Конвентът на ЕС трябва да изготви истинска конституция

Петдесет години след старта на европейското строителство, две години преди да приеме нови страни-членки, Европейският съюз започва днес в Брюксел най-големия институционен форум в своята история. И най-вече най-новаторския. Конвентът за бъдещето на Европа, съставен от парламентаристи и представители на правителствата, председателстван от бившия президент на Френската република Валери Жискар д'Естен, има действително амбицията да изготви истинска европейска конституция. Дори названието да ядосва все още някои, д'Естен предпочита да говори за "учредителен договор", а комисарят, отговарящ за институционната реформа Мишел Барние - за "конституционно споразумение", действителността е една. Трябва да се въведе ред в европейските институции, да бъдат разпределени компетенциите между Брюксел и отделните страни членки, да се въведе повече демокрация и следователно законност в европейските механизми и всичко това в крайна сметка, за да даде възможност на Съюза да понесе голямото разширяване.

Съединени европейски щати

Нарушавайки най-после мълчанието си, френският президент Жак Ширак приветства вчера тази "конституционна стъпка". От своя страна министърът по европейските въпроси Пиер Московиси, който представлява Франция в Конвента, обясни, че ще се върви "към Съединени европейски щати. Съединени щати, защото наистина става въпроса за създаването на федерация в Европа". Наистина е голямо изкушението да се направят исторически съпоставки. д'Естен рискува, като припомни преди три седмици пред Европейския парламент, който изрази загриженост за напредналата му възраст /75 години/, че Бенджамин Франклин е бил на 81 години по време на Конгреса във Филаделфия от 1787, на който беше приета конституцията на Съединените американски щати. Конвентът за бъдещето на Европа може да бъде сравнен също с Генералните щати през 1789 г., когато кралят поради липса на друга възможност, решиш да ги свика.

15-те държавни и правителствени лидери се решиха да предадат щафетата на Конвента, едва след като установиха след няколко неуспешни опита, че са безсилни да реформират институциите на общността.

През юни 1992 г. на срещата на върха в Лисабон те решиха да започнат разширяването без каквито и да било предварителни промени в институциите. След като броят им се увеличи от 12 на 15, страните членки си дадоха сметка за грешката си. В Амстердам обаче през юни 1997 г., а след това и в Ница през декември 2000 г. те претърпяха почти пълен провал в опитите си да реформират функционирането на Съюза. И така от среща на среща ЕС ставаше все по-неуправляем. Като се възползуваха от клауза, въведена от Германия в Договора от Ница, предвиждаща нова междуправителствена конференция през 2004 г. по някои съвсем ясно определени точки, Европейският парламент и страните, защитаващи най-твърдо федералния принцип, успяха да наложат формулата за парламентарен Конвент, който да реши въпроса за бъдещето на Европа. По време на срещата на върха в Лаакен през декември правителствата "подписаха същински акт на капитулация", смята евродепутатът Жан-Луш Бурланж, като повериха за първи път реформата на независещ от тях форум: "Те признаха, че не знаят как да изграждат оттук нататък Европа".

Сто и петте участници в Конвента ще имат на разположение една година, за да изготвят под ръководството на Валери Жискар д'Естен консенсусен текст или в най-лошия случай да излязат с варианти за действие. Малко е да се каже, че този процес все още се приема с недоверие от най-евроскептичните столици. Великобритания естествено, но и Франция се страхуват, че няма да могат да контролират Конвента. Така Ке д'Орсе повтаря непрекъснато, че "правителствата не могат да бъдат лишени от права, защото в крайна сметка те ще поведат битката за ратификацията". С други думи, държавите трябва да си запазят изцяло свободата да избират дали да приемат или не заключителните решения на Конвента. Не е ясно обаче как те биха могли да отхвърлят текст, приет с консенсус, още повече че техни представители заседават в този Конвент.

Конвентът ще трябва при всички положения да бъде достатъчно гъвкав, за да одобри приемлив за всички текст, т.е. който да зачита интересите на големите и на малките страни, да доусъвършенства Съюза, без да свежда държавите до равнището на германски провинции, да позволи на Европа да играе роля на световната сцена, без да принуждава Ирландия да изпраща войски в чужбина. Ролята на Валери Жискар д'Естен в това отношение е от основно значение. Той ще трябва едновременно да спомогне за постигането на консенсус, да осигурява връзката с правителствата, за да са в течение на преговорите и да обясни на общественото мнение крайния резултат. Опасностите от провал са очевидни. Ако Конвентът се окаже неспособен да постигне консенсус, през 2004 г. всички карти ще бъдат в ръцете на правителствата. С риск да станем свидетели на ново повторение на срещата в Ница.

По БТА