Европейците четат все по-малко. Едва около 30% от европейските граждани изчитат поне 5 книги годишно. В същото време читателските и писателските клубове отново са на мода в Европа.
Хора се събират в библиотеки, кафенета и онлайн, за да обсъждат книги и написани от тях произведения, а някои заглавия в Испания достигат до хората дори чрез местните пекари. Появяват се най-различни нишови клубове – за ЛГБТ произведения и автори, само за готварски книги.
В социалните мрежи има стотици групи и страници с книжни препоръки и ревюта. Световни звезди като Дуа Липа, Рийз Уидърспун, Опра Уинфри от години развиват читателски клубове и популяризират четенето, а примери за разнообразни клубове, насочени към литературата могат да се открият навсякъде, включително и в България.
Любовта към четенето у нас – от смълчана до лютива
Страната не може да се похвали с най-високия процент активни читатели, поне според социологическите проучвания, но тенденциите отчитат сериозно подобрение. Близо половината от българите не са прочели нито една книга през годината.
Още по темата
В интервю пред Mediapool през май културологът проф. Александър Кьосев обясни, че активните читатели, които четат няколко пъти седмично, са около 10-13%, но повечето от тях не правят "разлика между качествената художествена или интелектуална литература, качествената професионална литература и всякакви розови романи, кримки и различни жанрове за развлечение".
По думите му "те са активни читатели, но популярни консуматори – нямат собствен качествен критерий и четат, каквото им попадне".
Въпреки подобни на пръв поглед негативни тенденции, едно е сигурно – част от хората все още изпитват любов към ченето и продължават да се включват в различни литературни клубове.
Покрай пандемията някои стари читателски клубове преустановиха съществуването си, но пък се появиха такива онлайн.
През юни един от големите читателски клубове в София The Book Club обяви, че временно няма да организира повече срещи. Клубът провеждаше регулярни срещи на живо от 2018 до 2026 г., като в този период хората, посещавали сбирките, са обсъдили заедно близо 80 книги. Въпреки официалния край, членовете са решили да продължат да се събират, за да обсъждат книги.
А освен това има алтернативи. Сред тях е "Смълчаният читателски клуб". Той е основан от главната редакторка на сайта за позитивни новини – "Uspelite.bg" Десислава Иванова. Посетителите на клуба се събират най-често в парка, ако времето позволява, и през първия един час всеки чете избрана от него книга, а през втората част на събитието всеки, който има желание, разказва за прочетеното. Читателският клуб вече има 67 успешни издания, последното от които преди ден.
В София има читателски сбирки в различни книжарници, читалища и дори споделени пространства.
Известен в столицата, а и не само, е и литературният клуб на "Нов български университет". От 2017 г. досега от името му се публикуват книжна препоръка за месеца, а дискусиите от събитията се публикуват и онлайн и достъпни за всеки. Обсъдени са близо 100 заглавия, сред които някои от най-бележитите литературни произведения. Модератори на срещите са видните литературни историци и критици.
София не е единственото място, където читатели се срещат на живо. Във Варна от години съществува читателски клуб "Орбита", който дори организира читателски уикенди, които включват и пътувания до различни места и срещи с други читателски клубове. Към Регионалната Библиотека "Пенчо Славейков" във Варна също има читателски клуб – "ЧИТАТЕЛница". Той е основан в края на 2023 г. и оттогава всеки месец членовете му обсъждат различно литературно заглавие, като през септември това е "Портретът на Дориан Грей".
Такива клубове има и в по-малки населени места като Несебър, Шумен и други градове, където достъпът до култура е далеч по-граничен в сравнение с големите градове и подобни събирания са от ключове значение за местната общност.
Има и различни онлайн клубове като "Люти Чушки", създаден от две приятелки, живеещи в различни градове. Вече 5 години клубът има ежемесечни срещи онлайн, на които обсъжда различни книги. През септември са избрали "Жените" на Кристина Хана.
Писателските клубове пак са на мода
През годините в София и страната се появяват различни не само читателски клубове, а и писателски такива. Преди преди близо три години на една от малките централни улици на столицата се заражда писателското ателие "Le Soleli". То е създадено без особени очаквания от поетесата Любомира Видева, известна и като Любел Дякоf, и от нейни приятели.
"От любовта към изкуството група приятели решихме в заведението на сестра ми, което е тип френско кафе, да пробваме концепцията, идваща от френските салони. В миналото не само в салоните в Париж, но и в други европейски градове писатели са се събирали, за да творят заедно по предизвикателство. Решихме и ние да опитаме", разказа пред Mediapoo поетесата.
Събитията се провеждат всеки вторник, а в началото на срещите присъстват по 5 човека. Постепенно сбирките се популяризират и в социалните мрежи, а броят на участниците расте. Три години по-късно сбирките са вече два пъти седмично и на всяка присъстват по 17 човека, колкото е и капацитетът на кафенето.
