Корупцията в България е тревожно голяма, казва щатски дипломат

Корупцията в България е с тревожно големи размери, това е ненормална ситуация за страна с развита демокрация, заяви заместник-посланикът на САЩ в България Родерик Мур. Висш магистрат на няколко пъти му споменавал, че корупцията в България е държавна политика, каза Мур по време на международна конференция, посветена на борбата с измамите и корупцията.

Правосъдният министър Антон Станков отказа да коментира тези думи и каза само: "Би било добре да уточним кой е този висш магистрат".

В изказването си Родерик Мур посочи, че според социологическо изследване, с което разполага, в страната се извършват около 130 хиляди корупционни действия месечно, включително и подкупи, а само 5 лица са изпратени в затвора за вземане на подкуп през 2001 г. Според данните 80% от българите смятат, че митничарите са корумпирани, а 60% казват същото за полицаите и работещите в съдебната система и държавната администрация.

Мур е започнал да събира през последните 2 месеца статии от пресата за корупцията и забелязал, че най-тежкото наказание било уволнение. Според него съдебните институции не работят по въпроса и не наказват корумпираните държавни служители.

На друг подобен форум през декември м.г. посланикът на САЩ в България Джеймс Пардю също посочи, че корупцията в България е твърде видима и твърде организирана. По повод блокирането на приватизационни сделки от съда и прокуратурата Пардю зададе въпроса защо прокуратурата и съдилищата не са толкова активни и в борбата срещу престъпността и корупцията.

Според министър Антон Станков България има проблем с корупцията и това е проблемът по наказването ѝ. Този проблем трябва да бъде решен от съдебната система, каза Станков пред журналисти след откриването на конференцията.

Прокуратурата критикува участието на държавни служители в бордове

Според заместник - главния прокурор Христо Манчев, американският дипломат е използвал малко по-силни изрази, за да се вземат съответните мерки. Той съобщи, че през 2002 г. са образувани 4 458 досъдебни производства за корупция, като 64 са за подкуп, 1025 за присвояване, 239 за сключване на неизгодни сделки, 711 за длъжностни престъпления.

За последните три години прокуратурата е внесла обвинителни актове срещу двама вицепремиери, шестима министри, деветима зам.-министри и трима депутати от различни партии, каза още Христо Манчев. За периода 1999 -2002 г. за корупционни престъпления са осъдени общо 910 лица.

Според Христо Манчев прокуратурата отчита, че сериозен корупционен потенциал има в участието на държавни служители в бордове на директорите на приватизирани предприятия със запазено държавно участие, тъй като "се касаело за възмездно и предполагащо допълнителни облаги участие".

Министърът на правосъдието Антон Станков изтъкна, че последните промени в Наказателния кодекс от миналата година са въвели допълнителни мерки за наказване на корупцията и измамите. Сред тях са включване на неимотните облаги в предмета на подкупа, криминализиране на подкупа в частния сектор, търговията с влияние, пасивния подкуп на чужди длъжностни лица. Освен това е ограничен обхватът на защитата за освобождаване от наказание при подкуп и се въвежда наказание "глоба" в случаите на подкуп, каза министърът.

Той посочи, че са взети и допълнителни мерки за предотвратяване на измамите, свързани със средства от фондове на ЕС.

Мерките, които изпълнителната власт взима за противодействие на корупцията са сполучливо набелязани, но ефектът е твърде малък, посочи президентският съветник по правните въпроси Борис Велчев на организирания от "Коалиция 2000" дебат във връзка с предложението на държавния глава да се създаде самостоятелна служба за борба с корупцията.

Служителите в МВР не разследват високопоставени фигури

Идеята на президента да се създаде такава служба не е политически упрек нито към парламента, нито към МВР за бездействие, а по-скоро способ за преодоляване на трудностите, посочи Борис Велчев. Според него слабата разкриваемост на корупционните престъпления се дължи на факта, че служителите на МВР са йерархично зависими и това ги спира да разследват хора на високопоставени държавни постове.

Велчев напомни идеята на президента новата служба да се създаде със закон като независима и девоенизирана институция с едноличен ръководител, който да се назначава от парламента с мандат, различен от този на НС и да е несменяем по време на мандата си. Новият орган трябва да притежава полицейските функции, които имат и действащите служби на МВР. Идеята е новата структура да разкрива и участва в разследването на корупционни престъпления и сред лицата, които имат имунитет, да предава събраните данни на прокуратурата и да се отчита пред парламента веднъж годишно.

По време на същия дебат министър Антон Станков заяви, че според него първата фаза от дискусиите за създаването на новия антикорупционен орган е дали са изчерпани възможностите в момента и дали всички действащи антикорупционни органи си вършат добре работата. Държавните органи, натоварени да разследват корупционни действия, в момента не го правят и това отново поставя въпроса за необходимостта от съдебна реформа, заяви Станков.

Проблеми пред създаването на звеното на Първанов

По време на дебата, организиран от "Коалиция 2000", правосъдният министър открои няколко проблема за създаването на национална служба за борба с корупцията. Министърът посочи, че структурата трябва да бъде солидно финансирана, за да е работеща и силна. Като друг проблем Станков очерта въпроса за имунитета на служителите в този орган и гаранциите за собствената им сигурност.

"Ако структурата за борба с корупцията се създаде с полицейски функции, задължително трябва да бъдат регламентирани ясно отношенията ѝ с прокуратурата", каза Станков и напомни, че според сегашното законодателство само Върховната касационна прокуратура има право да разследва лица с имунитет.

Според министъра на правосъдието е порочно виждането, че корупцията маркира само власт-имащите, защото тя е явление и на пари-имащите. Правосъдният министър смята, че трябва да бъдат разследвани и хората, даващи подкупи.

Председателят на Софийския окръжен съд Нели Куцкова и депутатът от БСП Татяна Дончева подкрепиха идеята за създаване на антикорупционната служба, но посочиха, че нейният ръководителят трябва да се назначава от президента, а не от Народното събрание, защото индивидуалната отговорност задължавала повече от колективната.