Костов: България и Румъния да имат думата за нови членки на ЕС от региона

Европа трябва да се изчака присъединяването на България и Румъния и едва тогава, с тяхно участие, да се вземе решение за започване преговори с други държави от Югоизточна Европа. Това становище изрази лидерът на партия Демократи за силна България Иван Костов на кръгла маса "Сигурността на Балканите", организиран от фондация "Конрад Аденауер" и Института за евроатлантическа сигурност в понеделник. Според Костов опитът на двете страни е изключително ценен за преценката за започването на преговорите с други държави от региона.

Според Костов страните от Балканите, кандидатстващи за членство в ЕС, трябва да създадат нормативна уредба, отговаряща на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и на Международната спогодба на ООН за граждански и политически права. Това, според Костов, практически ще създаде механизмите, с които ще се решат въпросите, свързани с малцинствата.

По време на дебата председателят на ДСБ упрекна управляващите в България за прекомерните усилия по разрешаването на далечни кризи като тази в Ирак, когато страната има приоритетни интереси в справянето с проблемите на Балканите, например в Косово и Македония.

Ако в Европа проблемите с малцинствата се решат и се облекат в устойчиви практики, Европа ще е решила изключително важен въпрос на своята сигурност, добави той.

Родствеността на тези въпроси с въпросите на политиката за национална сигурност подсказва колко отговорни са те и колко са важни, както за сигурността на отделните държави, така и на обединена Европа, отбеляза Костов. Тези теми веднага се поставят в контекста и на противопоставянето на тероризма и по-точно на ислямисткия тероризъм, каза той.

На Балканите до заявяването на стремежа за членство в ЕС всички страни с моделите си са се опитвали да защитават колективни права, докато принципът, защитен в Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства, е да бъдат защитавани индивидуалните права на лицата от малцинствен произход, каза Иван Костов. По думите му това са най-добрите европейски практики и те позволяват да се създадат и нормативи и устойчиви решения, които да не допуснат възникването на етнически конфликти на религиозна основа.

"Рецидив на защита на групови права"

В отговор на въпрос Иван Костов каза, че в България има рецидив на защита на групови права от етническа партия и едновременно с това на подписани и частично прилагани Рамкова конвенция за защита правата на националните малцинства и международната спогодба на ООН за граждански и политически права. Има смесване, което говори за неразвита практика, смята лидерът на ДСБ. Според него няма решение на въпроса за интеграцията на ромите, а рамковата програма, приета от предишното правителство, в момента почти не се прилага. В този смисъл сме в състоянието на страна, която настоява, че има собствен етнически модел, а от друга страна не гарантира преодоляване на отчуждението на различните малцинства, допълни Костов.

България е необяснимо пасивна на Балканите

Сериозна слабост на външната политика на България, според Иван Костов, е практиката на управляващите да влагат прекалено много усилия в разрешаването на кризите в Ирак и Близкия Изток, а същевременно са пасивни спрямо проблемите на Балканите, за които страната ни има пряк интерес да бъдат разрешени.

Този недостатък на българската външна политика, лидерът на ДСБ обвърза с необходимостта правителството да изготви цялостна концепция за участието ни в мисии в чужбина, за което ДСБ настоя отново миналия петък.

"Това настояване е мотивирано именно от стремежа да се регламентират и претеглят българските интереси. Освен това, в случай, че страната има ограничени ресурси, те трябва да се насочат там, където можем да бъдем най-ефективни," посочи бившият министър-председател като подчерта, че в момента има очевидна небалансираност в това отношение.

Отчуждението на ромите и турците в България се задълбочава

Все още не е разрешен сериозния проблем в страната с интеграцията на ромите. Задълбочават се процесите на отчуждение на различните малцинства, особено на ромите и турците, които се затварят в гето на практика, изтъкна още Иван Костов.

Според Костов, основният принцип, залегнал в евроконвенциите - защитата на индивидуалните права на лицата от малцинствени групи всъщност ще доближи страните най-плътно до европейските практики и ще намали съществено опасността от етнически конфликти на религиозна основа.

Силните етнически партии и неустойчиви демокрации

Феноменът на силните етнически партии в посткомунистическите държави води до неустойчиви демокрации на Балканите. Този извод направи по време на семинара политологът Огнян Минчев.

Защо има етнически парти в Македония, България, Сърбия, Румъния, а няма в установените западни демокрации или, ако има, те имат нищожно влияние, каза Минчев. Той даде пример с Великобритания, където по думите му шотландци и уелсци са доста добре обособени териториално и институционално общности, но техните партии нямат особено значение в националния политически живот. Докато в множество посткомунистически страни и нови демокрации етническите партии сякаш заемат ключови позиции, отбеляза политологът.

Огнян Минчев посочи, че на Балканите е развит само един от механизмите на либералната демокрация - прякото гражданско представителство чрез гласуване. Това води до дисбаланс, защото другият механизъм - функционалното предствателство, което уравновесява първия, липсва в балканската политическа практика.

В Западна Европа има групи за натиск, включително на етническа основа, които лобират пред държавните институции за определени интереси. Същевременно на Запад етническият вот не се толерира като се дава предимство на политико-идеологическия вот.

Огнян Минчев направи заключението, че този дисбаланс е и причината за по-лабилните демокрации на Балканите в сравнение с по-стабилните западни демократични режими.

Заместник-министърът на външните работи Николай Милков посочи, че заявявайки, че Западните Балкани имат европейско призвание, ЕС би могъл да изработи конкретна пътна карта, която обвързва стъпка по стъпка постигането на по-висок стандарт в областта на човешките права и реализирането на необходимите реформи с важни стимули по пътя към евроинтеграцията.