Кои закони са условие за Шенген? И служебният кабинет видя нужда от законодателна работа

Служебният премиер Гълъб Донев смята, че "присъединяването на България към Шенгенското пространство ще се случи в резултат на работа, в това число и законодателна".

След като Нидерландия и Австрия потвърдиха, че няма да допуснат България до зоната за свободно пътуване тази година, президентът и служебният кабинет обявиха за цел това да се случи догодина. Държавният глава Румен Радев първоначално определи като "цинизъм" ветото, а кабинетът настоя неколкократно, че България е изпълнила всички технически критерии и твърди, че други няма.

Нидерландия, обаче, официално посочи борбата срещу корупцията като проблем, а президентът Радев акцентира върху необходимостта България да реформира съдебната система.

Сега тази позиция бе потвърдена и от Донев.

"Да не превръщаме Шенген в разменна монета за постигане на кратка и съмнителна медийна и политическа слава. Законопроектите, свързани с реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, подготвени от служебното правителство, очакват своя ред за обсъждане в пленарна зала в програмата за работа на Народното събрание", посочи Донев, след като преди ден Радев отбеляза, че "това Народно събрание трябва да приеме законите по Плана за възстановяване и развитие за съдебната реформа".

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков от своя страна коментира, че "законопроектът за КПКОНПИ, който ще даде възможност на България да противодейства на корупцията, е задължително условие за повишаване на доверието към България във връзка с приемането ни в Шенгенското пространство, както и за получаване на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост".

"България позволи политически критерии"

Вицепрезидентът Илияна Йотова от своя страна посочи, че решението за присъединяването на България към Шенгенското пространство отново е "политическо, така както стана през 2011 година, когато България допусна голяма грешка като позволи техническите критерии за приемането ни да бъдат изместени и заменени от политически критерии".

"Винаги политически критерии ще бъдат налице. Винаги ще има нестабилност или политически кризи в една от държавите членки и ние ще трябва да плащаме за тяхната вътрешнополитическа ситуация, както е случаят в момента с Нидерландия. Това, разбира се, не отменя задължението на българската дипломация да продължи да бъде толкова активна, даже и повече, и най-вече да не даваме никакъв повод да се проявява към България двоен стандарт", посочи Йотова, цитирана от БНР.

Какво следва?

Решението за разширяването на Шенгенското пространство ще бъде взето на заседанието на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС в четвъртък и петък.

Засега нагласата е да се гласуват две решения – едно за приемането на Хърватия, срещу което няма съпротива, и общо – за България и Румъния, срещу което се обявиха Нидерландия и Австрия.

Румънският президент Клаус Йоханис спомена и за още една възможност: гласуването да бъде отложено с още месец или два. Букурещ и София не желаят влизането им в Шенген да се проточва още години.

Преди ден нидерландският премиер Марк Рюте допусна положително развитие следващата година.

Ответни мерки?

Служебното правителство обяви, че предвижда ответни мерки, ако България бъде блокирана за "Шенген", но не влезе в конкретика по темата.

От партията на Стефан Янев "Български възход" предложиха на парламента да задължи българския министър-председател и министрите в рамките на Съвета на Европейския съюз (ЕС) да гласуват против всички предложения и инициативи на Кралство Нидерландия като реципрочна мярка.