Кризисна среща за миграните в Брюксел

Конте предлага нова стратегия, Меркел - двустранни споразумения, Борисов иска 3 неща

Кризисна среща за миграните в Брюксел

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че търси преки споразумения с отделни европейски страни за мигрантите, признавайки, че Европейският съюз е неспособен да намери бързо общо решение на проблема, който заплашва нейното правителство с разпад. Лидерите на 16 страни от ЕС се събраха в неделя на неформална среща в Брюксел, свикана от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер преди редовната среща на всички 28 страни от общността в края на месеца.

От 2015 г., когато над 1 млн. бежанци и мигранти влязоха в ЕС, лидерите му не могат да стигнат до общо решение на проблема, което допълнително разединява общността.

Участниците в неформалната среща коментираха, че е проявена добра воля и изразиха надежда на срещата на 28 юни да се стигне до общо решение, което обаче едва ли ще стане.

По думите на Меркел всички били единодушни, че външните граници на Европа трябва да бъдат охранявани по-добре, за да не се допуска нелегално влизане на хора и че "всички страни трябва да споделят всички тежести" на миграцията. Страните на първа линия, в които мигрантите пристигат, не бива да бъдат оставени да се справят сами, каза Меркел. Освен това мигрантите не бива да избират в коя европейска страна да кандидатстват за убежище, добави тя, цитирана от АП.

Меркел осъзна, че общо решение няма да има и тръси двустранни споразумения


"Всички ние сме съгласни, че искаме да намалим нелегалната миграция, че искаме да пазим нашите граници и че всички носим отговорност за всичко това. Не е допустимо някои да се справят с първичната миграция, а други - само с вторичната. Където е възможно, искаме европейски решения. Където не е възможно, онези, които имат общи стремежи, трябва да намерят общи рамки за действия. Когато става дума за външното измерение, за отношенията ни със страните на произход или на транзит, ние подчертаваме, че споразуменията между ЕС и Турция служат за пример, но трябва също да платим втория транш, за да може Турция да изпълнява задачата да подкрепя мигрантите с европейска помощ", каза Меркел, цитирана от Ройтерс.

Ето защо ще има двустранни и тристранни споразумения, как може да си помогнем едни на други, без винаги да чакаме всички 28 страни, но да мислим какво за кого е важно, поясни канцлерът.

"Ще се търсят пътища за разбирателство, които в същото време ще бъдат ефикасни за общите европейски интереси", каза Меркел, цитирана от ДПА.

Френският президент Еманюел Макрон предпазливо я подкрепи, казвайки, че решението за мигрантите трябва да е "европейско", като то може да се изгради или чрез сътрудничество между всички 28 страни или само от няколко, решени да вървят заедно.

По данни на ООН тази година 41 000 човека са влезли в ЕС по море, но социологическите проучвания показват, че мигрантите са проблем №1 за всички 500 милиона граждани на ЕС.

Италия, където пристигат повечето плавателни съдове с мигранти, вече има ново правителство, което не е съгласно страната да поема сама тази тежест и не желае да приема още хора.

Страните от ЕС не могат да се разберат къде да бъдат разположени мигрантите, търсещи убежище. На срещата в Брюксел е имало съгласие да се работи повече с райони извън ЕС – като Африка, за да бъдат възпирани хората, които искат да предприемат плаване към Европа.

Обсъжда се изграждане на центрове извън ЕС, в които да се разглеждат молбите за убежище и хората, които не са одобрени, да бъдат пращани обратно.

"Европейско решение означава да се хвърлят повече германски пари в нещата. Ние ще вървим към (отпускане на) повече пари и помощ за места като Либия, ще подсилим европейските граници и бреговата охрана, ще изпратим обратно повече нелегални имигранти", коментира европейски дипломат, цитиран от Ройтерс.

"Но ние винаги ще имаме хора, които легитимно търсят убежище и които имат право да получат нашата помощ. И ние не можем да се разберем как да разпределим отговорността за тях", допълва дипломатът.

Напрежението в ЕС е сериозно, тъй като Меркел е под натиск да намери компромис с лидерите на ЕС, който да задоволи баварския ѝ съюзник Хорст Зеехофер за драстично ограничаване на миграцията, а новото дясно-популистко правителство на Италия настоява да се пресече мигранският приток по море към страната.

Срещата "не е за оцеляването на канцлера", заяви при пристигането си в Брюксел премиерът на Люксембург Ксавие Бетел. Става дума за намиране на решение за мигрантите и даването на убежище, и аз се надявам то да е общо, нуждаем се от това, допълни той.

Поканените на срещата лидери пристигнаха с различни приоритети. Държави на първа линия като Италия и Гърция търсят помощ за защита на границата, ограничаване на мигрантския поток и по-равномерно разпределение на бежанците между всички страни членки на ЕС. Северните страни, сред които Германия, искат да се ограничи "вторичното придвижване" на мигрантите, които са пристигнали в южните страни от ЕС и там първо са подали молба за убежище, но след това поемат на север към по-богатите държави.

