Кремъл ни постави в ъгъла

Когато хората са принудени за прибягват към евфемизми, очаквай беда. Приближаващото качване на акциите на руския държавен нефтен гигант “Роснефт” в Москва и Лондон е класически пример за това.

Онези, които работят над първичното публично предлагане на компанията (IPO), говорейки за структурата, продаваща акциите на “Роснефт” я наричат “акционерите”. Всъщност те в действителност имат предвид Кремъл. Ленин би трябвало да се върти в гроба в  мавзолея си.

За романтиците, които искат да бъдат инвеститори заедно с държавата, в която правителството за последния век се смени три пъти според промяната на силите, “Роснефт” е идеална възможност. Но всички останали не можем да игнорираме фактите. “Роснефт” притежава повече резерви от “Ексън Мобил” и нейните акции надвисват над фондовите пазари като руски мечок.

Назовете произволна тема – цените на нефта, ръста на политическия риск, смешните руски милиардери, стичащи се в Лондон, треската на развиващите се пазари – и всички те ще се окажат съставки от силно действащия коктейл “Роснефт”.

Инвестиционните банки “Морган Стенли”, “Джей Пи Морган”, “Ей Би Ен АМРО” и “Голдън Сачс” – всички те се трудят над структурирането на акциите за IPO сякаш са проклятие. Те смятат, че появата на “Роснефт” на Лондонската борса ще е крачка напред и ще доведе до прозрачност и по-добро корпоративно управление.

Без съмнение, на тяхната  гледна точка влияе и обстоятелството, че хонорарите и основния данък предполагаемо възлизат на 1 млрд. долара и основната част от доходите при продажбата на акциите ще отиде за изплащане на заема от 7,5 млрд. долара на същата тази четворка – вероятно до края на тази година. Тази сделка е на точката на крайностите и настроенията могат да се менят от алчността към страха и обратно.

Ако “Роснефт” пласира акциите си, това ще стане най-крупното първично публично предлагане на компания за годината, което ще изпревари дори “Банк ъф Чайна”, събрала миналата седмица на борсата в Хонг-Конг 9 млрд. долара. И дори и при това положение Кремъл ще държи 80 на сто от акциите на “Роснефт”.

Единственото безпокойство предизвиква ключовият актив на “Роснефт” – “Юганскнефтегаз”, която бе купена от неизвестна финансова група (б. ред Байкалфинанс груп, която после продаде на “Роснефт” добивното предпирятие) на търг в края на 2004 г., разпореден от Кремъл заради данъчни задължения на “Юкос”. Тази петролна компания бе контролирана от Михаил Ходорковски, който допусна грешката да поддържа политическите опоненти на Владими Путин. Сега той лежи в сибирски затвор, където го сполетя “нещастен случай”.

Цялата тази кремълнология се свежда до съвсем прост въпрос. Съществуват ли гаранции, че “Роснефт” действително държи своите активи? Има ли тя законни и морални права над тях? Андрей Иларионов, бивш съветник на Путин, заявява достатъчно често: Не, такива права тя няма!

По негови думи това престъпление ще бъде разследвано от следващото руско правителство, в резултат на което сделката ще бъде отменена. Той смята, че предлагането на акции е равнозначно на използването на Лондонската фондова борса за продажба на “крадено имущество".

В страна, която преди 15 години бе комунистическа и където никой нищо не притежаваше или всичко принадлежеше на всички (според гледната точка), все по-активно задаваният въпрос е кой какво владее. След две години втарият мандат на Путин ще изтече и той може да се кандидатира отново за президент само при поправка на конституцията.

Кой ще е неговият приемник и какви ще са неговите нагласи? Възможно е в проспекта на “Роснефт” да се появи параграф”, в който да бъдат преизчислени всички фактори на риска, щателно съставени от армията юристи.

Споменати бяха предположения, че Клара Фюърс, изпълнителен директор на Лондонската фондова борса, заема твърда позиция. Тя писа на Путин, изразявайки своето недоволство от безпричинното и драматично изгонване на активния инвеститор Били Броудер от Русия. Но сега борсата  казва, че неразрешеното дело на Броудер е отделен въпрос и не се изказват опасения по повод “Роснефт”. Борсови представители казват, че въпросът е дали “Роснефт” е законен собственик на активите си, но това не е работа на Комисията по ценните книжа на Великобритания.

Изглежда, възможни са два варианта за развитие на събитията. Предлагането на акциите на “Роснефт” да протече както е запланувано и инвеститорите да рискуват, приемайки постъпката на Кремъл, въпреки че противоречи на общоприетите правила, и след 2008 г. да станат свидетели на конфискацията на активите на “Роснефт”. Или IPO да се отложи и дори да се отмени, но в този случай четирите банки ще имат потенциално лош дълг от 7,5 млрд. долара.

Така че хитрият “акционер” завря Ситито в ъгъла.