Коментари

Иън Блек, в.Гардиън
12 април 2001
Полша и другите кандидатки от Източна Европа, които искат да се присъединят към ЕС може би ще бъдат принудени да изчакат седем години след приемането им, за да могат техните работници да се движат свободно в съюза, гласи предложение на Европейската комисия. Вчера Комисията препоръча "гъвкав мораториум" до седем години след приемането на новите членки в съюза, което явно отразява германските страхове, че страната ще бъде наводнена от евтина работна ръка от Изтока. Този ход на комисията несъмнено ще учуди повечето от 12-те кандидат-членки.

Публично повечето от тях ще осъдят предложението като дискриминационно. Но неофициално те признават, че нямат други козове освен може би да предупредят за нарастващото нетърпение и евроскептицизъм в техните страни, причинено от дългото чакане за присъединяване към ЕС. В Полша, която е най-голямата кандидатка, с население от 40 милиона души, правителството вече е подложено на критика заради изоставането на страната в сравнение с другите кандидатки.

Когато обяви предложението комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген отрази позицията на канцлера на Германия Герхард Шрьодер, който се опасява от наплива на поляци, когато започне присъединяването на новите членове, вероятно през 2005 година. "Това е изключително деликатен въпрос за държавите от Европейския съюз и за кандидат-членките", заяви Ферхойген, който самият е германец.

Разширяването е най-голямото предизвикателство за съюза в идните години, след пускането в употреба на общата европейска валута от 1999 г. до 2002 г.

Притеснени от евентуалното пораждане на антиемигрантски чувства и проблеми от страна на десните партии, Шрьодер и австрийският канцлер Волфганг Шусел отговориха на страховете на профсъюзите за това, че съществуващите заплати и облаги ще бъдат застрашени от наплива на евтина работна ръка.

Държавите-кандидатки искат незабавна свобода на движението на техните граждани в съюза след разширяването, въпреки че Испания и Португалия минаха през седемгодишен преходен период, след като се присъединиха към ЕС през 1985 г.

Полша, Унгария, Чехия, Словения и Естония са водещите кандидатки сред държавите от бившия комунистически лагер за най-голямото разширяване на ЕС. Във втората група влизат Румъния, България, Словакия, Латвия и Литва. Кипър и Малта не са застрашени заради относителното им богатство и малкото им население. "Ще има пълна свобода на движението след най-много седем години", заяви Ферхойген.

Предложението на комисията трябва да бъде прието от 15-те държави членки на ЕС. То гласи, че ще бъде наложен основен преходен период от пет години след присъединяването на съответната държава към Европейския съюз. След това страните, които смятат, че пазарът им на работна ръка е бил сериозно разклатен могат да поискат максимум още две години продължаване на срока. За да намали притесненията на кандидат-членките, които смятат, че тези наредби ще ги направят втора ръка граждани, комисията заяви, че ще преразгледа ситуацията с пазара на работна ръка две години след разширяването. Ферхойген каза, че гледа на клаузата за продължаването на срока като "изцяло теоретична" и отбеляза, че проучванията за възможните ефекти на разширяването върху пазара на работна ръка показват много ограничено въздействие.

В редица държави, членуващи в ЕС вече има недостиг на работна ръка в някои сектори, особено в сферата на новите технологии. Но някои експерти твърдят, че преходният период е в интерес на кандидатките, защото неограничената свобода на движение в съюза може да доведе до изтичане на мозъци на Запад, а това ще бъдат младите, талантливи и високо квалифицирани хора. Според законите на ЕС жителите на всяка страна-членка могат да се установят навсякъде в съюза, ако владеят езика и имат подходящата квалификация за работа. Наскоро комисията установи, е приемането на 10-те източноевропейски държави ще доведе до емиграция от 3,9 милиона души в настоящите членки. Но тя предрече, че икономическите последици ще са минимални, тъй като това се равнява на 1 процент от населението на ЕС.