Криза на левицата - и в Европа, и в България

Идейната криза в левицата води до невъзможност да се излъчат алтернативни политически решения на реалните проблеми на хората. Това бе една от основните тези, прозвучали на международната конференция "Социалдемокрацията в новия век и перспективи за българската левица". Участие в разговора взеха представители от Франция, Австрия и Германия, които по обяд изложиха мненията си и пред президента Георги Първанов.

При откриването на конференцията председателят на БСП Сергей Станишев очерта своята визия за бъдещето на социалдемокрацията. Според него левицата трябва да бъде "модерна в промяната, да дава модерни отговори на стари въпроси", като формулира и нови въпроси, да гради модерни утопии, защото не можело без идеал.

Ерих Фротел от Австрийската социалдемократическа партия заяви пред конференцията, че европейската левица като цяло е в идеологическа криза. Тя не била способна да даде ясна алтернатива на неоконсервативната теория в контекста на пазара. "Лявото губи пред популярния пазарен радикализъм и не дава на хората отговор как ще бъде защитена социалната справедливост в глобализиращия се свят". Гражданите изпитвали страх от глобализацията, смята австрийският социалдемократ. Те искали да чуят как този необратим процес може да се коригира със средствата на демокрацията.

Аксел Кевал от Френската социалистическа партия обясни провала на левицата на президентските избори в неговата страна с това, че различните партии лансирали осем кандидати, недобре познати на избирателите. Левите във Франция не отчели съществуващата несигурност в хората, причинена от глобализма и не успели да ангажират тази енергия в своя полза. Кевал призова представителите на българската левица да се обединят зад най-голямата партия БСП, за да не допуснат грешката на френските леви партии.

Mихаел Даудерщет от Германската социалдемократическа партия заяви, че приносът на българската социалдемокрация в управлението на страната е най-малък в сравнение с останалите източноевропейски държави. Той обясни това с факта, че БСП не била част от Социалистическия интернационал и по този причина не влизала с статистиките. Даудерщет смята, че неголемите успехи на левицата в Източна Европа са резултат по-скоро на разединението на десница в тези страни, отколкото на своите активни усилия.

Според Филип Боков от Политическо движение"Соицалдемократи" липсва нова визия, нов идеен проект за лявото както в Европа, така и в България. Тази "интелектуална недостатъчност" била причинена от различни фактори в различните страни. Социалдемократите от Европа не помогнали на българите с модел за преход и с идейна подкрепа в този период. Десницата в България била "алчна, корумпирана, безскрупулна, най-антагонистична" от цяла Централна и Източна Европа, каза Боков. Той смята, че левицата сега не трябва да клати правителството, а да изработи модел на бъдещото управление. Според него, обединението на левите среща интензивна съпротива. Единството обаче трябвало да се осъществи без котерийни борби.

Боков заяви, че клиентелизмът е проблем и на левицата, а не само на десницата в България. БСП има историческа отговорност за обединението на левите точно в този благоприятен момент, който не бива да се изпуска, смята той.

Зам.председателят на БСП Бойко Великов заяви пред конференцията, че левицата подценява политическия ресурс на десницата, а надценява своя собствен. Великов призна, че съществува разнопосочност в оценките, които различните лидери от ляво дават на управлението. Това създава условие за провеждането на различни политики, смята той. Заместникът на Станишев се обяви срещу курса за предсрочни избори и срещу мобилизиране на БСП за властта, въпреки изкушенията.

Петър-Емил Митев оценява превръщането на БСП в модерна лява партия през 1990 година като еклектика от латиноамерикански тип. Този идеен отпечатък белязал лявото през целия период на прехода у нас, смята Митев. Властта единствено споявала редиците на червените. Но според него не само левите, България като цяло по време на прехода си не успяла да изгради демократичен модел на взаимодействие между държавна власт и управляваща партия. Патерналистичен тип политическа култура "от Дядо до Тато" цари в страната, каза Петър Емил Митев. Той вижда обаче Новата левица като гражданска, с отчитане на интересите на различни групи от обществото.

Андрей Бунджулов се съгласи с Митев, като изтъкна проблема с липсата на ясна идентификация на левицата. Бунджулов вижда новия механизъм на обединение на партиите в Новата левица не само като сливане на апаратите им, но и като широко гражданско участие. Бунджулов смята, че на левицата е необходима нова опозиционна култура на поведението. Той постави въпроса дали частни, лични интереси не са в основата на "инфилтрирането" на представители на левицата в управлението. Ако не се побърза с нов стил на опозиционно действие и ако не се потърси гражданското измерение на левицата, лявото може да се окаже в положението на френските си събратя - да заема трето място в политическия живот, след една фашизоидна партия, заяви Андрей Бунджулов.

Тодор Кузманов от Обединения блок на труда каза, че след всеки процес на обединение на левицата, се раждала нова лява формация. Така на практика се получавало ново роене на левите партии, а не обединение. Той изтъкна, че докато организациите не решат вътрешните си проблеми, не могат да участват в обединителни процеси. Представителят на ОБТ посочи темата АЕЦ като пример за липсата на единство сред левицата. Той се обяви срещу двойните стандарти, които някои от партньорите от Новата левица прилагали спрямо другите и себе си.

Пред mediapoo.bg проф. Чавдар Кюранов очерта аргументите за и против организационното обединяване на левите партии. Противниците на идеята за Новата левица смятали, че БСП щяла да се обезличи, да загуби физиономията си, че ще се лиши от името си, че хора, напуснали столетницата, ще заемат постове, като се водят само от лични интереси. Още повече, че те били с незначителен електорат и нямало да допринесат значително за изборния успех. Кюранов смята, че по-важен обаче бил знакът на обединението в ляво. То щяло да издигне авторитета на социалдемокрацията у нас. Не може да се чака до безкрай, трябва да се сложи край на разделението от 1903 година между тесни и широки социалисти, смятат защитниците на Новата левица. Като аргумент те прибавят и важността на този процес за бъдещото членство на БСП в Социнтерна.

Нора Ананиева обясни пред mediapoo.bg, че кратката среща на президента Георги Първанов с представителите на европейската социалдемокрация била посветена на събитията във Франция. Обсъдени били и въпросите за европейката и евроатлантическата интеграция на България.

© Copyright Mediapool