Конвентът за реформите в ЕС започва работа утре

Утре в Брюксел започва работа Конвентът на Европейския съюз - публичен форум за дебати по бъдещето на Европа.

Необходимостта от дълбоки промени в институционната структура на ЕС бе изтъкната от европейските лидери още на срещата на върха в Ница през декември 2000 г. Тогава те сложиха началото на национални дискусии, които продължиха през цялата 2001 г. и съставиха първия етап от дебатите за бъдещето на Европа.

Вторият етап, вече на европейско равнище, започва тази година с откриването на Конвента. Съгласно декларацията на Европейския съвет от Лаакен миналата година Конвентът има за задача да разисква важните въпроси за бъдещето на Съюза и да потърси възможните решения.

Четирите основни теми ще са начинът за разпределяне на правомощията между съюзните институции и националните правителства, въпросът за опростяване на договорите на ЕС, статутът на Хартата за правата в ЕС и ролята на националните парламенти в бъдещата институционна рамка на Съюза. Тъй като Конвентът сам определя дневния си ред, тези теми са само препоръчителни и вероятно към тях ще се добавят редица други.

Сред най-горещите теми се открояват въпросите за формата на бъдещия договор, за степента на федерализация на ЕС и за промените в основните европейски институции - Еврокомисията, Европарламента, Съвета на министрите, Европейския съвет.

Формата на бъдещото споразумение всъщност е проблем за думите, както заяви и председателят на Конвента Валери Жискар д'Естен. В ЕС има държави, които просто не могат да понесат думата конституция. Първоначално д'Естен не се поколеба дори да сравни Конвента с Филаделфийския конгрес от 1787 г., приел американската конституция. По-късно той смекчи явния си намек за необходимостта от федерализация на Европа, като отбеляза, че е склонен да нарече новия документ Учредителен договор. Ако целта е била да се успокои страхът от думата конституция, изборът му не е най-удачният, тъй като на повечето европейски езици формулировката Учредителен договор /traite constitutif, constitutional treaty/ звучи съвсем като конституция /constitution/.

Великобритания обаче, най-големият противник на федерализма и на думата конституция, даде да се разбере, че приема всякаква формулировка, стига същността на документа да я устройва. Британският външен министър Джак Стро дори каза, че не вижда нищо лошо в една конституция.

Преди три дни обаче британският премиер Тони Блеър и германският канцлер Герхард Шрьодер предложиха конкретни реформи, които нямат нужда от договор, за да бъдат въведени. Те засягат само работата на Европейския съвет и на Съвета на министрите - институциите, в които думата е предоставена на хора, представляващи своите правителства. Нито дума за Европарламента или за Еврокомисията, изразяващи волята на Съюза. Така Лондон едновременно демонстрира гъвкавост, привлече на своя страна иначе федералистки настроената Германия и сложи ударението върху националния подход в управлението на ЕС.

Еврокомисията, която също ще е представена в Конвента, държи на конституция не само като форма, но и като съдържание. Еврокомисарят по институционалните въпроси Мишел Барние бе категоричен: ЕС се нуждае от конституция, ако иска да е независим играч на световната сцена. Изборът е между независим Европейски съюз и Европа под американско влияние, каза той пред Ройтерс. Барние за пръв път използва антиамериканизма като аргумент в дебатите за и против конституция. Моментът е добре подбран, тъй като сега много държави от ЕС недоволстват от едностранната политика на САЩ и опростенческия, по думите на френския външен министър Ведрин, подход на Вашингтон в международните работи.

И ако за големите страни в ЕС спорът е за или против федерацията, то малките страни се опасяват, че покрай стремежа за опростяване дейността на институциите техният глас в ЕС съвсем ще се изгуби. Повечето държави и най-вече големите са единодушни, че системата на ротационно председателство на ЕС вече е твърде тромава, че съставът на Еврокомисията трябва да се намали, че вземането на решения с консенсус в Европейския съвет и Съвета на министрите трябва да се ограничи. За малките страни обаче всичко това означава край на властта им в ЕС. Появяват се опити за промяна на системата, при което малките страни ще бъдат отстранени от пътя, предупреди неотдавна финландският премиер Пааво Липонен.

Структура на Конвента

Конвентът има един председател /д'Естен/, двама заместник-председатели, 15 представители на правителствата на страните-членки /по един на държава/, 30 представители на националните парламенти /по двама на страна/, 16 представители на Европейския парламент и двама на Еврокомисията. Всеки от тези титуляри има свой заместник. Така всяка държава от ЕС ще излъчи за Конвента по шестима делегати. По същия начин ще са представени и страните кандидати, но техните делегати няма да имат право на глас.

Българското правителство изпраща в Конвента Меглена Кунева - титуляр, и Нели Куцкова - заместник, а Народното събрание излъчи Даниел Вълчев и Николай Младенов - титуляри, и Александър Арабаджиев и Несрин Узун - заместници.

Допълнителна опасност представлява фактът, че те ще говорят на всичките 11 езици на Европейския съюз. Цената на преводаческите услуги ще съставлява 40 на сто от всички разходи на Конвента, смятат специалисти.

График за работата на Конвента

Председателят Валери Жискар д'Естен обещава, че ще се стреми да води Конвента така, че за една година да се изработи текст с конкретни препоръки, а не мъгляви заключения. Съгласно графика за работа на Конвента мандатът му продължава една година.

През юни тази година на срещата на върха на ЕС в Севиля форумът трябва да представи преходен документ, а на срещата на върха в Атина през юни догодина - заключителен доклад. В края на 2003 или по-вероятно през 2004 г. ще се свика Междуправителствена конференция, която ще трябва да изработи нов Договор за ЕС в съответствие със заключителния доклад на Конвента.

Конвентът е само консултативен, а не законодателен орган.

В заключителния му доклад трябва да са описани не само предложенията, но и подкрепата, която те са събрали сред участниците. Единствено идеи, одобрени с консенсус от Конвента, ще се смятат за препоръки към Междуправителствената конференция. Въпреки всички опасности дейността на Конвента да се размие в празни приказки, този форум слага началото на нов тип работа в ЕС.

Досегашните реформи в ЕС се приемаха зад затворените врати на междуправителствените конференции. Ако Конвентът, който е публичен форум, приеме наистина ясни препоръки, бъдещата конференция няма да може да ги пренебрегне.

Така прозрачният, публичният подход може би за пръв път печели позиции в законодателната дейност на ЕС. Нещо повече, реформите в Евросъюза са безспорно необходими. Конвентът обаче дава възможност да се разгледат не само проблемите на сегашното съюзно устройство, но и въпроси на бъдещето. Когато ЕС се разшири с още поне 10 държави, той ще се нуждае не само от нови институции и сигурен начин за вземане на решения, но и от цялостно обновяване на политическия си модел. При това положение делегатите на Конвента трябва да се замислят не какво искат да направят от ЕС, а какъв ЕС има шансове да просъществува.

Със съкращения