Комисията за промени в конституцията отложи поправките за съдебната власт

Временната комисия за промени в конституцията отложи обсъждането на поправки в частта за съдебната власт, сред които е изборът на 11-те членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота да става с две трети мнозинство. Депутатите от ОДС и НДСВ не се разбраха с БСП и за текстовете, с който ще отпадне забраната за чужденци да купуват земя след влизането ни в ЕС и за правото на граждани на ЕС да участват в избори за европарламент и за местна власт.

Председателят на комисията Камелия Касабова каза, че комисията е отложила разглеждането на текстовете, свързани с реформа в съдебната система. Текстовете, около които на предишното заседание комисията се обедини като възможни промени, не водят до цялостна промяна в глава "Съдебна власт", частични са и по преценка на членовете на комисията на този етап не са необходими, допълни тя.

Предложенията включват парламентарната квота във ВСС да се избира с мнозинство от две трети, за да не доминира само управляващото мнозинство в съдебния орган. БСП първоначално бяха за това, но не е сигурно, че сега, очаквайки победа на следващите избори, ще подкрепят поправката. Покрай избора на новия състав на ВСС, а и около подмяната на административните шефове в органите на съдебната власт, управляващите от НДСВ и ДПС бяха атакувани за политическо вмешателство и натиск.

Другото предложение на НДСВ е Върховният административен съд да разглежда само нормативните актове на правителството и министрите, а останалите жалби да се решават от окръжните съдилища и така да се облекчи работата на ВАС. Другата идея е да отпадне от конституцията възможността със закон да се определя в кои случаи не се допуска обжалване на административни актове пред съда.

Членовете на комисията не постигнаха съгласие по нормата, третираща правния режим за купуване на земя от чужденци. Депутати от различни групи подкрепиха два варианта. Янаки Стоилов от БСП заяви, че подкрепя текста, според който в основния закон трябва да бъде записано, че чуждестранните физически и юридически лица не могат да придобиват право на собственост на земеделски земи, освен при наследяване по закон. Тази забрана няма да се отнася за физически и юридически лица от страни, с които България участва в международни организации, ако при присъединяването си към тези организации България е поела задължение да им дава възможност да придобиват собственост на земеделски земи.

Редакцията на текста, според която чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условия и по ред определени със закон или международен договор, ратифициран от Народното събрание, подкрепиха представителите на ОДС в комисията. Според председателя на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова в конституцията разпоредбата трябва да бъде по-обща и да препраща към друг закон, в който да бъдат записани ограниченията. Председателят на комисията за промени в конституцията Камелия Касабова подчерта, че НДСВ подкрепя този вариант на текста.

Според Янаки Стоилов този вариант на разпоредбата би могъл да бъде приет, но трябва да бъде конкретизирано, че текстът се отнася за договора за ЕС и в ново изречение да се предвиди действие на международен договор.

Експертът от БЗНС-Народен съюз Асен Николов заяви, че е необходимо да отпадне забраната за купуване на земя от чужденци, когато тя е предназначена за строеж и да остане забраната за купуване от чужденци на земеделски земи.

Депутатите от комисията не постигнаха съгласие и по текста, уреждаш правото на граждани на ЕС да участват в избори за членове на Европейския парламент и за представители на местното управление, както и по текста, който трябва да регламентира двупосочната връзка между Министерския съвет и Народното събрание.

Предложената разпоредба предвижда когато участва в изработването и одобряването на актове и решения на ЕС, правителството да информира Народното събрание за своите действия. Представителите в комисията подчертаха, че разпоредбата не трябва да предвижда само информиране на Народното събрание, а и за превенция. Парламентът не трябва да бъде само наблюдател, посочи Касабова.

Камелия Касабова каза, че в началото на есента комисията за промени в конституцията би могла да се обедини около вариант на законопроект за изменения в основния закон. Ако това стане до края на годината проектът ще може да бъде обсъден в пленарна зала, каза Касабова след заседанието на комисията.

На днешното си заседание комисията обсъди варианти на текстове от промените в конституцията, свързани с членството на България в ЕС. Депутатите се обединиха, че в основния закон трябва да бъде записано, че Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предоставят на Европейските общности и ЕС, както и на техните органи законодателни, изпълнителни и съдебни правомощия. В комисията смятат, че в основния закон трябва да бъде записано, че законите за ратификация на международните договори, предоставящи на ЕС и неговите органи законодателни, изпълнителни и съдебни правомощия ще се приемат с не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители.

Предложението да не бъде въведена изрична норма в основния закон за действието на актовете на ЕС, също обедини депутатите. Камелия Касабова отбеляза, че след приемането на Европейската конституция, надделява мнението, че подобна разпоредба не е необходима. Членовете на комисията се обединиха и по текст от промените в конституцията, който предвижда български граждани да не могат да бъдат предавани на друга държава или на международен съд, освен когато това е предвидено в ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България международен договор.