"Събираме се винаги в 18:30 и си отделяме поне половин час, за да се видим и поговорим. В 19:00 водещият, често аз, Албена Василева или гост-автор, на момента тегли творческо предизвикателство, което е изненада и за него самия. Това може да е писмо, снимка, цитат от книга, албум от битака. След това авторите имат 40 минути да създадат творба без ограничения в жанра", разказва Любомира Видева.
След като писането приключи, участниците си взимат кратка пауза, а след това всеки прочита сътвореното от него. След края на четенето участниците остават още малко, за да си поговорят.
"Невероятно е как една тема винаги създава 17 различни истории. Не се критикуваме, а се насърчаваме. Има хора с богат писателски опит, други пък се престрашават да творят за първи път", разказва Любел.
Според нея най-ценното около всички тези събития е изграждането на общност. В писателския клуб вече има 65 човека, над 300 души са участвали в събитията, създадени са и над 2000 произведения.
"Хората в клуба вече не се събираме само за да пишем. Един път месечно ходим заедно на културно събитие, а още веднъж се събираме и в някой бар или ресторант. Имаме хора на най-различна възраст и с най-разнообразни професии – бизнес анализатори, адвокати, психолози. Идват хора с различни сексулани ориентации и възгледи. Наистина е много пъстро. Хубавото на общността е, че всеки е добре дошъл и сам решава дали пасва", разказва поетесата.
По думите ѝ част от хората идват заради социалния елемент, други – заради писането, но най-голяма част от членовете идват заради съчетаването на двете неща.
"Фокусът на клуба не е да развива професионални писатели, въпреки че често ни гостуват такива и сред участниците има активно пишещи. Има хора, които идват, за да развиват уменията си, но и такива, които подхождат към писането терапевтично. Има събития, в които се смеем, и други, в които плачем", пояснява Любел.
Според нея е важно да има и писателски и читателски клубове, за да може хората да създават и да се докосват до изкуството.
"Хубаво е хората да бъдат насърчавани да създават изкуство, да се чувстват подкрепени в това, което правят, да бъдат стимулирани да творят. Много важен и социалният фактор да бъде в среда от себеподобни", казва Любомира Видева.
На другия край на България, край Дунава, писатели също се събират да четат произведнията си помежду си и то вече 20 години. Това се случва в "Литературния салон" на Народно читалище "Цвят-1870" във Видин. Салонът е създаден през 2000 г. с цел периодично видински автори да представят своите творби. В началото в салона се включват по-известни видински автори, но след това и прохождащи писатели.
"Изданията се провеждат, когато някой видински писател иска да представи своя нова книги или произведения, които е написал. Всичко това става пред публика, като има и водещ – поетесата Диана Сиракова. Тя представя твореца и неговите творби, а всички гости могат да задават въпроси", разказва пред Mediapool читалищният секретар Любомир Илиев.
Членовете на салона, които са около 25, се срещат регулярно веднъж седмично. Освен това има и литературен клуб за деца.
Ролята на библиотеките и читалищата
Библиотеките и читалищата продължават да имат ключова роля за възпитаване на любов към литературата, а и за създаването на читателски клубове и поддържането им. Влиянието им в някои европейски страни е в пъти по-голямо, отколкото в България.
Според данни на Агенцията за управление на местната власт в Ирландия (LGMA) към 2024 г. в страната има 330 обществени библиотеки, където има 942 книжна клуба или средно по три на библиотека.
Още по темата
Ръководителят на отдела за развитие на библиотеките в LGMA Стюарт Хамилтън разказва, че членовете на клубовете се събират на най-различни места. Библиотеките подпомагат клубовете, осигурявайки им книги, препоръки и логистична подкрепа.
Особено добре развита е системата от книжни клубове в столицата Дъблин. По данни на Общинския съвет на Дъблин, градските библиотеки подкрепят 104 книжни клуба, включително 55, които се събират извън библиотечните сгради.
Повечето клубове имат около 10 активни членове, а общият брой на членуващите в клубовете е над 1100.
Според библиотекаря Винсънт Макманъс хората обикновено се присъединяват към даден книжен клуб заради личния си интерес или защото конкретният формат им допада – било заради деня и часа на срещите, било заради подбраната литература. По думите му клубовете дават и възможност на хората да се срещат и общуват, като същевременно ги мотивират да си поставят предизвикателството да прочетат определена книга.
Обществените библиотеки са ключов фактор за съществуването на литературни клубове и в Литва и то дори в градове като Купишкис с население под 7000 души. Там през 2017 г. е създаден читателски клуб към общинската библиотека, който съществува близо 10 години и има около 30 активни членове, които се събират ежемесечно.
Още по темата
Дейността на клуба не се изчерпва само с тези срещи. Има читателски предизвикателства, викторини, срещи с писатели, както и различни съвместни културни занимания – посещения на театър и кино и пътувания.
