Колин Пауъл не е отписан от Белия дом

Когато Колин Пауъл планираше да се кандидатира за президент през 1995 г., той написа автобиография, в която беше поместен списък на 13-те му лични правила. Правило номер едно гласи: "Нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат. Всичко ще изглежда по-добре сутринта".

Дали вярата на Пауъл в собствените му мъдрости е била поне малко разклатена, когато се е събудил вчера във Вашингтон? Думите "Пауъл" и "провал" вървяха ръка за ръка в анализите за неговата близкоизточна одисея. Той напусна региона, оставяйки нещата почти както ги завари при пристигането си преди десет дни. Докато ситуацията в Близкия изток изглежда мрачна, то нещата изглеждаха по-ведри при завръщането на генерал Пауъл у дома. Що се отнася до позицията на Белия дом, неговата мисия съвсем не е била провал, а по-скоро триумф.

Някои хора в администрацията на Буш изразходват голяма част от енергията си в опити да изместят Пауъл. Ястребите, консерваторите и поддръжниците на Шарон използват епитета "либерал" всеки път, когато се спомене името на Пауъл и се опитват да убедят президента да не се ползва от съветите на своя първи дипломат. За пореден път обаче генералът ги надигра.

Вече стана очевидно, че сред американската администрация съществуват различия за външната политика на САЩ. Пауъл е предпазливият посредник, който иска да формира коалиции и търси общи позиции дори с тези, с които е сложно да се преговаря, като Ясер Арафат. Срещу него се изправят консервативните ястреби, основно министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и неговият заместник Пол Улфовиц, чието виждане за света е разделено на бяло и черно. Вицепрезидентът Дик Чейни споделя подобни позиции, както и съветникът по националната сигурност Кондълиза Райс. Дори президентът Буш споделя тези виждания.

Той обаче има по-сложни взаимоотношения с Колин Пауъл. Държавният секретар служеше на неговия баща Джордж Буш старши и той го защитава при първа възможност. Възхищението на президента от Пауъл е очевидно. Буш също така съзнава колко важна е фигурата на Пауъл в страната и в чужбина за доверието към американската администрация и за бъдещето на войната срещу тероризма. Пауъл може да е скептичен за нуждата от военни действия срещу Ирак, но ако се стигне до там, Буш ще има нужда от доверен човек, който да представи начинанието пред света.

Пауъл имаше няколко незначителни неуспеха в началото на службата си като държавен секретар. Неговото мнение по въпроса за договора от Киото беше пренебрегнато, както и по въпроса за политиката спрямо Северна Корея. Оказа се обаче, че тези, които се надяваха Буш да се откаже от неговите услуги, са го подценили. При първият истински дипломатически инцидент - катастрофата между американския разузнавателен самолет и китайския изтребител, Пауъл пое нещата в свои ръце. След терористичните нападения от 11 септември той се оказа в центъра на събитията, събирайки световна подкрепа за американската война срещу тероризма. Пауъл се появяваше по важните неделни телевизионни предавания, за да разясни позицията на Белия дом, по често от който и да е друг високопоставен член на кабинета.

Неговите усилия да убеди президента Буш да запретне ръкави и да се намеси в конфликта в Близкия изток се проточиха много дълго. Докато Пауъл беше на посещение в региона един месец след встъпването в длъжност на Буш и разговаряше усилено с всички страни, Буш показваше по вякакъв начин, че е решен да се придържа към дипломатическата школа "Да се противопоставя на политиката на Клинтън". Тъй като неговият предшественик беше обсебен от идеята да договори мир в Близкия изток, Буш не проявяваше интерес от въпроса. Накрая, когато насилието в региона напълно излезе от контрол, и когато шансовете да събере подкрепа за евентуално нападение срещу Ирак от арабските лидери бързо започнаха да намаляват, Буш уклончиво реши да се намеси.

Може би най-положителното качество на американския президент е и неговата най-голяма слабост: Той се ръководи от интереса си. Това се оказа полезно, когато трябваше да обясни нуждата от ответен удар срещу "лошите", но не му помага в лабиринта на близкоизточната политика в настоящия момент.

След началото на израелската операция на Западния бряг и серията от самоубийствени атентати, инстинктът на Буш сякаш му подсказа да остави Ариел Шарон да продължи с офанзивата, но след това той отправи твърд призив към израелския премиер. От седмици Пауъл настояваше за по-голяма ангажираност на САЩ в Близкия изток и подчертаваше необходимостта от среща с палестинския лидер Ясер Арафат, което Чейни отказа да направи по време на обиколката си в Близкия изток. Вицепрезидентът и Доналд Ръмсфелд явно се противопоставяха на изпращането на Пауъл в района и на срещата му с Арафат.

Буш не се съобрази с тяхното мнение. В Конгреса и сред еврейските избиратели се надигна гняв заради неспособността на администрацията на подкрепи Шарон и да отхвърли исканията на Арафат, но Буш остана непоклатим. Известно смущение настъпи, когато говорителят на Белия дом Ари Флайшър се опита внимателно да дистанцира Пауъл от Белия дом, докато държавният секретар беше в Близкия изток, но той опроверга думите на говорителя като подчерта, че редовно се консултира с президента.

В реч от Овалния кабинет вчера, Буш похвали Пауъл за напредъка на близкоизточната му мисия, но не можа да посочи каква ще бъде следващата стъпка. Пауъл вече беше заявил, че отново ще замине за региона. След като веднъж се наложи, той трябва да се установи за дълго време. Неговият заместник Ричард Армитидж подчерта преди няколко дни, че държавният секретар трябва да бъде възприеман по скоро като маратонец, а не като спринтьор на 100 метрова дистанция. И ако някога Колин Пауъл се провали, той знае къде да потърси утеха -- в правило 13 от неговата автобиография: "Оптимизмът подхранва силата".

По БТА