Откритие на екип от учени, сред които и трима българи, може да промени представата за най-ранната човешка еволюция. Според учените най-древните двуноги човекоподобни са живели не в Африка, а на Балканския полуостров.

Екипът в състав проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън стига до това е отркил двуног хоминид (представител на семейството на човека, висшите човекоподобни маймуни и техните преки предшественици), живял в България преди 7.2 млн. години, предаде БТА. Учените са дали на откритото същество името Дива.

Откритието на изследователския екип е публикувано в списанието Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments под заглавие "Ранна форма на наземна двуногост на човекоподобно от късния миоцен на България".

Статията, която е над 30 страници, описва изкопаема бедрена кост от късномиоценското находище Азмака край Чирпан. Счита се, че костта е на около 7.2 млн. години и се предполага, че е от балкански хоминид, наречен грекопитек (Graecopithecus).

Според авторите на изследването е възможно първите човекоподобни да са живели на Балканите, а не в Африка. По думите на изследователите от Националния природонаучен музей при БАН откритието ще предизвика множество дискусии в антропологичните среди.

Признаци за придвижване на два крака

Според екипа има различни признаци, говорещи за придвижване на два крака. По думите им двуногостта отдавна се счита за основна придобивка в ранната еволюция на хоминините (еволюционната линия, обхващаща човека и преките му предшественици) и една от най-важните основни характеристики на тази група. До скоро за първи хоминин (предчовек), можещ да се движи изправен, бе смятан сахелантропа от Чад, но последниte изследвания поставят под съмнение тези негови способности.

"Друг африкански хоминин – орорин (Orrorin) показва достатъчно убедителни, според повечето изследователи, признаци на двуногост, но този кенийски предчовек е с повече от 1 млн. години по-късен от хоминида от Азмака", разказва проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, ръководител на разкопките и първи автор на публикацията, цитиран от БТА.

По думите му анализът на белезите на бедрената кост от Азмака убедително показват уникална комбинация на признаци на наземно придвижване на четири крака с такива, сочещи възможности за ходене и на два.

Намерената бедрена кост показва сходство с двуногите фосилни хоминини и човека и се отличават от дървесните човекоподобни маймуни като удължената шийка на бедрото, позицията на изпъкналост, ниските стойности на ъгъла между тялото и шийката на бедрената кост и други. Според българския учен хоминидът от Азмака се отличава и по асиметричното развитие на кортекса на бедрeната шийка, установено чрез компютърна томография.

Друг признак, който учените отчитат, е многомерният статистически анализ, разграничаващ бедрената кост от Азмака от тези на европейските средно- и късномиоценски хоминиди, живели преди около 12-9.5 млн. год. – данувиус, дриопитек, хиспанопитек (Danuvius, Dryopithecus, Hispanopithecus).

"Анализът поставя откритата кост относително близко до тези на африканските човекоподобни маймуни, но най-вече близко до двуногите хоминини като орорин, съвременния човек, парантропа и австралопитека, отбелязва проф. Дионисиос Юлатос от Аристотеловия университет в Солун, цитиран от БТА.

"Тези преходни двигателни възможности и специално силните аргументи, показващи възможности за придвижване на два крака, правят хоминида от Азмака най-вероятния най-ранен предшественик на човека", заявява проф. Спасов.

Хоминидът Дива

Според сравнителния анализ намерената бедрена кост е принадлежала на на женско същество, тежащо около 24 кг., което отговоря приблизително на 8-годишно момиче. Затова намереното същество е наречено от изследователите Дива.

Фосилната бедрена кост бе намерена по време на разкопките преди 9 години заедно с останки от маймуната мезопитек (Mesopithecus), от газели, други антилопи, хипариони, жирафи и носорози, характерни за балканската фауна от това време, обясняват Ралица Богданова и доц. Латинка Христова от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН).

През 2017 г. колективът от учени публикува и статия в авторитетното научно списание PLOS ONE. В статията учените също защитаваха идеята, че еволюционната линия, водеща към появата на човека, се е зародила на Балканите преди 7.2 млн. години.

В интервю за National Geographic Bulgaria проф. Спасов беше обявил, че откритието е свързано със същество, стоящо в началото на отделянето на човешката линия от тази на най-близкия му съвременен родственик – шимпанзето.

Къде са направени първите стъпки на човечеството?

Авторите на изследването посочват, че от близо век насам Африка се приема за люлката на човечеството и доказателствата за това са многобройни и убедителни.

"Толкова убедителни, че трудно можеше да се допусне друга възможност. Наистина няма съмнение, че огромната част от еволюционния път на човечеството е преминал на Африканския континент. Но изглежда, че първите стъпки са направени на Балканите", разказват авторите на изследването.

По думите им анализите от предходното им изследване сочат, че преди приблизително 7.5 и 5.5 млн. години е било време на масови миграции на редица видове бозайници от Балкано-ирано-афганския регион към Африка.

Според проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген обаче няма данни за обратния процес по това време – миграции от Африканския континент към Евразия.

"Тези миграции са предизвикани от климатични промени, свързани с развитието на Арабската пустиня, която става преграда на този обмен между Евразия и Африка преди около 5.3 млн. години. Един от мигрантите би могъл да бъде споменатият по-горе балкански хоминин", пояснява тя.

Според учените няма съмнение, че през късния миоцен, когато на Балканите и в Предна Азия са обитавали грекопитекът и неговите вероятни преки предшественици – уранопитекът от Северна Гърция и анадолувиусът от Азиатска Турция, на обширна територия от Югоизточна Европа до Иран и Афганистан (т.нар. Балкано-иранска палеозоогеографска провинция), се е простирала савана с облик и фауна, сходни с тези на днешна Африка.

"Все повече са аргументите, показващи, че днешната саванна фауна на Африка по произход е до голяма степен свързана с Евразия", отбелязват те.