и няма списък с кандидати. Доколкото е известно, никога жена не е била сериозно обсъждана.

През 70-те години от създаването на ООН усилията ѝ за осигуряване на равенство и възможности за всички жени са важна цел, както се видя от участието на хиляди хора от целия свят на конференцията за статута на жените в централата на ООН в Ню Йорк миналия месец.

Много жени и мъже са силно убедени, че процесът на подбор би трябвало да бъде по-открит. Би трябвало да се предприеме истинско търсене на най-добрите възможни жени кандидати. Извинението, че няма достатъчно квалифицирани жени, сред които да бъде направен изборът, вече не важи, ако въобще е важало.

Множество изтъкнати лидерки добиват сериозен опит като президенти, министър-председатели, канцлери, външни министри и дипломати. Много от тях притежават всички ключови квалификации за този предизвикателен пост: опит в многостранни отношения; обвързаност с мира, справедливостта, правата на човека и други основополагащи цели на ООН; и интелигентност, красноречие и доказани умения за общуване и ръководене.

Най-висшият лидер на ООН няма армия, нито бюджет - освен това, което решат да осигурят държавите членки. Силата на генералния секретар е в неговите или нейните способности да убеждава и във възможността да осигурява морален ориентир за света. Избирането на жена за генерален секретар би изпратило силно и вдъхновяващо послание в това изпълнено с предизвикателства време. Жените съставляват половината от населението на света и е време държавите по света да изберат жена за тази значима длъжност, пишат Джилиан Соренсен и Джийн Красно на страниците на "Вашинтон пост". Публикацията им цитира БТА във вторник.

Наред е Източна Европа, Боково е силен кандидат

Общото събрание на ООН не се произнасяло за това какъв човек биха желали неговите членове за тази длъжност, с изключение на две конкретни неща, пише във в. "Файненшъл таймс" Дейвид Кларк. Първото е, че държат да бъде спазен принципът на ротация между петте регионални групи в ООН. Тъй като Източноевропейската група, която общо взето съвпада с държавите от бившия Съветски блок, е единствената регионална група, която никога не е излъчвала генерален секретар, общото мнение е, че сега е неин ред. Като се има предвид правото на вето на Русия и трудните ѝ отношения с някогашните ѝ сателити, възможностите за избор намаляват значително. От тази група има само две или три страни, които биха могли да представят приемлив кандидат.

Второто изискване на Общото събрание, продължава авторът на "Файненшъл таймс", цитиран от агенция БГНЕ, е процесът на избор да отчита равнопоставеността на половете. Тъй като до този момент всички генерални секретари са били мъже, нараства натискът този път за длъжността да бъде избрана жена. Искането идва от движения на гражданското общество не само от развитите държави, където те имат силно влияние, но и от развиващите се страни, където женските активистки организации се превръщат в значима политическа сила. Принципът за равнопоставеност на половете може да бъде зачетен, само ако кандидатите, представени на Общото събрание за избор, включват поне една жена. Но ще бъде много трудно за Съвета за сигурност да представи списък само с един кандидат, ако той е мъж.

Вероятно не е съвпадение, че от всички представени до момента кандидати, за най-силен претендент е смятана Ирина Бокова – български дипломат, която в момента за втори мандат е начело на ЮНЕСКО, се казва по-нататък в публикацията на британското издание. Тя със сигурност отговаря на много от изискванията: значителен опит в системата на ООН, образование във Вашингтон и Москва, свободно говореща френски език. Смята се, че тя е добре приета в САЩ и е номинирана от собственото си правителство, едно от малкото, които поддържат сърдечни отношения с Русия. Източници твърдят, че тя се ползва с подкрепата и на Полша, която в момента се е наложила като регионален лидер.

От тези, които биха се кандидатирали, сериозни съперници на г-жа Бокова от Източна Европа са мъже, докато жените са все от други региони, включително значителна група представителки на Латинска Америка. Това не означава, че те няма да спечелят, а че ще е необходимо да преодолеят допълнителни препятствия.

Най-често споменаваното име е на Хелън Кларк – бивш министър-председател на Нова Зеландия, в момента оглавяваща Програмата за развитие на ООН. Тя също има богат опит в системата на ООН и впечатляваща биография, въпреки че подкрепата ѝ за реформите на Съвета за сигурност, включително ограничаването на ветото, може да настрои срещу нея някои от петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност (П5). И тъй като Нова Зеландия влиза в групата на "Западна Европа и други", която включва САЩ и повечето държави от НАТО, нейната кандидатура не би задоволила желанието на бързо развиващите се държави да сложат край на господството на англоезичния свят от миналото.

Процесът на избор на нов лидер на световната организация винаги е бил труден и противоречив. Но за първи път след края на Студената война противоречията между П5 могат да доведат до блокирането му. Нарастващите искания на бързо развиващите се държави от Глобалния юг за една ООН, която да отразява реалностите на 21 век, добавя нов фактор към вече усложненото уравнение. Старият ред загива постепенно, но новият тепърва започва да се формира.

Този, който ще бъде натоварен с отговорността да направлява тази промяна, ще трябва да притежава значителни умения, за да може ООН да продължи да допринася за мирен, основан на правила световен ред, пише във "Файненшъл таймс" Дейвид Кларк.