Критиките към войната

Като министър на отбраната Доналд Ръмсфелд засегна достойнството на много хора. В момент, когато нервите на войниците са обтегнати, а обществеността е разтревожена за хода на войната, той трябва да използва цялата подкрепа, която може да събере във военните среди. Много офицери обаче в Ирак и в САЩ са настроени много критично. Според тях Ръмсфелд се опитва да води войната по "евтиния начин". Той изпрати много по-малко войници, отколкото настояваше армията, оставяйки уязвими конвоите за тилова поддръжка и осигурявайки недостатъчно войници за предстоящото нападение на Багдад.

Събрало се е учудващо голямо количество враждебност към войната, която продължава едва две седмици и до момента изглежда, че сухопътните операции вървят добре. Изявленията на Ръмсфелд и председателя на Съвета на началник щабовете генерал Ричар Майърс в отговор на критиките варираха от раздразнение до вбесяване.

В една свободна държава, водеща война, е естествено да се води политическа дискусия за това дали армията използва подходящия военен план. Изглежда обаче твърде рано да се правят преценки. Въпреки че по-рано не харесвахме ролята на Ръмсфелд, който настояваше за военно, а не за дипломатическо решение на иракската криза, неговата теза, че военните части трябва да бъдат по-бързи и да не разчитат толкова на тежките бронетанкови дивизии, изглеждаше разумна. Част от критиките произтичат от вътрешните спорове в Пентагона за бюджетните приоритети -- спорове, в които основната грешка на Ръмсфелд беше по-скоро заповедническия му стил, отколкото целите му.

Проблемите около конвоите за тилова поддръжка са сериозни, но няма доказателства, че войниците щяха да се придвижват по-бързо или да дават по-малко жертви, ако в Ирак бяха изпратени по-големи военни части. Големият провал беше в политическата оценка и в очакванията, че иракчаните в Южен Ирак ще приветстват американските войници и ще окажат минимална съпротива. Явно администрацията на Буш е получила противоречиви разузнавателни данни за това как ще реагират иракчаните на американското нашествие, а фактът, че Пентагонът е избрал да повярва на оптимистичните доклади вероятно е резултат на политически предубеждения, а не на практични сметки.

Отношението на иракчаните към американските и британските войници може да се подобри след превземането на Багдад. За момента обаче съпротивата в южната част на страната съсипва голяма част от първоначалния план. Поради тази причина нападението срещу Багдад беше отложено, за да се гарантирана сигурността на градовете, през които трябва да минават конвоите за тилова поддръжка по пътя към фронта. Вероятно най-вече страхът от терористи, предрешени като цивилни, влошиха отношенията между военните и иракчаните, които по принцип мразят да бъдат претърсвани и ограничавани в рамките на градовете си. Неочакваните затруднения при пренасянето на вода и храна, направиха положението на много иракчани по-лошо отколкото при управлението на Саддам Хюсеин, поне временно.

При нормални обстоятелства армията би могла да си позволи да изчака докато въздушните удари отслабят защитата на Багдад, но заради сведенията за изчерпване на запасите от вода и за цивилни жертви, разпространявани ежедневно във вестниците в Европа и в Близкия изток, се засилва необходимостта от бързо приключване на войната.

В този вестник призовахме администрацията на Буш да не напада Ирак без широка международна подкрепа, но сега след началото на войната, ние се молим за бърз и успешен завършек. За момента се тревожим много по-малко за военната стратегия, отколкото за това, което ще последва. САЩ съвсем погрешно прецениха иракчаните по време на война и надеждата, че преценката ни ще бъде по-разумна когато се стигне до изграждането на следвоенен Ирак, е малка. Стотиците хиляди допълнителни войници, за които настояваше армията, може да не се окажат нужни за военните действия. Преценката на началника на генералния щаб на армията генерал Ерик Шинсеки обаче, че стотици хиляди войници ще бъдат нужни за окупацията, изглежда по-точна и обезпокоителна.

Още от началото предизвикателството в Ирак беше не толкова победата във войната, а осигуряването на мира. Всичко, което се случи през изминалите две седмици, затвърждава този аргумент. Надяваме се, че докато администрацията работи извънредно, за да отхвърля критиките към военното планиране, тя обръща поне толкова внимание на това какво ще правят САЩ в тази голяма и опасна държава след като спечелят войната.

По БТА