Кубинската либрета навършва 50 години

Книжка с купони за продоволствени продукти или разпределяне на дажби? Либретата, всекидневен аксесоар на всички кубинци, който им позволява да си набавят на ниска цена редица хранителни продукти, празнува полувековието си, затрупана от въпроси за нейното бъдеще.

"Никой не може да живее само с либрета, но мнозина не могат да живеят бе нея", гласи популярната кубинска пословица, която резюмира същността на тази книжка, илюстрираща една субсидирана икономика, която се опитва да стане независима от държавата.

Символ на егалитаритаризма, който е скъп на кубинския социализъм, либретата бе въведена от Фидел Кастро на 12 юли 1963 година: книжка от двайсетина страници, която позволява на всички семейства (3,6 милиона за 11,1 милиона души) да си набавят основни продукти на много ниска цена. Тогава целта е била страната да се противопостави на  ембаргото, наложено година по-рано от САЩ в усилията им да
задушат Куба, като властите разпределят хранителните продукти.

За едни либретата е символ на бедността, за други - на  сигурността.

"Когато първата ми дъщеря се роди през 1962 година, нямах изобщо с какво да я храня и либретата дойде като чудо", спомня си Санта Санчес, пенсионерка на 74 години. Тя разказва това в един магазин в квартала Мирамар, в западната част на Хавана.

Със средна заплата от 20 долара месечно (пенсиите са 10 долара) малцина са кубинците, които не използват либретата си.

"Ако купите 10 килограма ориз с либретата, сметката ви ще излезе 9 песо (0,36 долара), ако ги купите от супермаркет, ще трябва да платите 105 песос (4,20 долара)", резюмира Санчес.

Ернесто Юченсон, на 70 години, си спомня с носталгия времето, когато "либретата ти осигуряваше храна за целия месец с говеждо месо, риба, прясно мляко, колбаси и дори нуга халва за Коледа и бира по празниците".

"Днес можеш да издържиш 15 дни", жалва се пенсионерът. Либретата отслабна много през последните години. Месечните дажби на човек са пет яйца, една либра (0,45 кг) фасул, четири либри захар, половин либра растително олио, една либра пилешко, седем либри ориз, 115 грама кафе и един пакет макаронени изделия. Към това се прибавя малък хляб всеки ден. Децата получават освен това мляко на прах и йогурт от соя. Всичко е за близо два долара. Такава е цената на литър мляко или на кило ориз на свободния пазар.

Рибата е изчезнала от дълго време. Неотдавна и картофите, грахът, сапунът, пастата за зъби, цигарите и пурите също излязоха от либретата.

Либретата бе въведена "със стремеж да има за всички поравно в периоди на оскъдица, за да бъде защитен нашият народ от спекулантите и изкупвачите", припомни кубинският президент Раул Кастро на последния конгрес на Кубинската комунистическа партия през април 2011 година. Само че с годините либретата се оказа непоносимо бреме за икономиката, тя обезсърчаваше усилията да се полага труд и
породи много неравенства в обществото, допълни тогава президентът, давайки да се разбере, че тя вероятно ще бъде сменена от система за подпомагане на най-бедните.

Кубинската държава харчи близо 1 милиарда долара годишно, за да субсидира либретата. Куба внася 80 % от хранителните продукти, които потребява, срещу близо 1,8 милиарда долара годишно, а това оказва силен натиск върху държавните финанси.

Само че при народните дебати, предшествали конгреса на Кубинската комунистическа партия, евентуалното пълно изчезване на либретата "бе категорично най-обсъжданата тема", отбеляза Раул Кастро.

"Няма човек със здрав разум в ръководството на тази страна, който да разпореди да се сложи край на тази система преди да бъдат изпълнени условията за изчезването ѝ", заключи кубинският президент.