Корнезов предлага държавна комисия да отговаря за опазването на българския език

Депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов предлага специална държавна комисия да отговаря за опазването и развитието на българския език. Сред задачите ѝ да бъдат замяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския език, усъвършенстване на българската граматика и др., предвижда внесеният в Народното събрание Законопроект за българския език.

Корнезов предлага Комисията за опазване и развитие на българския език да се състои от 17 членове - специалисти по езикознание от БАН, Софийския университет, Съюза на българските журналисти и Съюза на юристите.

Проектът предвижда българският да е задължителен освен за официалните институции, също и при сключването на трудови и бизнес договори, при изписването на табели на ведомства, на улици, пътни знаци, туристически обекти. Партиите и обществените организации също ще са длъжни да изготвят и публикуват своите устави и програми, провеждат конгреси, конференции, събрания и митинги, изготвят надписи, плакати, видео- и звукозаписи на български език.

В проекта изрично е записано правото на изучаване на майчин език, различен от българския. Записано е още, че гражданите са свободни да общуват помежду си на всякакви езици, без те да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално самосъзнание.

Проектът предвижда наименованията на чуждестранни фирми, патенти, търговски марки и стоки да се запазят.

В официалните издания на държавните органи, изрази и думи на друг език да се използват, когато са станали съставна част на българския език и не могат да бъдат заменени с равностойни изрази и думи от българския език, както и думи, които нямат съответно наименование в българския език.

“Финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални. Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури. Ще са необходими един-двама служители, които да обработват документацията“, се казва в мотивите на Корнезов към законопроекта.

Той посочва, че в много държави освен в конституциите им, въпросът с езика е уреден и в специални закони, независимо от разнообразието им. Такива са Франция, Полша, Литва, Латвия, Естония, Китай, Люксембург, Канада, Белгия, Ирландия и др. В някои от посочените държави има два и повече официални езици, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно.

Това е втори законопроект, който Корнезов внася самостоятелно в рамките на последния месец, след закона за евтаназията, който не получи подкрепата на колегите му депутати.