Консерваторите сключват сделка с дявола

Като става дума за заслуга, когато трябва да се признае заслуга, Доналд Тръмп е напълно прав в едно важно отношение. Той атакува републиканската върхушка, обвинявайки я в липса на жизненост, страхливост и слабост. Сега републиканските лидери се редят да му се предадат - като лишени от жизненост страхливи слабаци. Капитулацията оправдава обвинението.

Би било неучтиво да се използват епитети. Затова не бива да споменавам, че бившият губернатор на Тексас Рик Пери, който сега се стреми да получи одобрението на Тръмп за кандидат за вицепрезидент, заяви веднъж: "Той прави циркаджийски изпълнения, които най-добре могат да бъдат описани като "тръмпизъм" - отровна смес от демагогия, подлост и нелепости, която ще погуби Републиканската партия, ако се върви по този път. Нека никой да не се заблуждава - кандидатурата на Доналд Тръмп е рак за консерватизма и трябва да бъде ясно диагностицирана, изрязана и изхвърлена." Би трябвало да устоя на изкушението да припомням как републиканецът Питър Кинг (от Ню Йорк), който сега (неохотно) подкрепя Тръмп, някога заяви, че той "не е годен за президент в морално или интелектуално отношение".

Несправедливо е да се набелязват отделни хора от толкова голяма група. Един по един републиканските сенатори се примиряват с евентуалното номиниране на Тръмп. Мнозина от ръководството и парламентарната група на Републиканската партия в Камарата на представителите призовават председателя Пол Райън (от Уисконсин) да приключи с това и да подкрепи вероятния републикански кандидат. Смешно е - по тъжен, горчив, трагичен начин - да видиш как републиканските лидери и някои консервативни коментатори се опитват да забравят или да омаловажат поредицата от противни предложения и изявления на Тръмп. Изглежда, че доводът е: "Аз казвам домат. Ти казваш, че мексиканските имигранти са изнасилвачи. Каква е голямата разлика?"

А всичко това става, без (очевидно) да се осигурят каквито и да е отстъпки или гаранции от самия Тръмп. Сега той знае, че може да наруши всеки републикански или консервативен принцип и въпреки това да получи силни поздравления, дори от най-големите си противници. Това е бялото знаме на идеологическата капитулация.

Разбирам краткосрочната политическа сметка. По-добре Тръмп, който е непредсказуем от идеологическа гледна точка, да номинира членове на Върховния съд, отколкото Хилари Клинтън, която е надежден либерал. По-добре Тръмп, а не Клинтън да прави всички тези тлъсти назначения в изпълнителната власт. Освен това, ако Тръмп е лъжец, Клинтън - още повече. Ако Тръмп е женомразец, ами, погледнете съпруга на Клинтън.

Това оправдаване има някои недостатъци. Първият е "доказване на дадено твърдение чрез тръмпизъм". Ако Клинтън е върховното зло, може ли някой да е по-добър от нея? Какво да кажем за бившия иконом на Тръмп, който заплаши президента Обама във Фейсбук? Какво да кажем за поддръжника на Тръмп Фил Робъртсън от "Патешка династия"? Разбира се, че не, би отговорил ядосано някой републиканец. Един бъдещ президент трябва да бъде годен за този пост в морално и интелектуално отношение. Той или тя не може да бъде виновен в демагогия или подлост, или да говори нелепости през цялото време.

Но именно това е въпросът. Бяха ли правилни първоначалните диагнози на Пери и Кинг за Тръмп? Ако е така, нямаме работа с нормалното вземане-даване в политиката. Това не е ситуация, при която става дума за размяна на услуги. Имаме работа с въпрос за годност за най-висшия пост в страната. Не е достатъчно фанатиците в Републиканската партия да твърдят, че Тръмп превъзхожда Клинтън в това или онова отношение. Те трябва да докажат, че Тръмп има опита, познанието, темперамента, преценката и характера да бъде президент на Съединените щати. Това е по-трудна задача.

Това води до второ възражение. Преследването на краткосрочните интереси на Републиканската партия, постигнато чрез единство, може да навреди на партията или да я унищожи в по-дългосрочен план, като потвърди поредица от разрушителни стереотипи. Републиканците са обвинявани, че презират имигрантите; техният кандидат предлага да спре всички мюсюлмани на границата. Републиканците са обвинявани, че водят война срещу жените; претендентът за републиканската номинация е пещерен кандидат.

Всичко това е особен удар за консерваторите, сред които се числя и аз. Консерваторите се вкопчиха в Републиканската партия като в инструмент, чрез който да изразяват идеалите си. Сега верността към партията кара мнозина да изоставят идеалите си. Консерватизмът не е омраза към жените. Консерватизмът не е облагодетелстване на местните жители за сметка на имигрантите и протекционизъм. Консерватизмът не е религиозен фанатизъм и конспиративни теории. Консерватизмът не е антиинтелектуален и антинаучен. В името на партийната си пристрастност - за паница леща - някои консерватори предават своята идентичност. Това е много лоша сделка.

По БТА.