Кой ще замени Дж. Робъртсън?

В надпреварата за поста на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън, чиято смяна ще се обсъжда следващата седмица в Мадрид, за момента излязоха две солидни кандидатури. Според дипломатически източници и тези кандидатури са достатъчни, за да се предизвика нова трансатлантическа битка. Сред вероятните кандидати се спрягат имената на португалеца Антониу Витурину, бивш министър на отбраната и еврокомисар по правосъдието и вътрешните работи, норвежката министърка на отбраната Кристин Крон Девул, италианския министър на отбраната Антонио Мартино, бившия външен министър на Холандия Йозиас Ван Артсен и бившия датски премиер Поул Нюруп Расмусен.

Расмусен е единственият кандидат, който беше обявен официално, въпреки че за момента като сериозни кандидатури се споменават 46-годишният Витурину и 41-годишната Девул. Двамата претенденти имат солидни атлантически заслуги. Франция и другите членки на НАТО, квалифицирани от американския министър на отбраната като "Старата Европа" залагат на кандидатурата на Витурину. Те искат генералният секретар на организацията да бъде от страна от ЕС, за да подкрепи стремежите им за изработване на обща политика на сигурност и отбрана. Витурину, който е опитен адвокат, заяви, че ще поддържа политиката на сигурност на ЕС под крилото на НАТО.

САЩ и други страни от НАТО извън ЕС са на мнение ,че младата, енергична и популярна норвежка министърка на отбраната ще даде на организацията тласъка, от който тя се нуждае. Девул е известна с усилията си да преструктурира армията на своята страна, наброяваща 150 хил. души и се отличи с позицията си за реформиране на НАТО.

Вашингтон гледа с добро око на кандидатурата на италианския министър на отбраната Антонио Мартино, член на кабинета на Силвио Берлускони, който поддържа стабилни връзки със САЩ. В същото време бившият датски премиер не разчита на подкрепата на Париж, тъй като Дания не участва в проекта за обща отбранителна политика.

Във всеки случай още няма окончателно решение по въпроса. Възможно е на предстоящата среща в Мадрид на външните министри на страните от НАТО и партньорите участниците да не се споразумеят по въпроса за наследника на Робъртсън.

В навечерието на мадридската среща, която ще се проведе на 3 и 4 юни, се оказва, че няма истински фаворит за поста генерален секретар, тъй като никое от споменаваните имена не изпълва никого с ентусиазъм. По тази причина се спекулира с възможността за изненада в последния момент.

Десетият генерален секретар на НАТО, който се отказа от продължаването на 4-годишния си мандат с още една година, ще напусне поста в разгара на реформирането на организацията. Той встъпи в длъжност с обещанието да превърне НАТО от отбранителен съюз от времето на Студената война в организация, готова да посрещне новите предизвикателства, свързани със сигурността като тероризма и оръжията за масово поразяване. Той се ангажира също и да не допусне отдалечаването между САЩ и европейските съюзници.

Робъртсън ще остави една организация, засегната от кризата около войната в Ирак, която обаче започва да лекува раните си и да търси смисъла на съществуването си извън Европа, традиционната ѝ сфера на действие. Съзнавайки, че няма да бъде запомнен като много умел ръководител в управлението на една от най-тежките кризи за съюза, Робъртсън все пак успя да възстанови донякъде нещата и да включи НАТО в две безпрецедентни мисии, вън от обичайните ѝ зони на действие. Бившият британски министър на отбраната успя да премахне табуто около темата за ролята на НАТО извън евроатлантическата зона, по която Франция имаше сериозни възражения. Той успя да постигне алиансът да поеме командването на Международните сили за помощ при поддържането на сигурността в Афганистан (ИСАФ).

Той напуска също така след като беше постигнато най-голямото разширяване на организацията на изток с приемането на 7 бивши комунистически страни (Естония, Латвия, Литва, Словения, Словакия, Румъния и България).