Два основни недостатъка открои в оформящата се сделка за ключовите позиции в ЕС българският евродепутат Радан Кънев (ЕНП) в своя позиция, публикувана в сряда във фейсбук. Преди ден стана ясно, че Урсула фон дер Лайен е напът да получи номинация за втори мандат като председател на Европейската комисия съгласно споразумението между лидерите на ЕС от трите проевропейски политически групи, които договарят висшите постове в блока.

Mediapool публикува позицията на Радан Кънев:

Европейският съвет (ръководителите на правителствата на държавите-членки) постигна предварителна сделка за разпределение на ключовите позиции ("top jobs") в ЕС.
Както се очакваше, предложенията са Урсула фон дер Лайен за президент на ЕК, бившият португалски социалистически премиер Антонио Коща за председател на Европейския съвет и естонският премиер Кайа Калас (либерал) за Върховен представител по външна политика, плюс Роберта Мецола (ЕНП, Малта) остава председател на ЕП.

Това споразумение е постигнато между преговорни екипи, съставени от по двама ръководители на правителства от трите основни "центристки", "проевропейски" партии и има достатъчна подкрепа сред останалите правителства в ЕС.

На пръв поглед, споразумението осигурява стабилност и достатъчно мнозинство, в т.ч мнозинство от около 400 (при нужни 361) гласа в ЕП. Но само на пръв поглед. То страда от два основни недостатъка:

1) Очевидно не отчита съществения завой надясно на изборите за ЕП и причините, обществените настроения, които стоят зад този завой. Неслучайно италианският премиер Мелони реагира остро и публично – тя представлява една сериозна тенденция на консервативен вот, който не е антиевропейски, но явно изисква промяна на курса и баланса на политиката в Брюксел.

2) Не взема предвид неизбежните гласове "против" Урсула фон дер Лайен при социалистите (защото им е твърде дясна) и в части от ЕНП (защото е твърде лява), които през 2019 бяха общо над 50, т.е достатъчно да провалят избора при днешните мнозинства.

Очевидно е, че за да мине тази сделка, и преди всичко за да заработи политически, е нужно ЕНП да бъде изцяло консолидирана зад фон дер Лайен, както и да има известна подкрепа отдясно на ЕНП, което би отразило и новите политически баланси.

Решението, което предложих днес на група на ЕНП, е просто, но не е лесно:
Не можем да си позволим сделка от типа на 2019 г., когато срещу позицията на фон дер Лайен дадохме цялата Зелена сделка на социалистите и Тимерманс (заради което тогава гласувах и против и фон дер Лайен, и против състава на ЕК).

Не можем да оставим новата Индустриална сделка на левите (вероятно ще става дума за Executive Vice President for competitiveness).

Човекът, който ще заема тази ключова позиция, трябва да бъде не само вдясно от центъра, но и представител на Централна и Източна Европа.

Изключително тъжно е, че българското правителство и българските партии не участват в този дебат, улисани в дребнотемието на вътрешната ни криза и калните компромати, които измества политиката. Но това е отделна тема.