Коментар на един диалог

Радиото: "Без НСРТ е по-тежко, но по-ясно."
НСРТ: "По-ясно, защото би се възстановил прекият политически контрол върху медиите."

Нели Огнянова, Български институт за правно развитие

За трети път Националният съвет за радио и телевизия избира генерален директор на БНР или БНТ. Двата предишни конкурса доведоха до определяне на победител. Съветът взе решение и този път да използва същата процедура - конкурс, въпреки констатираните ѝ слаби страни (например добри кандидати не желаят да бъдат "изпитвани", особено публично). Конкурсната процедура завърши, без да доведе до определяне на генерален директор. Могат да се дадат много примери за конкурси, в които не е давана първа награда, без това да се оценява като скандал, цирк или провал за журито. Разбира се, разочарованието на кандидатите и на хората, които са ги подкрепяли, е естествено.

Само преди месец, на 20 декември 2000 г., в рамките на Съвета на Европа беше приета Препоръка (2000)23 за независимостта на медийните регулатори. Доц. Весела Табакова от Факултета по журналистика участваше в работната група по изготвянето на текста. На фона на процесите за укрепване на независимостта на европейските медийни регулатори, според българското обществено мнение НСРТ е все още "в процес на доказване". Всяко решение на НСРТ премества фронта между поддръжници и критици: непредсказуемата като че ли траектория на решенията на Съвета не допуска създаване на стабилни положителни нагласи към институцията. Подлагат се на оспорване справедливи решения в публичен интерес и дори се оспорва необходимостта от институцията, която - така или иначе - опосредява директната намеса на политическата класа в медийните работи.

При не-избора на генерален директор на БНР имаше очаквания за политическа поръчка. Оказаха се неоснователни. Имаше очаквания за избор по необходимост, въпреки че хората в БНР не застанаха ясно зад никой от кандидатите. Оказаха се неоснователни. НСРТ направи още една крачка в правилна посока - реши да измени процедурата, за да даде думата на самата гилдия. Гилдията реагира с подозрението, че по този начин Съветът ще обслужи политическа поръчка, поиска разпускане на Съвета - и кръгът се затвори. Изглежда, че НСРТ няма разумен ход: предпоставено е, че е изпълнил политическа поръчка, дори когато не е определил генерален директор. Логиката на съмненията е сложно да се проследи (защо така е постъпил Съветът, къде по пътя е изпаднала политическата поръчка?), но логични или не, нагласите си остават.

Все пак, дори ако изключим всяко преднамерено деформирано представяне на ситуацията, НСРТ има данни за проблем: криза на доверието. Орган като НСРТ по начало е по-нестабилен от публичната администрация. Съветът може да постигне стабилизиране на позитивни обществени нагласи чрез практиката си - чрез решения, които да са основани на ясна експертна мотивация и да са защитени така, че да не остава терен за хипотези и съмнения. Ако ежедневно не се работи в тази посока, именно хипотезите и съмненията изместват всички други послания за действията на Съвета.

Застанал под кръстосан огън от всички посоки, НСРТ не полага и особени усилия да се защитава. Стана елемент от добрия тон всеки обществен въпрос да се гарнира за пълнота с един залп по НСРТ. Но хубаво е паметта ни да не е толкова къса и избирателна. Какво представляваше пазарът на електронните медии преди лицензирането: държавен монопол върху ефира , изнервени полулегални кабелни оператори, разцвет на аудиовизуалното пиратство, пълен застой на продуцентството. НСРТ отвори пазара и започна да го подрежда - това е ясен факт. България последна от страните-кандидатки за членство в ЕС тръгна да либерализира аудиовизуалния сектор, в момента е преди Унгария, Чехия и Полша по ред показатели - това също е ясен факт. Отвори се път за производството, като се постави задължителен минимум за външни продукции. Увеличи се изборът, а с това - и цената на добрия журналист. Дойдоха външни инвеститори - и този списък може да бъде продължен.

Не вярвам, че журналистите искат да се върне времето, когато всичко беше ясно и без НСРТ. Надявам се, че скоро позицията на радиото ще се сведе до "Без НСРТ беше по-тежко."