Котките в британското МВР са със статут на държавни служители

Във вторник бе хвърлена нова светлина върху действителните измерения на любовта на британците към четириногите и обсесията на държавните служители към документиране на информация.

Котките, назначени да гонят плъховете в помещенията на британското министерство на вътрешните работи, са със статут на държавни служители и са обект на обемна административна кореспонденция. Това става ясно от разкритите досиета, публикувани в Лондон след влизането в сила на нов закон за държавните архиви, предаде АФП.

Историята започва на 3 юни 1929 г., когато касиерът на вътрешното ведомство отпуска бюджет от едно пени дневно за отглеждането на "ефикасен котарак", който да унищожава плъховете и дребните гризачи. И ето, че котаракът Питър започва така добре да изпълнява задълженията си, че 3 години по-късно сумата за прехраната му е увеличена 6 пъти.

Но през 1946 г. възрастта на Питър (17 години) събужда подозренията на новия касиер, който пише гневно писмо до интендантството, повдигайки въпроса доколко "ефикасен" е старият котарак.

Малко след това писмо се получава отговор, че въпросният Питър е "приспан" за сметка на министерството. Той бива заменен с Питър II, който обаче избягал.

На негово място се появява нов котарак, кръстен със същото оригинално име Питър, който става знаменитост след като се появява в телевизионно предаване на ББС. През 1958 г. негов почитател отправя запитване до министерството какви са размерите на прочутия котарак, за да му подари каишка, на което министърът се видял принуден да отговори, че "бидейки пълноправен държавен служител", котаракът "няма право да получава подаръци". Въпросният Питър си отива през 1964 г., като е документирано, че имал проблеми с черния дроб.

Последните писма от котешките архиви се отнасят до котката Пета, наследничка на същия този Питър. Един от служителите във вътрешното ведомство иска расовата котка да бъде повишена, но му отговарят, че поради скромната ѝ длъжност на ловец на мишки такова повишение е невъзможно.

В защита на Пета обаче е издадено специално мемо, след постъпило оплакване от персонала, че котката е мързелива и ѝ лисват хигиенни навици.

Нейната длъжност била толкова публична, че тя си завоювала "дипломатически статут", става ясно от документи от 1969 г.

Следват няколко години, през които Пета не е упомената в никаква кореспонденция. През 1976-та името ѝ се появява отново в отговор на проверка и става ясно, че котката е пенсионирана в провинциална къща на член от персонала.

Споделяне
Още от Свят