Концлагерът в Белене, отнел живота на хиляди българи по времето на комунизма, все повече привлича туристи през последните години. За миналата година той е бил посетен от около 3000 туристи, сред които групи от Германия, Австрия, Румъния и САЩ. За таза година вече има заявки и от Франция, каза Михаил Маринов, председател на фондация "Остров Белене" пред Mediapool.

Снимки на политически затворници по времето на социализма

Неправителствената организацияе създадена в началото на 2016 г. с цел създаването на Мемориален комплекс и мемориален път в памет на хилядите невинни жертви, които са били затворени и убити в концлагера.

Ръка за реализацията на проекта подава фондация "Америка за България". С тяхна помощ е финансирано покупката на велосипеди, моторна косачка, бинокли. Направено е и насипване и укрепване с чакъли камъни на частично пропаднали и труднопроходими участъци от 14-километровия вътрешен път на острова. Ефектът е увеличаване на туристите.

Сега се търси инвестиция от около 2 милиона лева за възстановяването на лагера в автентичния му вид с дървените бараки, в които са живеели политическите затворници, разказва Михаил Маринов.

"За българската история концлагерът "Белене" остава най-големият, най-секретният и най-дълго просъществувалият лагер за политически и идеологически противници на БКП през периода на тоталитарното управление. Искаме в памет на невинно избитите и невинно пострадалите да има едно такова запазено място в държавата ни", заяви Михаил Маринов, който стои зад идеята.

Проектът

Проектът на фондация "Остров Белене" предвижда цялостно възстановяване на умишлено заличените следи от първия период на съществуване на лагера – от неговото създаване през 1949 г. до 1959 г.

След задълбочени проучвания от различни източници, разкази, спомени и рисунки на оцелели бивши лагерници, екип от архитекти, в сътрудничество с историци и журналисти, е изготвил проект за възстановяване на разрушените дървени бараки, карцери, охранителни вишки, оградни съоръжения.

Останки от лагера "Белене"

Лагерът "Белене" е единственото място в България, където са запазени и част от сградите от втория период на неговото съществуване от 1959-та до 1987-ма година, като територията е изцяло съхранена.

Това позволява историята да бъде възстановена, а лагерът да се превърне в място за почит към невинните жертви, което да разказва на бъдещите поколения за зверствата на комунистическия режим, за да не се допуснат отново грешките от близкото минало, каза Михаил Маринов.

В непосредствена близост до мъжкия лагер за кратко е имало женски и младежки трудови лагери.

Множество документи и видео свидетелства разказват, че на съседния остров "Предела" се намират масови гробове с телата на убитите от лагерите "Белене" и "Ловеч".

С реализацията на проекта, Белене ще стане част от световната карта от подобни места на памет и ще е притегателно място за посещение на туристи, смята Маринов.

Концлагерът "Белене"

По време на комунистическия режим в страната е имало около 80 лагери за политически затворници, които са унищожени. Това прави останките на концелагера "Белене" единствени и уникални, заяви председателят на фондацията.

Рисунка на дървените бараки на затворника Крум Хорозов, който е оцелял

Той е създаден на 27 април 1949 г. с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от министър-председателя Васил Коларов. С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено МВР, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела. Те са част от от т.нар. Беленски Дунавски архипелаг, състоящ се от 19 острова.

Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на комунизма. Придобил известност като лагера "Белене", той е изграден на остров Персин върху площ от 110 декара.

Островът сам по себе си е впечатляващ, тъй като е най-големият български дунавски остров, част от територията на природен парк "Персина". Там и до ден днешен има затвор за криминално осъдени лица, с който е свързан и по-стриктният контрол при влизане.

По тази причина, ако сте решили да посетите лагера трябва поне два дни по-рано да се обадите във фондацията, за да получите пропуск, тъй като режимът е специален. Иначе самото посещение засега е безплатно.