Лек спад на инфлацията до 17.6%, икономиката нараства с 3.2%

Годишният темп на инфлация в България се е забавил през октомври за пръв път от 20 месеца насам, достигайки 17.6% спрямо 18.7% през септември, когато беше достигната най-високата инфлация от 1998 г. насам, обяви Националният статистически институт (НСИ).

Инфлацията от началото на годината (октомври 2022 г. спрямо декември 2021 г.) е 15%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2021 - октомври 2022 г. спрямо периода ноември 2020 - октомври 2021 г. е 13.8%.

НСИ обяви също експресни данни за икономическия растеж, според които през третото тримесечие той се е забавил до 3.2% на годишна база. Данните за първото полугодие бяха ревизирани до 5.3% през първото тримесечие и 4.8% - през второто.

Крайното потребление регистрира ръст от 3.0%, докато бруто образуването на основен капитал намалява с 8.4% през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги се увеличава със 7.8%, а вносът на стоки и услуги нараства с 5.3%.

Лъчезар Богданов: Още не сме преборили инфлацията

Отчетеният спад на инфлацията отразява преминаването на пика на енергийните цени в Европа, който беше достигнат в края на август и началото на септември и поевтиняването на петрола, на течните горива и електроенергията, коментира пред БТА Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Той уточни, че все пак става дума за малка корекция надолу. Не сме преборили инфлацията, допълни той и изтъкна, че тепърва предстои да се види какво ще се случи тази зима.

Според икономиста енергийната политика на служебния кабинет и в частност тази за течните горива не е сред факторите, допринасящи за понижените стойности на инфлацията. "Ако си говорим за течните горива, даже по-скоро обратното. Виждаме, че "Лукойл" получава дерогация за ползване на по-евтин руски петрол, но това не се прехвърля към българските потребители в чувствително по-ниски от европейските цени на вътрешния пазар", допълва икономистът.

По думите му цените на природния газ и на електроенергията у нас следват европейския тренд и в този смисъл общият спад на тези цени на континента са водещият фактор, свалил отчетената през октомври инфлация. Заедно с тези краткосрочни изменения трябва да се отчете и приносът на включването в микса на доставки по-евтиния азерски газ, което пък е резултат от усилията на държавата през последните десет години. По-ниските цени на договорените доставки на втечнен природен газ пък са резултат от пълните хранилища в Европа и топлото време, което чувствително свали текущите цени за месеца.

За бъдещите инфлационни тенденции Богданов смята, че трябва да се отчитат два фактора – лихвената политика на централните банки на Европа, която започна да се затяга, и шоковете, свързани с войната и непредвидимите развития на енергийния пазар в Европа. Същевременно икономистът е обнадежден от скоростта на строителство на нови терминали за втечнен газ в Европа, което се очаква да минимизира ефекта в енергетиката от подобни шокове и да позволи една по-бърза от очакваната адаптация към диверсификация и алтернативни доставки.