Критики към новата енергийна стратегия: Назадничава и пазеща корупционното статукво

Критики към новата енергийна стратегия: Назадничава и пазеща корупционното статукво

В един и същи ден критики към изготвения от енергийното министерство проект на енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. отправиха и природозащитници, и представители на бизнеса.

Като лош, назадничав, прокорупционен, провъглищарски, проруски и бранещ статуквото в отрасъла, определи проектодокумента енергийният експерт на "Зелени закони" Петко Ковачев. От Българската стопанска камара излязоха с призив новата стратегия да бъде преработена и подобрена, за да отговаря по-адекватно на европейските тенденции и изискванията на Зелената сделка, както и да има конкретни мерки за решавате на сегашните проблеми на сектора.

Според Ковачев предложеният проект на документ се търкаля в един и същи вид – с леки корекции, от 24 години като променя само маскировъчните си цветове през 5-10 години.

"Поне от времето на Виденов из България се "търкаля" един и същ, с леки промени, прокорупционен, проядрен, провъглищарски, проруски и определено антибългарски документ, който ту е проект, ту е готова "стратегия" за "развитие" на българската енергетика. Според натиска на външни фактори, този документ е "оцветен" ту в американски, ту в "европейски" камуфлажни "цветове": общи приказки и нищо незначещи изречения, които трябва да заблудят "когото трябва", че България следва тенденциите с радост и упорство", коментира в съобщение на неправителствената организация Ковачев.

Според него се прави опит да се наложи запазването на сегашната ситуация в сектора на енергетиката като технологии и производствени структури, системни връзки и управленски практики. Не се премахва тежката корупция, не се цели енергийна трансформация и справедлив енергиен преход и не води към активно прилагане на Зеления пакт на ЕК, допълва той.

Ковачев смята, че проектът връща енергетиката в ХХ век и "няма идея как ще подпомогне преминаването към иновативна икономика и по-бързо възстановяване след глобалните кризи и предизвикателства от последните години, каквито възможности дават новите енергийни технологии". По думите му така енергетиката до 2050 г. ще е рискова АЕЦ и замърсяващи въглищни централи.

От "Зелени закони" смятат, че енергийният министър Теменужка Петкова трябва първо да отчете постигнатото от предишната стратегия до 2020 г., както и да представи подробен анализ за състоянието и възможностите пред енергийния сектор. Също така проектът на бъдещата стратегия трябва да дава конкретни решения, а не да е от общи приказки.

Настояването е документът да се пренапише.

Същото искат и от Българската стопанска камара (БСК), според която сегашният вариант отразява проформа на европейските изисквания, но не отговаря в пълна степен на бъдещите енергийни потребности на страната, а конкретни проблемни области остават необхванати от проекта.

Според бизнес организацията правителството залага на пасивен енергиен сценарий и изключително скромен прогнозен ръст на брутното и крайното енергийно потребление. Нереалистични са целите за енергийна ефективност, което ограничава възможностите да устойчив икономически ръст на страната, смятат още от БСК.

Камарата настоява да се ускори въвеждането на механизма за капацитет, който ще замени сегашния студен резерв, печелен от централите на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и на енергийния бос Христо Ковачки. Този механизъм трябва да заработи от 1 януари, а не от 1 юли 2021 г.

Бизнесът настоява поне за година да се спрат корекциите в Закона за енергетиката, който само през тази година бе променян спешно три пъти.

Да се насърчи по-широкото използване на автономни електроцентрали, включително ВЕИ, да се опростят административните процедури за присъединяване към електрическата мрежа на индивидуални инвеститори и производители на енергия за собствени нужди, призовават още от БСК. Според камарата текущото състояние на процедурата оскъпява и на практика блокира инвестиционния процес

Паралелно от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) настояха правителството спешно да предприеме мерки, които да предотвратяват всякакви възможности за манипулация на борсовата търговия с ток като разкритата през юли сделка на столичното парно за продажба на електроенергията му за последните три месеца на 2020 г. на цени доста под пазарните. Тя стана за буквално за минути и породи съмнения, че има договорка между продавач и купувач, нанесла щета за над 2 млн. лв. на общинската топлофикация. Транзакцията се разследва от енергийния регулатор, но все още не се знае докъде е стигнала проверката.

Индустриалците за пореден път се оплакаха от липсата на стандартизирани продукти (базова, върхова и подвърхова енергия за фиксирани времеви периоди), която също допринася за пазарното изкривяване. Ограничеността на предлагането на базови продукти, които са търсени от индустрията, носи риск от завишаване на цените и препродажба на спекулативни цени, посочва се в позиция на БФИЕК.

Въвеждането на тези стандартизирани продукти бе обещано от управляващите още в началото на 2019 г., но те все още не са факт, а сделките в сегмента на дългосрочните двустранни договори са по-скоро спорадични.

БФИЕК настоява за въвеждане на механизми, които да елиминират възможността за предварително договаряне между пазарни участници и формално изпълнение на сделката през борсовата платформа на сегмент "централизиран пазар на двустранни договори". Федерацията иска и щателна проверка от страна на КЕВР на всяка една сделка, при която има съмнение за непазарно поведение, счиито резултати да бъдат публично обявени.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?