Лекари и правозащитници на различно мнение за камерите в болниците

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще направи в сряда проверка по сигнала на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека (АЕИПЧ), че в коридорите на пловдивската болница “Свети Мина” са поставени камери, които позволяват заснемането на пациентите, които чакат за преглед. Това каза за Mediapool Елена Арапкюлиева от КЗЛД.

До дни престои да се установи дали посоченото в жалбата отговаря на истината, обясни тя, като допълни, че най-вероятно случаят ще бъде разгледан на заседанието на комисията на 18 октомври.

Адвокатите от асоциацията отново сезират КЗЛД по публикации в медиите, според които видеокамери са поставени в коридорите на болницата по начин, позволяващ да бъдат заснемани пациентите, които чакат да влязат в кабинетите за прегледи.

Преди няколко месеца адвокатите подадоха жалба за това, че през май ръководството на болницата бе поставило общо седем камери в приемните кабинети, включително в гинекологичен. Тогава този случай предизвика широк медиен и обществен отзвук, като редица издания цитираха пациенти, които се притесняват да ходят на прегледи в тази болница, защото биват записвани.

В края на август камерите бяха премахнати по нареждане на КЗЛД.

Тогава директорката на МБАЛ “Св. Мина” д-р Надежда Крумова обясни пред комисията, че целта за поставянето на заснемащите устройства  е предотвратяване на корупционни практики и лошо обслужване, както и гарантиране на сигурността на медицинския персонал.

КЗЛД обаче прецени, че записването със звук и картина не е необходимо за постигането на тези цели. Според експертите посочените мотиви са значими обществени проблеми, но те нямат предимство пред личните права на пациентите, които по този начин се нарушават.

С демонтирането на камерите от приемните кабинети, но разполагането им в коридорите болницата формално е изпълнила решението на комисията и по този начин прави ново нарушение на Закона за защита на личните данни.

В момента видеокамерите са поставени в болнично заведение по начин, позволяващ да бъдат идентифицирани пациенти пред кабинетите за прегледи. Това може да възпре пациентите от ползване на здравни услуги в тази болница, което от своя страна да застраши в някои случаи и техния живот, коментира адвокатът от АЕИПЧ Милена Богоева.

От асоциацията настояват да се проучи каква е целта на видеонаблюдението и дали тя не може да бъде постигната чрез други средства, тъй като по смисъла на закона информацията за здравето и сексуалния живот е част от т. нар. чувствителни данни, чието записване и обработване е забранено, освен в строго определени случаи.

Каквато и да е причината за поставянето на камерите, не мисля, че има разумен баланс между нейното постигане и правото на хората за защита на личните им данни, обясни Богоева.

Затова адвокатите искат да се наложи на болницата съгласно Закона за защита на личните данни глоба от 10 000 до 100 000 лева или имуществена санкция в същия размер.

Директорката на МБАЛ “Св. Мина” д-р Надежда Крумова коментира пред Mediapool, че поставянето на камерите в коридорите не нарушава правата на пациентите. Тя призна, че такива камери има, но не пожела да уточни колко и къде точно са разположени. Не стана ясно и дали пациентите са уведомени, че са записвани.

Крумова подчерта, че предписанието на комисията е изпълнено, като в приемните кабинети вече няма записващи устройства. Комисията постанови премахване на камерите, защото случайно в техния обхват би могло да попадне някой пациент, обясни тя.

По думите ѝ поставянето на камерите в коридорите на болницата е направено с охранителна цел. Има база данни и лекарства в болницата, които трябва да се охраняват, а касите, където се дават пари, също подлежат на контрол, каза тя. Медиите представиха случая по най-грозния начин, коментира тя, като допълни, че досега не е получила нито едно оплакване от пациент.

Поставянето на камерите в коридорите на болниците е едно добро решение с оглед на охранителната дейност и терористичните заплахи и аз го подкрепям, каза за Mediapool председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от БНС д-р Борислав Китов. Защо във всички банки има камери за наблюдение, такива има пред Народното събрание, попита той. Никой не ме пита искам ли да бъда сниман или не като клиент на банката, допълни Китов.

Според него, ако на болниците бъде забранено да използват камери за охранителна дейност, такива не трябва да има и в другите учреждения и публични места.

Ако поставянето на камери в коридорите на болниците нарушава правата на пациентите, трябва да изгорим всички картони и бази данни с информация за здравословното състояние на пациента, тъй като те също съдържат лични данни за здравето на хората, заяви за Mediapool д-р Спас Спасков, директор на спешния институт “Пирогов”. Според него, ако тези данни се съхраняват и обработват в съответствие със закона и лекарската тайна, то събирането на такъв тип информация се прави единствено в полза, а не във вреда на болните.

Не казвам, че задължително трябва да се снима, но ако това става по правилата, няма нищо лошо в това, каза той.

Спасков също заяви, че в някои  противошокови зали на “Пирогов” има камери. Заради естеството на дейността тези записи се използват по-късно при възникнали съдебни процеси.

Той подчерта, че в самите зали няма монитори, достъпът до записите е изключително ограничен, а поставянето на записващите средства е съгласувано с полицията.

Направените записи ни дават възможност и за анализ на действията на медицинския екип и подобряване на тяхната работа, обясни още той.

За да се подобри сигурността в лечебното заведение, ръководството е поставило записващи устройства и в коридорите, като пациентите са уведомени за това със съответните надписи, каза Спасков.

Така наскоро разкрихме една кражба, а допълнително това дава възможност, като видим, че има претоварване на някои кабинети, да открием допълнителни, за да не караме пациентите да чакат, обясни той.

Според Фани Давидова, юрист от “Програма достъп до информация”, работила по проект за защита на личните данни, поставянето на камери за наблюдение в коридорите на болниците може да става след като пациентите изрично са уведомени за видеонаблюдението, а събраната информация не се разпространява неправомерно.

За Mediapool тя обясни, че в зависимост от легитимната цел на своята дейност събирането и обработването на лични данни се прави в най-различни институции.

Медицинските картони и рецептите също представляват лични данни за здравето на хората, но ако се използват правомерно, това не нарушава правата на пациентите.

Всеки случай да се разглежда сам по себе си и да се прецени дали дадена практика нарушава Закона за защита на личните данни, каза тя.

Давидова подчерта, че не трябва да се стига до свръхзасекретяването на всички лични данни. Добре е да се търси разумния баланс между защитата на личните данни и другите права на гражданите.