Лакен - среща за пример

"Нищо" не се случи миналата седмица в Брюксел. И това "нищо" е голямо събитие. По повод Европейския съвет в Лакен повече от 100 000 демонстранти можаха да дефилират в продължение на три дни по улиците на белгийската столица. Без значими инциденти и, може да се каже, без никакви сблъсъци с полицията. Брюксел 2001 отбеляза прекъсването на цикъла, започнал в Сиатъл и преминал през почти всички големи международни срещи в Прага, в Ница, в Гьотеборг и разбира се в Генуа, белязан от небивало насилие, чак до употреба на огнестрелно оръжие от силите на реда.

Залогът беше двоен за белгийските власти, които от 2004 г. ще бъдат домакин на всички Европейски съвети, два пъти годишно. Да се определи доктрина за изразяване на мнения бе жизнено важно за белгийското правителство и за кмета на Брюксел Фреди Тилеманс, който отговаря за реда. Това беше важно и за антиглобалистките движения и асоциации, защото публичният израз на европейско обществено мнение постоянно беше под въпрос. Под различни лозунги дефилираха 25 000 души, което е четвърт от демонстрантите, събрани от мощната Европейска конфедерация на синдикатите. Течение, което достига политическа зрялост, способно вече само да контролира проявите си. Същото важи и за анархичното течение, което пък събра 3500, манифестирали почти мирно миналата събота.

Има, следователно, "белгийски метод" в демократичното изразяване на мнение. Той се състои в малко на брой думи. На първо място, свобода на изразяването. Цяла седмица Брюксел беше широк форум за изразяване на виждания за Европа - от проевропейските приятели на Даниел Кон-Бендит през "европейските шествия на безработните" до противниците на войната. Всички, с изключение на европейските неонацисти, разполагаха със зали за митинги и срещи. Фреди Тилеманс прие да дискутира надълго и нашироко маршрута на манифестациите дори и с най-либерално мислещите.

Второ, дисциплинирана полиция. Белгийските жандарми и полицаи са забележително обучени и дори когато се хвърляха коктейли Молотов, съчетаха дисциплина с ефикасна охрана на града като предотвратяваха без сблъсъци всяко неразрешено събрание. Действително имаше няколко пострадали коли, банки и две сгради на полицията. Но нито един от тези случаи не се изроди в истинска битка. Това беше рискован политически облог, поет от самия кмет, който се появи, за да обясни на жителите на Брюксел, че е " по-добре да има няколко неприятни материални щети, отколкото човешки жертви".

Трето, скромност. Европейският съвет се състоя в замъка Лакен - в кралска обстановка действително, но в предградията, зад стадиона Роа-Бодоан. Горе-долу същото би било, ако Франция покани най-силните на планетата в Сен-Дени. Нямаше я обичайната пищност на срещите на държавните и правителствените ръководители. По този начин обаче белгийските власти избегнаха необходимостта да превръщат центъра на столицата в окопан лагер, както стана в Ница например, която бе разделена на две цели четири дни от кордоните на въоръжени до зъби служители на сигурността, така че дори градският транспорт бе прекъснат и учениците пуснати в принудителна ваканция. Всичко това създаде атмосферата на обсадена крепост на Лазурния бряг.

Следващите срещи на високо равнище ще се състоят в Барселона и Севиля през 2002 г. Дали обаче белгийският урок ще бъде научен?