Краят на маскения бал в Австрия

Не бива да преувеличаваме, но по някакъв начин на този човек му се полага благодарност. Йорг Хайдер постигна яснота. Той демаскира легендата за "десните либерали", "либертаризма" или, който и да е друг постмодерен "феномен" на десния популизъм. Две години след съставянето на правителството във Виена, след разединените санкции на 14-те страни членки на ЕС, сега кръгът се затвори: Виенският маскен бал приключи; оригиналът се завръща неприкрито.

След "екзекуцията" в края на седмицата в така наречената "Свободна" партия на Австрия , при която председателката и вицеканцлер на републиката, финансовият министър и председателят на фракцията изпаднаха по пътя ( ден след това те бяха последвани от още един министър), най-голямата управляваща дясна партия в Европа се представя като такава, каквато беше от самото начало - националистическа, с фундаментално лидерство на десен популизъм с непредвидими екстремистки, подобни на сектантство елементи.

Куриозното събрание на партията от уикенда -уж ден на партията- беше параден пример за демокрацията такава, каквато Хайдер я разбира. Един от неговите хора, провъзгласен на бързо, гореща неформална подлога, организира другарски съд над избраното партийно ръководство, което беше изпаднало в немилост пред него, неофициалния лидер.

Електоратът е с него (Под мотото: "Народът, партията, това съм аз"). Лидерът на партията и вицеканцлер Сузане Рис-Пасе, до последния момент раболепно отдадена на своя творец и модератор Хайдер, беше оплюта, намазана със смола и посипана с пера в свое отсъствие. Там, където Хайдер говори за основа и демокрация, се състоя опит за преврат на лидера; по класически образец, толкова безмилостно и елитарно, както преди и сега в човешката, но най-вече в партийната история, само не толкова кърваво, както в революционни или тоталитарни времена, когато нишестоящите в борбата за власт са губили не само службата, но и главата си.

Австрия през септември 2002 година: ръководството на Партията на свободата разчиства терена за Хайдер, когато той чрез медиите ще даде сигнал, за да може да се завърне отново на върха на "свободното" движение.

Членовете на това мъжко обединение (Партията на свободата) са партийни активисти на всички равнища, добре печелещи мултифункционални личности, парламентаристи в Ландтага или в Националния съвет, някои от тях стоят начело на области, един от тях, а именно бившият и по всяка вероятност бъдещ председател на фракцията на партията във федералния парламент Евалд (Доберман) Щадлер, е дори обществен застъпник - една престижна публична позиция.

Тази причудлива трупа - Партията на свободата ,иска да върне отново към курса на Хайдер: да се управлява и опонира, отговорност и популизъм същевременно. Принципът е прост: Партията, следователно Хайдер, решава, че трябва да следва собствените си министри, дори и в разрез с официалните решения на кабинета. Какво ни бърка правителството? Ние сме демокрацията, ясно ли е? Експертите по конституционно право наричат това "императивен мандат".

Естествено, не всички намерения или претенции на приближените на Хайдер звучат налудничаво. Обещаното падане на данъците трябва да влезе в сила през 2003 година, както е планирано (въпреки щетите от наводненията), Австрия трябва да стане, колкото се може по-бързо, по-австрийска или по-немска.

Така че край с имиграцията, край с курса на празнословие с Прага, провеждан от федералния канцлер Шусел, край на разширяването на ЕС на изток и, ако е възможно, край с членството в ЕС.

Волфганг Шусел, другата трагична фигура от тези дни, иска да предотврати това. Да оставим на страна "третата република" и другите идеи на Хайдер, на които той все още не е обръщал кой знае колко внимание. Така или иначе християн - демократичният политик от кариерата, карикатурист по хоби и виолончелист Шусел, никога не е възприемал "Хайдер" много на сериозно. Сега обаче Шусел говори за "хаос" и казва " Чувствам се много меланхолично". Глупав ход.

За федералния канцлер става все по-трудно. Шусел. не е много популярен. Бившият канцлер -Франц Вранитски, чийто образ с оглед на реалността в момента все повече започва да се изчиства, имаше по времето на най-лошия си период по-висок рейтинг от него. Както и да е. Шусел вече действа и насрочи предсрочни избори. Не че той имаше друга алтернатива. При това канцлерът очевидно изненада Хайдер.

Хайдер не смяташе Шусел за способен на такова отчаяно бягство напред. Шусел ще остане канцлер на Австрия само ако направи своята Народна партия най-силната политическа сила в страната, което не е вероятно- или ако продължи авариралата коалиция с Партията на свободата, носейки белега от раните.