Курск е потънала от взрив на торпедо, признаха руските власти

Руската правителственна комисия, която разследва аварията на атомната подводница "Курс" обяви днес, че е стигнала до заключението, че подводницата е потънала от взрив на торпедо.

С това комисията, оглавявана от министъра на промишлеността, науката и технологиите Иля Клебанов, отхвърли дълго поддържаните от командващите адмирали на Северния флот версии, съгласно които причина за аварията на Курск е сблъсък с мина от Втората световна война или сблъсък с натовска подводница.

На 12 август 2000 г. по време на военно учение в Баренцово море на дълбочина от 108 м. потъна една от най-модерните руски атомни подводници. При аварията загинаха всичките 118 души на борба.

Днешното съобщение на руската правителствена комисия за причината на аварията слага край на спекулациите, при които командващите на Северния флот се опитаваха да свалят отговорността от себе си и да я прехвърлят било на неопреодолима сила- дрейфуваща мина от Втората световна война, било на враговете от времето на студената война.

По-рано по време на разследването на аварията на "Курск", при което корпусът на подводницата беше изваден на брега, стана ясно, че в кърмовите отсеци няколко дена след аварията е имало живи моряци, които е могло да бъдат спасени.

Това разкритие също опроверга твърденията на комадването на Северния флот от средата на август 2000 г., че всички моряци са загинали моментално и нищо не могло да се направи.

Причина за дългото потулване на истината за Курск, се крие в това, че руските власти първоначално отказаха предложената западна техническа помощ. В първите дни след аварията Норвегия и Великобритания, които имат много голям опит в дълбоководни технически операции, предложиха спасителни подводници, водолази и оборудване, но руските страхове за разкриване на военни тайни надделяха над надеждата, че някои може да бъде спасен.

Разследването на аварията и вариантите за спасение показаха и други големи пропуски. Спасителният буй, който е бил предвиден се самоосвободи и да маркира мястото на авария така и никога не изплава на повърхността. Разследването установи, че е имало практика тези буюове да се заклинват от екипажите допълнително, за да не се губят случайно при плаване, тъй като след това имало дисциплинарни наказания.

Липсата на буй забави с почти цяло денонощие локализарането на авариралата подводница и не позволи да се установи телефонна връзка с оцелелите членове на екипажа. Поради силното течение на мястото на аварията, липсата на спасителен буй не позовли и изпращането на спасителни екипи, които да извадят бедстващия екипаж.

Днешното съобщение на правителственнатна комисия на Клебанов обаче е само официално потвърждение на нещо, за което оттдавна се говори и пише в руските медии.

Още в първите дни след аварията бивши командири на руски подводници напомниха, че на борда на "Курс" е имало остарял тип торпеда, за които всички са били наясно, че са взривоопасни.

След изваждането на основната част от корпуса на "Курск" миналата година подозрението за взрив в торпедните апарати беше косвено потвърдено, тъй като това беше най-разрушената зона и две от торпедата липсваха.