Френската актриса с руски корени Марина Влади, вдовица на легендарния поет и музикант Владимир Висоцки, почина на 88 години в четвъртък. Тя е издъхнала в дома си, заобиколена от блзиките си и домашни любимци, съобщиха от семейството ѝ, предаде АФП.
Екатерина-Марина Полякова-Байдарова, известна за света като Марина Влади, е родена на 10 май 1938 г. в Клиши, близо до Париж в семейство на руски емигранти. Тя е най-малката от четирите дъщери на Владимир Поляков – знаменит изпълнител на цигански романси в Париж. Майка ѝ – Милица Енвалд, е балерина.
Влади заедно с трите си сестри още от малки започват да се занимават с актьорско майсторство, като известно време посвещават и на балета. Марина е едва на 13 години, когато баща ѝ умира и след смъртта му си избира псевдонима "Влади" в негова памет.
Дебютът ѝ в киното е едва на 10 години във филма на Жан Гере "Лятна буря" (1949 г.). На 17 години Марина Влади вече играе главната роля във френско-шведския филм "Магьосницата" (1955 г.), който ѝ носи огромна популярност.
Марина Влади получава наградата за най-добра женска роля на кино фестивала в Кан през 1963 г. Сн.Getty Images
На фестивала в Кан през 1963 г. получава наградата за най-добра женска роля във филма "Съпружеско легло" на Маро Фери. Сред най-известните ѝ роли е и тази в "Принцеса дьо Клев" на Жан Деланоа.
Марина Влади работи с редица известни режисьори, сред които Орсън Уелс във филма "Фалстаф" и Жан-Люк Годар в лентата "Две или три неща, които знам за нея". В кариерата си участва в около 100 филма.
През 1954 г. по време на снимките на филма "Подлеците отиват в ада" се запознава със своя бъдещ съпруг режисьора Робер Осен. От него има двама синове – Егор и Пиер. Двамата се разделят през 1959 г.
От втория си съпруг – пилота Жан-Клод Бруйе, собственик на авиокомпания, Марина Влади има още един син – Владимир, кръстен на баща ѝ. Но и този брак е кратък (1963-1966 г.).
Повратен момент в личния ѝ живот е срещата с певеца-бунтар и актьора-страшилище от авангардния театър "Таганка" Владимир Висоцки. Съдбовната среща е през 1967 г. Влади пристига за Московския фестивал и приятели я канят да гледа репетиция на "Пугачов". Потресена е от силата, отчаянието и необикновения глас на младия руснак, с когото се озовава на официална вечеря. Установява, че той не е висок, не е хубав и е лошо облечен, но усеща магнетичния му поглед.
"Най-накрая ви срещнах" – са първите му думи. Тръгват си заедно, Висоцки е хванал китарата и пее в нозете на французойката. Доверява ѝ, че театърът е неговият занаят, поезията – неговата страст, а в нея е влюбен отдавна. Омаяла го е с "Магьосницата" и той опитал да се добере до нея още на фестивала през 1965 г.
Марина Влади и Владимир Висоцки в Москва Сн.Getty Images
Макар и впечатлена от Висоцки, тя му обяснява, че Москва е далеч от Париж, където я чакат три деца и работа, изискваща пълно отдаване. Висоцки ѝ отговаря, че той самият има семейство, но eдин ден Марина ще стане негова жена. "Та аз не съм влюбена в теб", възразява тя. "Няма значение. Ще ти харесам, ще видиш", казва ѝ той.
Следват писма, стихове, дълги телефонни разговори, срещи. Марина Влади се сблъсква с тежките запои на Висоцки и с тълпите обожатели. Пресипналият глас на барда ехти от всеки отворен прозерец. Висоцки твори денонощно, но не е признат от официалната власт – забраняват се негови изяви и записи, стиховете му не се печатат.
Въпреки всичко през 1970 г. двамата се женят на скромна церемония в московски обреден дом, облечени в пуловери. "Шест брака, пет деца, при това момчета! (Висоцки има двама синове от друг брак – б.а.) Сигурни ли сте в своите чувства? Давате ли си сметка за сериозността на такава крачка" – пита ги официалното лице.
Въпреки изневерите му, алкохолното опиянение и наркотиците Марина Влади остава до Висоцки до смъртта му през 1980 г. – в разгара на олимпийските игри в Москва. Днес държавният руски "Първи канал" написа по повод кончината на актрисата: "Дори Комитетът за държавна сигурност и цялото Политбюро със своята цензура бяха безсилни пред любовта им… Висоцки преодоля всички прегради и се събра с любимата си жена… Разстоянията не бяха пречка за душите и сърцата им… Те бяха най-великолепната двойка в Русия".
Марина Влади Сн.Getty Images
След смъртта на съпруга си Марина Влади пише книгата "Владимир или прекъснатият полет", която първоначално е посрещната враждебно в Русия. По-късно във Франция по нея е поставена пиеса. Залите са препълнени, а Влади се отказва от хонорара си. Актрисата предава цялата си кореспонденция с поета на Москва с условието да бъде отворена едва след смъртта ѝ.
Представянето на Марина Влади единствено като съпругата на Висоцки би означавало да се пренебрегне огромна част от живота ѝ. Тя е актриса с близо седем десетилетия професионален път. Има театрални роли, телевизионни продукции, пет музикални албума и тринадесет книги. В по-късните си години се посвещава все повече на литературата и сцената.
Влади е и обществено ангажирана личност. През 1971 г. тя е сред жените, подписали прочутия "Манифест на 343-те", с който французойки публично заявяват, че са правили аборт – акт на гражданско неподчинение в борбата за неговото легализиране във Франция. Тя участва и в други обществени каузи и не се страхува да заема публични позиции по теми, които смята за важни.
Смъртта на Марина Влади има и друг символен смисъл. Тя е последната от четирите сестри Поляков, които превръщат руското си емигрантско семейство в своеобразна артистична династия във Франция.
Сестрите ѝ Олга Варен, Одил Версоа и Елен Валие също оставят следа в киното и телевизията. Четирите дори играят заедно в "Три сестри" на Чехов през 1966 г.
С Марина Влади си отива не просто звезда на френското кино. Отива си жена, родена в семейство на руски емигранти, превърнала се във френска киноикона, спечелила награда в Кан, работила с най-големите режисьори на Европа и преживяла една от най-известните любовни истории на XX век.
