Кризата в НАТО - симптом на разногласията по политиката към Ирак

Унизителните спорове в НАТО за началото на отбранително военно планиране при евентуална война в Ирак ще засилят позициите на "ястребите" във Вашингтон, според които Алиансът е изживял своята роля. Никой обаче не пише некролога на пакта.

Според политическите анализатори към едномесечната безизходица, предизвикана от разногласията по укрепването на отбраната на Турция, бе подходено непохватно. Това даде храна на неистови отрицателни отзиви в печата, карайки посланиците в НАТО да се сплотят в защита на генералния секретар на пакта лорд Джордж Робъртсън.

Но споровете в действителност бяха по-скоро симптом на напреженията в многостранната дипломация по въпроса дали и кога да се поведе война срещу Ирак, отколкото някакъв фундаментален проблем или несъгласие в Алианса.

Що се отнася до НАТО, последният спор няма да попречи на работата ѝ, смята Джулиан Линдли от Женевския център за политика по сигурността. Американците все още се нуждаят от НАТО, а и в повечето европейски страни имат искрено желание да стоят близо до американците, тъй като получават безплатна военна закрила и няма да прекъснат тези връзки, смята той.

Споразумение за започване на военно планиране за защита на Турция най-накрая бе постигнато точно преди полунощ в неделя, 13 часа след като посланиците на страните-членки от НАТО се събраха в Комитета планиране на отбраната, в който Франция не участва.

Според анализаторите една от последиците от тази криза, една от най-сериозните в 54-годишната история на пакта, може да бъде възраждането на Комитета по планиране на отбраната като механизъм за взимане на решения. Причина за това е раздразнението сред членовете на НАТО от честото несъгласие на Франция с предложенията в НАТО.

По повечето важни въпроси в НАТО през последните месеци французите бяха тези, които блокираха решенията, оплака се един дипломат.

Комитетът по планиране на отбраната, в който Франция не участва, тъй като се оттегли от интегрираната военна структура на Алианса през 1966 г., бе използван редовно през Студената война.

ДЕБАТИТЕ ЗА ПОЛЗАТА ОТ НАТО

Спорът неизбежно отново ще повдигне дебатите за това доколко Алиансът, създаден през епохата на Студената война, е пригоден да се справи със заплахите срещу сигурността през 21 век. Тези дебати се разпалиха, когато НАТО остана на "страничната скамейка" във водената от САЩ война в Афганистан през 2001 г.

Тежкият спор възникна само три месеца, след като Алиансът обяви възраждането си на срещата си на високо равнище в Прага с план да се намали пропастта във военните възможности от двете страни на Атлантика и споразумение да приеме за членове нови седем държави от Източна Европа.

Френският стратегически анализатор Франсоа Айсбур заяви, че нещата не може да вървят добре във военен съюз, когато министърът на отбраната на САЩ, доминиращата държава в пакта, си позволява публично да постави друг съюзник - Германия, под общ знаменател със страни като Либия и Куба.

Когато хората имат такава мисловна нагласа, не мисля, че съществува действие или ответна реакция, която може да промени нещата, каза той. Според Айсбур последната криза е била много по-сериозна, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Спорът не беше просто за Турция, а за това дали има място за постоянен съюз или бъдещето е на коалициите на желаещите, обясни той.

Представителите на НАТО обаче твърдят, че ако бъдещето е на коалиции, сформирани за конкретен случай, както тази за Афганистан, НАТО би било идеалното обединение, на базата на което тези коалиции да се изграждат поради това, че осигурява оперативна съвместимост на военните сили.

НАТО все още интересува американците като военна "кутия с инструменти", както и като форум за организиране на двустранните отношения във военната сфера, каза наблюдател на европейската отбранителна политика. Алиансът организира политическа и групова подкрепа, която може да повлече със себе си известно споделяне на общия товар, горе-долу по формулировката "ние бомбардираме, а вие разчиствате".

Това бе управляема ситуация, която бе уредена по извънредно глупав начин, каза същият наблюдател. Това не е краят на НАТО, а просто израз на това колко раздразнени едни от други са членките на Алианса

РАЗОЧАРОВАНИЕТО НА ПЕНТАГОНА

Според Айсбур ако Турция наистина изпрати войски в Северен Ирак като част от операция срещу Ирак, предвождана от САЩ, съюзниците ѝ в НАТО ще бъдат прави да се запитат дали е било мъдро да изпратят военна техника в страна, която не действа отбранително.

Разочарованието на Пентагона от НАТО има своите корени във войната в Косово през 1999 г., когато американските главнокомандващи се ядосваха, че трябва да съгласуват мишените за бомбардиране с европейските си съюзници.

Анализаторите обаче смятат, че европейците са били критикувани несправедливо за ролята си в конфликта, тъй като е било еднакво трудно да се определи ясно позицията на Вашингтон и на Съвета на НАТО.

Генералният секретар на НАТО, признавайки риска от появата на съюз с първостепенни и второстепенни членове, настоя европейските съюзници да увеличат разходите за военни цели, за да намалят различията във военните им възможности,сравнени с тези на САЩ.

В крайна сметка НАТО е военен съюз, подчерта един дипломат. Ако премахнем военния елемент, ще се превърнем просто в съюз, а такива съюзи има много.

По БТА