КСНС не прие конкретни политически стъпки за НАТО

Защитата на класифицираната информация, работата на специалните служби, търговията с оръжие, са част от проблемите, които България може да срещне по време на преговорите с НАТО. Те ще бъдат гледани под лупа от нашите партньори в Алианса. Това каза след днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност(КСНС) държавният глава Георги Първанов.

За заседанието на КСНС имаше подготвени доклади на Генералния щаб, военния министър и външно министерство. СДС предварително изпрати до президента, премиера и шефа на парламента програма от мерки, които да гарантират получаването на ратификация за договора за членство в НАТО.

Докладът на началника на ГЩ Никола Колев е критичен по отношение на изпълнителната власт и парламента и в него се прокарват идеите на военното командване да изземе управленски функции от политическото ръководство, особено в сферата на управление на ресурсите, доставки и т.н. Последните скандали около поръчката за униформи в армията дадоха основание на ген. Колев публично да разкритикува ръководството на министерството. В доклада на ГЩ освен това се правят препоръки за увеличаване на президентските правомощия по отношение на армията чрез подсилване ролята на КСНС.

В доклада си министърът на отбраната Николай Свинаров пък признава, че няма единен замисъл и координация на процеса на реформи. Едновременно с това той приема всички изводи и препоръки от доклада на ГЩ, който е крайно критичен към изпълнителната власт.

Документът на външно министерство не съдържа политическите стъпки, свързани с най-критичната фаза от подготовката за НАТО, а акцентира върху рамката и графика на водене на преговори.

След заседанието президентът Първанов акцентира върху необходимостта за точното изпълнение на законите, за недопускане на пробиви, на заобикаляне на иначе "ефективния от гледна точка на закона", национален режим да търговията с оръжие и стоки с възможна двойна употреба.

"Смятаме за необходимо да се положат допълнителни усилия за стриктното изпълнение на закона за класифицираната информация - един нормативен акт, който по обща оценка е много добър, друг е въпросът, че има още какво да се желае в неговото изпълнение", заяви президентът. Първанов определи като необходими, макар и твърде закъснели, предприетите мерки от страна на ръководството на МВР и шефовете на някои от службите за тяхното преструктуриране, както и за търсенето на гаранции срещу опитите на полицаи и на хора от службите за проникване в системите.

"Това е без съмнение един от най-сериозните въпроси, с които тръгваме за Брюксел", заяви той. Преди две седмици МВР обяви поредното преструктуриране в контраразузнаването след като избухнаха скандалите с подслушването на правосъдния министър, политици, магистрати и журналисти.

Първанов добави, че структурните промени в НСС трябва да станат не заради един или друг случай, а защото "това е структура, наследена от един много предишен период и тя е обслужвала други цели на нашата политика на сигурност".

В същото време стана ясно, че министърът на вътрешните работи Георги Петканов дори не се е изказал по темата. На влизане в президентството лидерът на СДС Надежда Михайлова заяви, че ще настоява Петканов да даде ясни гаранции за неизтичането на информация от ведомството. След края на заседанието лидерът на СДС каза, че тази тема не е получила своя отговор от страна на министъра.

"Нямаше поканени представители и от страна на службите, въпреки че темата за изтичането на информация засяга и тях. За мен това е абсолютно недопустимо. Аз очаквах до последния момент да има доклад от страна на г-н Петканов", посочи Михайлова.

Мълчание обгърнало и темата за скандалите с подслушването.

Михайлова изрази удовлетворение, че заседанието все пак се е състояло, подчерта обаче, че през цялото време участниците в него са избягвали конкретиката.

"Говорихме си консенсусно, през цялото време се опитвах да конкретизирам онова, за което говорим в момента, като въпросът тук е по какъв начин това, което казваме, ще го изпълним - знаете, че има случай с "Терем", по който нищо не произтече, не се потърси политическа отговорност и за подслушването, мълчат и президентът, и премиерът", посочи лидерът на СДС. Тя подчерта, че и главният прокурор, и президентът, и премиерът трябва да дадат отговори на редица въпроси, но не го правят.

На самото заседание тя е предложила КСНС да се произнесе по въпросите за стратегическия преглед на отбраната и е предложила е за обсъждане и Плана на СДС за достойно членство на България в Алианса.

След заседанието Първанов отчете, че част от идеите, предложени в Плана, са били включени в заключителното становище от КСНС. Това обаче станало не само, защото са предложени от СДС, а защото били идеи, които отдавна се дебатирали в обществото и са намерили сходните позиции на по-голямата част от българските институции, партии и граждански структури.

КСНС отхвърли идеята на СДС за създаване на временна парламентарна комисия, която да контролира преговорите и изпълнението на ангажиментите за НАТО. Като мотиви Първанов посочи: "Първо, това е работа на парламента и не е в прерогативите на КСНС да възлага задачи на НС. Второ - аз лично съм скептик по отношение на създаването на нови структури, особено при наличието на такива - т.е. не бива да допускаме делегитимирането на една или друга парламентарна комисия или институция".

"Това, което ние искаме е не формата, а резултатите - нека да измислят някакъв начин в рамките на съществуващите възможности на парламента, да бъде гарантирано - искаме да не се случват повече такива пробиви в нелегалния износ, искаме да има гаранции, че армията ще е в състояние да изпълни ангажиментите, които е поела", бе коментарът на лидера на СДС.

Тя допълни, че в доклада на Генщаба е било казано ясно и недвусмислено, че при настоящите отпуснати им финанси, военните няма да могат да посрещнат и изпълнят поетите пред НАТО ангажименти. "От страна на военните има и сериозни безпокойства относно изпълнението на ангажиментите по линия на секретността и класифицираната информация - смущаващо е, че не цивилното ръководство, а те поставят тези въпроси. Политиците отпред се ограничават само с общи приказки", посочи още Михайлова.

Тя съобщи, че при това положение СДС ще внесе в деловодството на парламента Плана за действие, за да изпробва на практика желанието на политическите сили да дадат подобни гаранции. "Нека го модернизират, да вкарват нови неща, никой тук не претендира за авторство, да го приемат за свой!", каза тя.

Първанов се разграничи от твърденията за сценарий за дестабилизация, който вчера бе потвърден от вътрешния министър Петканов.

Държавният глава декларира, че не разполага с данни, според които има сценарий на СДС за дестабилизация на властта. Надежда Михайлова отговори на обвиненията пък по следния начин: "Смешно е да се твърди това. Ако вярваме на социологическите проучвания, те не дават на СДС процент, който да е в състояние да дестабилизира едно стабилно правителство".

Правителството ще се стреми да запази за нуждите на армията процентът, който беше заделен в бюджета за 2002. Това декларирал на заседанието финансовият министър Милен Велчев. Президентът получил уверението на Велчев и че при наличието на допълнителни средства, също може да се търси възможността за тяхното преразпределение към военния бюджет.

Миналата година военният бюджет бе 3,1% от БВП. За тази година според шефа на Генщаба ген. Никола Колев били заделени едва 2,7%. Той алармира, че на армията ѝ липсват около 160 млн. лева, за да осигури изпълнението на поетите към НАТО ангажименти.