Кризата на лидерство в армията и действията на парче провалят реформата й

Седмица след като бяха огласени основните тези в проекта за нов закон за отбраната, които скараха президента Георги Първанов и военния министър Николай Цонев, експерти се обединиха около виждането, че проектът е прибързан и без ясна визия.

Според Велизар Шаламанов, директор на сдружение “Джордж Маршал – България” и бивш зам.-военен министър, един от основните проблеми пред отбраната е именно липсата на ясна визия и лидерство, което се дължи и на неясната позиция на президента. "Първанов казва, че санитарният минимум за числеността на армията е 45 000 души, а когато се правят съкращения, мълчи", аргументира се Шаламанов.

Проектът, който поставя много въпроси около функциите на цивилното и военното ръководство на армията, не се хареса на държавния глава, защото отнема част от правомощията му на главнокомандващ и принизява Генералния щаб до "апендикс".

"Може би това, че този проект не разширява достатъчно правомощията му, го смущава", посочи Шаламанов. По думите му правомощията на президента като главнокомандващ, дадени му от Конституцията, не бива да бъдат допълнително разширявани с отделните закони.

Според проекта началникът на Генщаба (началник на отбраната, както се предлага – б.р.) се назначава както досега – с указ на президента след предложение на правителството. Но той вече няма да е подчинен и на държавния глава, както е в момента, а само на министъра на отбраната.

Предвижда се президентът да може да изисква от началника на отбраната необходимата информация за осъществяване на функциите си като върховен главнокомандващ, но не e записано, че той е е длъжен да я предостави. Наред с това се орязват и голяма част от правомощията на Генщаба, който се трансформира в щаб по отбраната.

Проектът урежда, например, продажбата на имоти, но не и ключови въпроси за отбраната

Военното ведомство – държава в държавата

Шаламанов коментира, че проектозаконът прави опит за създаване на държава в държавата. В него има раздели за социална политика, спорт, разпореждане с имоти и за други частни политики в МО, които не са синхронизирани с националните. Някои от текстовете противоречат на общата икономическа и социална политика на страната. В същото време същностни въпроси за отбраната, като процесът за планиране на отбраната, развитието на резерва и други са засегнати много бегло.

Аню Ангелов, председател на фондация ''Център за изследване на националната сигурност”, коментира, че авторите на проектозакона не са разбрали добре идеята на Интегрирания модел на Министерство на отбраната.

"Той не представлява даване на повече правомощия на политическото ръководство, а намирането на баланс между военната и цивилната експертиза", посочи Ангелов.

Шаламанов също е на мнение, че основната идея на Интегрирания модел не е представена добре. В много голяма степен този модел е преди всичко модел на управление, свързан с определени механизми – на планиране, програмиране, бюджетиране, които обаче не са заложени в закона .

Какъв нов закон, като няма Стратегия за сигурност и Военна доктрина?

Според експертите обсъждането на закона не може да започне, преди да има Стратегия за сигурност и Военна доктрина. В тях трябва да бъдат решени много концептуални въпроси и едва след това да се премине на ниво регулация. Оттук именно произтича основният проблем на проекта.

"Този проектозакон е институционален и е функционален само по отношение на социалната и спортната политика, както и разпореждането с имоти", коментира Шаламанов.

Ще бъде много негативно за българския сектор за сигурност, ако се приемат закони единствено за легитимиране на определени структури и социални придобивки. Такива тенденции се забелязват. Не трябва да се забравя, че първата и основна цел на сектора е да гарантира сигурността на гражданите. Статутът на служителите е последващ, в този проект обаче е точно обратното, посочи Шаламанов.

Според Аню Ангелов целта на проектозакона е военният министър Николай Цонев да покаже загриженост към военнослужещите със социална програма, което обаче на практика не става с него.

В закона има и много пропуски, посочи експертът. Не е отделено никакво внимание на бъдещето на щабовете на видовете въоръжени сили и на функциите на зам.-министрите.

По думите на Шаламанов законът няма да бъде приет в рамките на мандата на това Народно събрание, а ако това стане, то той ще бъде мъртвороден.

"Едва ли сегашното ръководство на министерството, доминирано от НДСВ, има моралното право да внесе законопроект, регламентиращ интегриран модел на Министерство на отбраната. Това бе включено още в управленската програма на правителството на НДСВ от 2002 година, но не се случи", посочи Ангелов. По думите му по-искане на тогавашния началник на Генщаба и сегашен шеф на кабинета на президента Георги Първанов - Никола Колев това се е отложило във времето.

“Ген. Стойков не прави политически коментари, както правеше Никола Колев”

И Ангелов, и Шаламанов оцениха "мълчанието" на сегашния началник на Генералния щаб ген. Златан Стойков за готвените промени като проява на професионализъм.

"Стойков не се намесва с коментари в политически теми, което бе проблем при Никола Колев", посочи Шаламанов.

Според ген. Кирил Цветков, бивш командващ на сухопътни войски, обаче е "потисната инициативата" на сегашното военно ръководство и няма право да изказва мнението си публично.

Той коментира, че в новия проектозакон не са разграничени добре отговорностите на военното и политическото ръководство, каквато е практиката в страните членки на НАТО.

Според него е недопустимо началникът на отбраната да няма командни функции по отношение на личния състав.

"Каква е тази интегрирана структура, в която само министърът на отбраната има правомощия?", посочи ген. Цветков.

Той отбеляза още, че с новия проектозакон се обричат на унищожаване и щабовете на видовете въоръжени сили.