Социалната страна на клуба става водеща с времето. Негови членове разказват, че между тях са се създали приятелства и те вече прекарват време заедно и извън ежемесечните литературни срещи. Успешното просъществуване на клуба дори е вдъхновило други жители на града да създадат втори такъв, но посветен само на криминалната литература.
ЛГБТ литературни клубове
В редица европейски градове има литературни клубове, насочени и към ЛГБТ общността. Такива се срещат и в Ирландия, където има читателски клубове и за бежанци, и за хора със синдром на Даун, хора с дислексия и други по-маргинални групи. Срещи, посветени на ЛГБТ литературата от години има и в България. Един от най-известните литературни клубове онлайн носи името Big Gay Book Club. Това е книжен клуб с фокус върху ЛГБТ литературата, основан през 2018 г. от твореца Севда Семер и фондация GLAS, която от над десетилетие се ангажира с правата на ЛГБТ общността в България. В него се обсъждат книги и автори с афинитет към темата.
В Лион, Франция, също организират разнообразни тематични четения в литературните си клубове и сред привличащата интерес жанрове е именно ЛГБТ литературата. Има и клуб, посветен на куиър литературата – "Qlub". По думите на Одри Бурки, която е зам.-ръководител "Културни проекти и развитие на партньорства" към общинската библиотека в Лион, в този клуб членуват повече младежи, докато в комикс клуба например – предимно мъже на средна възраст.
Още по темата
Според нея след пандемията има засилен интерес към събития на живо, но интересът към литературните клубове на библиотеката има от десетилетие, когато се появяват и първите такива.
За някои читателски клубове в Лион се изисква предварително записване, докато други са отворени за всички желаещи. Обикновено в тях участват между 8 и 20 души, а целта е участниците да общуват пълноценно помежду си.
За нас е изключително важно посетителите също да могат да споделят любимите си книги, така че срещата да бъде истински обмен на мнения, а не еднопосочно общуване, при което библиотеката единствено препоръчва какво трябва да се чете.
В повечето клубове към библиотеката в Лион членуват предимно жени, както и хора в пенсионна възраст. Библиотеката обаче полага усилия за привличането и на млади хора и вече има и тийн клубове.
Макар да няма официални данни, различни френски медии съобщават, че във Франция има над 10 000 книжни клуба към 2025 г.
Когато хлебарят стане книжар
В много от малките градчета и села в Испания хлебарят е единственият търговец, който всеки ден обикаля от врата на врата. Затова и в някои испански села хлебарят е книжар и хората могат да си вземат "половин хляб и една книга", както гласи част от една реч на Фредерико Гарсия Лорка от 1931 г.
Това е възможно заради идеята идеята BiblioPan, чрез която книгите да достигат до част от селата в мрежата с микробуса на местния хлебар. Така превозното средство, което ежедневно носи хляб от врата на врата, започва да доставя и четиво.
Тази дейност е част от инициатива "Моето село чете", която насърчава четенето в обезлюдяващите селски райони на Испания и през 2024 г. получава Националната награда за насърчаване на четенето.
Инициативата се заражда през 2016 г., когато писателката Марибел Медина посещава малкия град Ла Пуебла де Алморадиел с около 5000 жители в провинция Толедо. Изненадана от пълната зала, писателката осъзнава, че е била част от проблема литературата и културта да не достига да по-малките населени места в Испания, защото близо две години отказвала гостуване там. Тя била първата писателка, приела да посети местната библиотека и интересът на хората я изумил.
Затова си обещала да организира литературен фестивал в малкия град, а сред първите приели поканата е писателят Хавиер Сиера, носител на наградата "Планета" за 2017 г. Първото издание на фестивала е през 2016 г., а след няколко години инициативата става още по-голяма. През 2021 г. вече започват да се провеждат фестивали в различни селски райони, а се създава и онлайн читателски клуб, който свързва писатели с читателски клубове, библиотеки и групи за четене в малките населени места – "дори в съвсем малки села с под 100 жители".
"Понякога обаче интересът към тези събития е толкова голям, че човек се пита: "Откъде се появиха всички тези хора?", разказва Марибел Медина.
Според нея най-важното е инициативите да достигнат именно до хората, които обикновено не посягат към книгите, но и да се създаде инициатива, оставаща трайна следа и подпомага не само достъпа до култура, но и справянето със самотата.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Радослав Александров (Mediapool, България), Lola García-Ajofrín (El Confidencial, Испания), Francesca Barca (Voxeurop, Франция), Petr Jedlička (Denik Referendum, Чехия); Justė Ancevičiūtė (Delfi, Литва), Noel Baker (The Journal, Ирландия);
Имате въпрос, коментар или предложение? Споделете го с нас чрез формуляра за читатели на PULSE — ние четем и отговаряме на всяко съобщение.
Станете част от европейския диалог. Вашите преживявания и идеи могат да вдъхновят следващата история, която ще разкажем. Присъединете се към общността на читателите на PULSE, като попълните този кратък формуляр.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
