Кощуница остави начело на югоармията генерал, обвиняем в Хага

Югославският президент Воислав Кощуница не прие вчера оставката на началника на генералния щаб на югославската армия. Вместо това Кощуница похвали генерал Небойша Павкович за "успешната отбрана" срещу бомбардировките на НАТО срещу Югославия през 1999 г. заради Косово и подчерта, че Павкович самоотвержено защитавал страната.

Президентът каза още, че иска Павкович да запази поста си на началник на генералния щаб, за да "осъществи реформите в югославската армия, които сам е предложил и подел". Кощуница защити генерал Павкович и напомни, че той е отказал да се подчини на заповедите на Милошевич през октомври 2000 г. да предприеме стъпки срещу демонстрантите, чиито масови протести доведоха до свалянето на Милошевич.

Генерал Павкович бе назначен за началник на генералния щаб на югославската армия от Милошевич по време на косовския конфликт през 1999 г. и според достоверни сведения е включен в списъка на Трибунала в Хага на обвиняемите за военни престъпления в Косово.

Съдбата на генерал Павкович очертава още една разделителна линия между югославския президент и правителството на Сърбия. Кощуница съвсем точно определи основата на конфликта- интерпретацията и оценката на миналото. Кощуница направо заяви, че отстраняването на генерал Павкович е искано от онези, които са за бързо скъсване с миналото. На това той противопостави оценката си, че миналото не е никак просто и част от него са бомбардировките на НАТО през пролетта на 1999 г.

Кощуница не подкрепя безусловното сътрудничество с Трибунала в Хага и защитава позицията, че югославски граждани могат да бъдат предавани на Трибунала в Хага само след съответно решение за виновност от югославски съд. Подобен подход практически означава блокиране на работата на Трибунала в Хага.

Правителството на Джинджич защитава позицията, че Трибуналът в Хага е орган на ООН, а Югославия като страна член, е поела задължението да изпълнява решенията на международната организация. Поради тази причина, според правителството, тя дължи пълно сътрудничество, част от което е и арестуването и предаването на обвиняеми в Хага.

По-рано сръбският премиер Зоран Джинджич поиска отстраняването на Павкович поради това, че той е сред заподозрените военнопрестъпници, обвинени от Трибунала на ООН в Хага за престъпления срещу косовските албанци.
Югославският външен министър Горан Свиланович на пресконференция вчера заяви, че СРЮ, с генерал Небойша Павкович начело на Югославската армия, няма да може да се присъедини към програмата на НАТО Партньорство за мир.

Председателят на Движението за демократична Сърбия Момчило Перишич също вчера, подчерта, че нуждата и логиката говорят, че началникът на генералния щаб на югославската армия генерал Небойша Павкович трябва да напусне поста си. Той посочи на пресконференция, че Павкович е трябвало да си отиде, когато си отиде предишният му шеф Милошевич.

Американската администрация, която подкрепя ръководството на Югославия след ерата на Милошевич, също постави като условие за бъдещата финансова подкрепа за страната извършването на реформи, които включват и отстраняването на Павкович от поста началник на ГЩ на Югославската армия. Кощуница обаче нарече американския натиск "шантаж" и призова Вашингтон да не гледа на Югославия сякаш нищо не се е случило в страната и сякаш Слободан Милошевич е все още на власт.

На вчерашното заседание на Върховния съвет за отбрана, на което не бе приета оставката на генерал Павкович, над 50 висши офицери и генерали от югославската армия бяха уволнени. Според белградската преса тези действия предизвикали голямо недоволство в черногорската Социалистическа народна партия. Причината за недоволството е фактът, че след уволненията от генералния щаб на югославската армия са отстранени всички черногорци с изключение на генерал Дашич.

Това обяснява още една страна от борбата за запазване на генерал Павкович начело на югославския ГЩ. Прочистването на югоармията от черногорци на висши длъжности говори за практически действия за подготовка за разделяне на армията при едно евентуално разпадане на Югославия. Въпросът е особено актуален в светлината на подготвяния референдум за независимост на Черна горе през април 2002 и течащите преговори на експертно ниво за бъдещето на Югославия.

Преговорите започнаха през втората половина на декември под натиск от ЕС, НАТО и другите международни организации, които направиха всичко възможно, за да убедят Черна гора да се откаже от исканията си за независимост и да седне на масата за преговори със Сърбия. Преговорите, които текат в момента под наблюдението на ЕС, разглеждат различни варианти и техните последици, които трябва да убедят двете страни, че е по-изгодни да се изработи нова федерална рамка на Югославия, отколкото да се тръгне по пътя на две независими държави.