Страните от Вишеградската четворка Чехия, Полша, Унгария и Словакия не искат да приемат и един новопристигнал мигрант, позовавайки се на риск за сигурността си.

Българският премиер Бойко Борисов заяви след срещата, че България категорично няма да приеме обратно мигрантите, преминали през страната досега, за да стигнат до Западна Европа. Канцлерът Ангела Меркел може да поиска двустранни споразумения (за обратно приемане на мигранти), когато външните граници на ЕС са надеждно, изцяло затворени, изтъкна Борисов. По думите му, ако всяка страна членка се справя с опазването на границите си така, както България, проблемът с миграцията там ще бъде решен. Той настоява за изнесените центрове извън Европа, с които да се направят гъвкави споразумения и мигрантите да не се от Германия в България или в Гърция, а съответно в Тунис, Либия - там, откъдето са дошли.

Рим: Който откаже прием на икономически мигранти, да му режат еврофондовете

Италианският премиер Джузепе Конте пристигна в Брюксел с искане за радикални промени в миграционната политика на ЕС. Дъблинският регламент, по силата на който мигрантите трябва да кандидатстват за убежище в първата страна от ЕС, в която влязат, трябва да бъде напълно преработен, каза той. Освен това Италия настоява настоява ЕС да поеме обща отговорност за спасените по море.

С новото си предложение, което Конте нарече "Европейска многостепенна стратегия за миграцията", Италия "иска да се заеме с проблема по структуриран начин, защото това ни казва общественото мнение". Той каза, че предложението има 6 условия и 10 цели и предлага конкретна политика за регулиране и управление на миграционните потоци по ефикасен и устойчив начин, предаде Ройтерс.

Предложението на Италия предвижда всички страни от ЕС да приемат своя дял икономически мигранти, влизащи в блока, а в противен случай да получават по-малко евросредства.

"Всяка страна да си определи квота за икономически мигранти", се казва в документа. "Това е принцип, който трябва да бъде спазван и трябва да бъдат взети адекватни мерки за държави, които не приемат бежанци", гласи предложението.

Макрон: Никой не бива да поучава Франция

Френският президент Еманюел Макрон пък предупреди, че никой не бива да поучава Франция по въпроса за мигрантите, защото тази година тя е втората в ЕС по брой приети мигранти, предаде Франс прес.

Президентът каза това в отговор на критиките на Италия срещу френската позиция. "Нека не забравяме никога нашите ценности, по този въпрос ще бъде непреклонен", продължи той.

Нашите ценности са правата на човека, зачитането на държавния суверенитет и европейската солидарност, каза френският президент.

Той допълни, че се търсят начини за пресичането на каналите за трафик на хора и затова ИС трябва да работи със страните на произход на мигрантите и държавите, през които те преминават транзитно, като Либия, страните на Балканите и Азия.

"Необходимо е да защитаваме по-добре външните граници, като отделим за това допълнителни инвестиции. Трябва да реформираме Дъблинския регламент и да направим тази система по-ефективна", допълни Макрон.

Салвини обяви "арогантната" Франция за враг 1 по мигрантската тема

Преди ден италианският вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини заяви, че "арогантната" Франция рискува да се превърне във враг №1 на Италия по мигрантската тема. Той се раздразни от думите на Макрон, че мигрантските потоци към Европа се намалели в сравнение с предходните години. Салвини коментира във Фейсбук, че Италия е изправена пред извънредно положение заради бежанците и това отчасти се дължи на Франция, който продължава да изтласква обратно хора от границата си.

Датският премиер Ларс Льоке Расмусен изрази задоволство, че страните от ЕС все повече гледат външните измерения на миграцията, вместо да обсъждат преразпределението в блока.

Той отбеляза, че преди година се е обсъждало как да бъде преместен проблемът от една европейска страна в друга, докато сега се обсъжда как да бъде уреден проблемът в тясно сътрудничество със страните, откъдето идват мигрантите.


Испанският премиер Педро Санчес призова партньорите от Европейския съюз да помогнат на Испания да се справи с потока от хиляди мигранти, пристигащи от Африка през Средиземно море. "Ще поискаме подкрепа от нашите другари, от страните в ЕС, за да контролираме по-добре потока, от който страдаме сега, идващ от западното Средиземноморие".

Премиерът на Малта Джоузеф Мускат каза, че страните в ЕС желаят промени в подхода към миграцията: "Ние сме в ситуация, която ще ескалира, ако не вземем решения в близките дни. Онова, което чух днес, онова по което постигнахме съгласие днес, е знак, че вероятно има воля за промени".

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?