Конвент за конституционна реформа ще даде шанс на публичния дебат

В България се учредява Граждански Конвент за конституционна реформа, чиято основна задача е да осигури публично пространство за дебати по изграждането на конституционна визия за България през 21 век. Конвентът се създава в рамките на проект на Фондация "Отворено общество" - София, който е мотивиран от необходимостта за постигане на широк обществен консенсус по конституционната реформа.

Публичният форум ще даде възможност процесът на изменение на Конституцията да протича в условия на демократичност и прозрачност, като излезе от сравнително тесните експерти и партийно-политически среди и стане автентичен публичен дебат. Той трябва да привлече представители на гражданското общество и неговите разнообразни институции.

Конституционната визия за България през 21 век трябва да отразява принципите на българския конституционализъм, да посреща съвременните предизвикателства пред българските държавни институции и да е в съзвучие с основните ценности на ЕС. Това ще спомогне за успешното интегриране на България в общоевропейското пространство на свобода, демокрация, върховенство на закона и зачитане на човешките права и свободи. Гражданският Конвент се основава на идеите за активно гражданско участие, публична политика и посредничество между разнообразни позиции и групи в социално политическия живот на България.

Гражданският Конвент ще бъде постоянно действащ заседателен орган, който ще се състои от представители на тинк-танкове, представители на институции, засегнати от конституционните промени, граждански организации и експерти. Той ще се подкрепя и от активното участие на българските представители в Европейския конвент, които като преки участници в дебата за бъдещето на обединена Европа, ще съдействат в работата на Гражданския Конвент в името на сближаване на българските традиции със съвременните европейски ценности.

Съществен елемент от дейността на Гражданския Конвент ще бъде провеждането на серия от публични лекции от чуждестранни и български експерти по конституционно право и политически науки. По този начин пред аудитория от представители на българските научни среди и млади научни изследователи ще бъде обсъждана ролята на международни организации като Европейския съюз и Съвета на Европа за развитието на съвременните конституционни ценности. Ще се обсъждат също така историческото развитие и съвременните аспекти на важни за България конституционни въпроси. По този начин дебатът за изменение на българката конституция ще се задълбочи, като наред с това ще се създаде възможност за развиване на научния потенциал в тази област. В момента развитието на научния потенциал се спира поради невъзможността на държавата да възложи изследвания в конституционната област.

Процесът около промените в Конституцията беше чувствително възпрепятстван с решение № 3 от 10 април 2003 г. на Конституционния съд (КС), с което КС даде тълкуване на "форми на държавно управление" и посочи необходимостта от свикване на Велико народно събрание за гласуване на огромен брой промени в Конституцията. В същото това време, предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и НАТО отчасти се коментира през призмата на конституционната реформа. Сред политическите и управляващи среди усилено се дискутира въпросът за интегрирането на европейските ценности в българската Конституция. И наистина този дебат е перспективен, тъй като страната ни е изправена пред ситуация, в която ще трябва да приравни националното си право с първичното право на ЕС, както и ще трябва да се съобрази с по-нататъшното развитие на ЕС и промените в неговите вътрешни структури. Това е едната страна на необходимостта от популяризиране на конституционния дебат.

От друга страна, сме изправени пред тринадесет годишно съществуване на българската конституция - период, през който като че ли тя показа своите недостатъци. Като основен закон, на който се основават държавата и обществото, Конституцията е един вид "жив" текст и в това си качество, тя трябва да отразява естественото развитие на обществото.

Политическите среди, юристи, експерти - както национални така и чуждестранни - ясно осъзнават нуждата от конституционни промени с оглед развитието на съвременното общество. Но като че ли в дебата за промени в Конституцията най-ярко се откроява, и съответно най-добре сме запознати, само с проблема на съдебната власт, който е и най-широко отразен от страна на медиите. В следствие на интензивната и наситена дискусия в тази област, дискурсът сякаш се фокусира само в структурата и функционирането на съдебната система. Така се достига и до сформирането на Временната комисия за промени в Конституцията, чиито мандат и правомощия се ограничават още при създаването ѝ. Комисията съсредоточава работата си върху тесен кръг от въпроси, свързани с имунитет, несменяемост и мандат на магистратите, както и въпроси, произтичащи от ангажиментите на България с оглед на членството ѝ в ЕС и НАТО. Промените в съдебната власт са на прага на тяхното приемане, тъй като бяха гласувани на първо и второ четене съответно с 222 и 205 гласа. Предстои да видим дали това "невиждано" (както бе наречено от българските политици) единодушие в досегашната ни парламентарна практика, ще подпомогне ефективното прилагане на промените.

Не остават ли обаче в същото това време голяма част от проблемните въпроси на Конституцията извън вниманието на гражданското общество? Не са ли дори скрити от общественото мнение? Политическите власти осъзнават необходимостта от промени и в други области, но смело бихме могли да кажем, че диалог между политически среди и гражданско общество не съществува. Проблемът има поне две страни.

От една страна е необходимо да се постигне политически консенсус върху по-широк кръг от въпроси, свързани с конституционната реформа. От друга, конституционният дискурс трябва да протича по-близо до обществото, а не да се води в тесен кръг от политици, експерти и политически анализатори. Активното участие на гражданите в дискусията по промените в конституцията, не само ще "ограмоти" обществото ни, но и ще засили легитимността на конституционната реформа. Досегашната практика показва обаче, че измененията в конституцията се осъществяват изключително на ниво управляващи власти. Дебат от този тип, като конституционния, изисква максимално въвличане на обществените среди в него и събиране на възможно най-широк кръг от мнения.

Процесът на ревизия на Конституцията изисква прозрачност и за да бъде успешна неговата реализация, основен елемент е привличането на общественото мнение още в началото на дискусията. Чрез гражданското участие не само ще се повиши общественото съзнание за активна роля в процеса на изработване на конституцията, но и ще се заличи усещането, че конституцията се налага "отвън". Дебатът за промени в българската Конституция трябва да навлезе в по-активна фаза, която да обедини позициите на националните институции, политическите партии и гражданското общество.

Мисията на Гражданския Конвент е твърде сложна, но нека повярваме, че в името на успешната реализация на конституционния дебат в България, той ще успее да приобщи обществото ни в тези съществени за страната ни процеси!