КС в Албания решава за историческата мигрантска сделка с Италия

Конституционният съд в Албания провежда публично изслушване, на което ще бъде определено дали споразумението с крайно-дясното италианско правителство би нарушило конституцията, като позволи албанската територия да бъде използвана за приемни центрове за хора, които искат да влязат в ЕС по море.

В резултат на споразумението, обявено през ноември от италианския министър-председател Джорджа Мелони, Албания, която не е членка на ЕС, ще приеме първоначално около 3000 души, но в крайна сметка ще обработва до 36 000 човека годишно.

Мелони, която веднъж заяви, че Италия трябва да репатрира мигрантите и след това да "потопи лодките, които са ги спасили", твърди, че планът е необходим, за да се намалят пристигащите по море в Италия, които миналата година са се увеличили с 50% - от близо 104 000 през 2022 г. до почти 156 000, припомня британският в. "Гардиан".

Съгласно сделката, която беше критикувана от правозащитни групи, но мълчаливо одобрена от Европейския съюз, разпределените в Албания лица ще бъдат хора, спасени от италиански лодки. Непълнолетните, бременните жени и уязвимите лица ще бъдат отведени в Италия.

Конституционният съд на Албания блокира ратификацията на законодателството от парламента през декември, а главният съдия Олта Зачай обяви публично изслушване за 18 януари, за да установи дали споразумението нарушава албанската конституция.

Макар първото заседание на съда е насрочено за четвъртък, окончателното произнасяне може да бъде отложено. На съдиите бяха дадени три месеца за вземане на решение.

Критиците твърдят, че споразумението, което мнозина сравняват със сделката на Обединеното кралство с Руанда, е свързано с редица правни трудности. Те смятат, че за да може Италия да упражнява юрисдикцията си в Албания, Тирана ще трябва на практика да отстъпи част от територията си на Рим.

По време на поредица от срещи в италианския парламент между експерти по имиграция и депутати, някои учени изтъкнаха, че е практически невъзможно да се гарантира същият стандарт на правата на убежище в чужда държава.

От организацията "Лекари без граници" заявиха, че споразумението отива "една стъпка отвъд" предишни споразумения между страните от ЕС и държави, които не са членки на ЕС, като Турция, Либия и Тунис. "Целта вече не е само да се възпрепятства заминаването (към Европа -бел.ред.), а активно да се попречи на хората, които бягат, и на спасените в морето да получат безопасен и бърз достъп до европейската територия", се казва в изявление на организацията.

Италианският външен министър Антонио Таяни отхвърли обвиненията. "Няма възлагане на обработката на молбите за убежище на трета държава и няма дерогация от международно гарантираните права, които са изрично потвърдени няколко пъти в протокола", каза той.

Рим също така заяви, че сделката може да бъде приложена и в други части на Европа.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Дуня Миятович предупреди, че това може да създаде опасен прецедент:

"Прехвърлянето на отговорността през границите от някои държави стимулира и други да направят същото, което рискува да създаде ефект на доминото, който може да подкопае европейската и световната система за международна защита."

Джорджа Мелони заяви, че в замяна на подкрепата от албанския премиер Еди Рама по отношение на миграцията, Италия че ще направи всичко възможно, за да подкрепи влизането на Албания в ЕС.

"Албания продължава да бъде приятелска страна и въпреки че все още не е член на ЕС, се държи така, сякаш е. Това е една от причините, поради които се гордея, че Италия винаги е била една от страните, подкрепящи разширяването на Западните Балкани", заяви Мелони през ноември.

Според хуманитарните служители споразумението може да се превърне в повратна точка в историята на миграционната криза и кулминацията на политиката на "репресии", която Европейският съюз провежда от години.

"Меморандумът за разбирателство между Италия и Албания поражда редица опасения относно правата на човека и допринася за тревожната европейска тенденция към екстернализация на отговорностите за предоставяне на убежище", заяви Миятович.

"Той е показателен за по-широкия стремеж на държавите - членки на Съвета на Европа, да преследват различни модели на прехвърляне на убежището към външни субекти като потенциално "бързо решение" на сложните предизвикателства, породени от пристигането на бежанци, лица, търсещи убежище, и мигранти."

През 2023 г. повече от 2500 души са загинали или са изчезнали, докато са се опитвали да прекосят централната част на Средиземно море от Северна Африка, за да достигнат Европа.

Италия ще поеме изцяло разходите за изграждане на двата центъра и необходимата инфраструктура, както и разходите, свързани със сигурността и медицинското обслужване на търсещите убежище.

Албанският премиер Еди Рама нарече споразумението жест на "солидарност" с Италия, която отвори вратите си за хиляди албанци след падането на комунистическия режим в началото на 1990-те години.