КС отлага конституционните дела за есента

Конституционният съд (КС) може да вземе решение по образуваните две дела за третата промяна в конституцията най-рано през септемри. Това заяви в четвъртък за Mediapool председателят на съда Неделчо Беронов.

Беронов припомни, че по традиция съдът излиза във ваканция от 15 юли до края на август и тази година практиката също ще бъде спазена.

Той изрази надежда, че делата ще бъдат решени до края на мандата на този състав на КС, който изтича на 3 октомври. Всичко обаче зависи от бързината, с която отделните институции ще дадат поисканите становища, допълни той.

През есента съда ще напуснат председателят Неделчо Беронов (от квотата на НС), Маргарита Златарева (от квотата на ВСС), Стефанка Стоянова (президент) и Живан Белчев (президент), който довършва мандата на отказалия се през 2000 г. проф. Живко Сталев.

В началото на юни Върховният касационен съд (ВКС) сезира КС по две от промените в основния закон, свързани със съдебната власт.

КС веднага образува две дела. По първото искане, свързано с въведените правомощия на парламента да предлага предсрочното освобождаване на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор (чл. 129) докладчик е Румен Янков, назначен от квотата на ВСС през 2000 г. По второто – за правомощията на министъра на правосъдието (чл. 130а), докладчик е Лазар Груев, назначен от президента Георги Първанов през 2003 г. и бивш негов съветник.

В коментар за Mediapool Беронов припомни, че КС може да прецени само доколко Народното събрание е имало право да направи тези промени, но не и да ги разглежда по същество.

По думите на председателя на КС, няма причина Народното събрание да обвързва предстоящите четвърти промени в конституцията с бъдещото решение на съда.

Беронов обаче категорично отказа да коментира готвения от управляващите Закон за съдебната власт. Знаете, че това е закон, който ще бъде приет след моя мандат и който най-вероятно ще бъде атакуван пред КС, допълни председателят.

Негови колеги обаче заявиха, че най-вероятно един от резултатите на законопроекта би била смяна на състава на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Според юристи, смяната на състава автоматично следвала от промяна чрез закона на квотата на следствието във ВСС заради намалените му правомощия и обем работа във връзка с измененията на НПК.

Има решение на КС от 1998 г, коментираха за Mediapool депутати. Според членове на КС обаче, решението не може да се тълкува по този начин. То бе прието при въвеждане на триинстанционното производство и се получи така, че апелативните съдилища нямаха представителство във ВСС. Това наложи и избор на нов състав, припомниха конституционните съдии.

Експерти обаче коментираха за Mediapool, че е възможно все пак да има промени, които да изискват избора на нов ВСС. Какво означава адвокатите да участват в съвета и да гласуват при избора на съдии и прокурори, има и такава теза в дискусиите, обясниха участници в работната група, която подготвя новия Закон за съдебната власт. Те допълниха, че в сегашния състав на органа единствено юристконсултите нямат свои представители и това вече престава да бъде точно “съдебен съвет”.

Смяната на ВСС ще позволи пренареждането на силите в съвета, тъй като 11 от 25-те членове на органа се избират от Народното събрание. Промяната ще улесни и новия главен прокурор Борис Велчев, който в момента е принуден да работи с екип, “наследен” от Никола Филчев. Изменението би било приветствано и от ЕК, която разкритикува кадровата политика на ВСС.

Според източници на Mediapool, обаче, управляващите не бързат с приемането на новия съдебен закон и произтичащите от него последствия.

Решихме този път да изчакаме и да съобразим закона с текстовете, които ще бъдат заложени в новите промени в конституцията, обясни за Mediapool участник в работната група под ръководството на правосъдния министър Георги Петканов. Допълнителното притеснение е във факта, че независимо от заложените в закона текстове, той задължително ще бъде атакуван пред КС. Затова и те трябва да са максимално консенсусни и максимално прецизирани.

Най-вероятно законопроектът ще добие по-завършен вид през септември, когато управляващите внесат измененията в конституцията.

Източници на Mediapool коментираха още, че към момента в работната група има няколко основни варианта за промени на статуквото.

Първият е свързан с отделянето на инспектората от Министерството на правосъдието и възможността този независим орган да проверява решаването на делата по същество. Мотив за това е, че има огромен брой дела, които не стигат до върховните съдилища, тъй като втората им и последна инстанция е окръжен съд. Така върховните магистрати нито могат да въздействат върху изкривена съдебна практика, нито могат да повлияят по друг начин.

Този вариант обаче не се одобрявал от правосъдния министър с мотива, че без инспектората министерството се превръща в подобие на тиловата администрация на армията – сгради, финанси, затвори.

Обсъжда се и създаването на висш независим орган, който може да се избира на квотен принцип като ВСС и в него да влизат магистрати, които да имат възможността да осъществяват цялостен контрол върху съдебната система.

В четвъртък председателят на парламентарната правна комисия Янаки Стоилов коментира, че това е един от вариантите, но подчерта, че проектът още е на ниво предварително обсъждане.

В нито един от вариантите обаче не е заложено създаването на спецзвено за борба с корупцията, за което преди време споменаха и магистрати, и външният министър Ивайло Калфин. Възможно е подобно звено да бъде създадено чрез структурни промени в прокуратурата, които не е задължително да бъдат със закон, коментираха експерти.

Все още при подготовката на Закона за съдебната власт и промените в конституцията най-спорно остава настояването на политиците за конкурсно начало в системата, за което настояват и от Брюксел. Позицията на магистратите е непроменена – конкурси трябва да има само за вход в системата, но не и за издигане в йерархията.

Един от компромисите, който се предлага от страна на магистратите, е определени квоти за кадрово издигане с ясно обозначени критерии. Според експерти, най-вероятно при дискусиите ще се стигне до компромисен вариант с изрично упоменати изключения.