Увеличение на средствата, които получават лекарите, открили донори, предвиждат промени в наредба на здравното министерство, публикувани за обществено обсъждане.
Сега болниците получават определени суми, за да си покрият разходите за вземане на органи с цел присаждане, като от тях между 25% и 30% се отделят за труда на лекарите. С промените се предвижда плащаните на болниците суми да се запазят, но да се увеличи процентът, който е за лекарски труд. Предложението е за лекарски труд да отиват до 50% от парите, а 70% от парите за труд се предвижда да отиват при координаторите за дейностите по трансплантация в съответната болница.
По закон всяко лечебно заведение, което извършва дейности по трансплантация трябва да определи лекар, който се занимава с организирането, контрола и носи отговорност за целия процес по вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, предоставянето и присаждането на органи, тъкани и клетки и съобщаването на сериозни нежелани реакции и сериозни инциденти.
За откриване на потенциален донор с мозъчна смърт и налична сърдечна дейност ще продължи да се плаща до 1500 лева. За поддържане на жизнените функции на потенциалния донор се плащат до 5000 лева. От тези суми лекарите вече ще получават до 50%, а не до 30%, както досега.
За подготовката на донор на бъбрек ще продължат да се плащат до 3000 лева, като половината от тях са за имунологични изследвания, а за лекарски труд се предвиждат до 25%, както и досега. За подготовката на жив донор на черен дроб ще продължат да се плащат до 5000 лева, 25% от които за лекарски труд. Същата сума и същият дял за лекарски труд се предвиждат и за вземането на бъбрек от жив донор.
За вземане на черен дроб от жив донор ще се плащат, както и досега до 7000 лева, 25% от които са предвидени за лекарски труд. За вземане на орган от трупен донор ще се плащат до 5000 лева, 25% от които за лекарски труд.
Идеята за повишаването на заплащането на лекарите, които откриват донори, беше лансирана през март като мярка за съживяване на донорството, след като в последните години трансплантации почти не се правят. През 2012 имаше едва два трупни донора, през 2011 година – четири. За сравнение, през 2010 година, когато се водеше целенасочена кампания за даряване на органи, донорите бяха 21. От началото на тази година са направени четири бъбречни трансплантации и една чернодробна от трупни донори.
По данни на Агенцията по трансплантация към средата на април нуждаещите се от трансплантация на бъбрек са 940 души, чакащите за трансплантация на черен дроб са 48 души, за сърце чакат 32 души, а за бял дроб – шестима.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
16 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Живея извън България и съм здравно осигурена тук. Тукашната здравна каса (една от многото, която може да бъде избрана) провежда анкети между застрахованите при нея и по тяхно лично желание изгтовя или допълнителна карта, на която е попълнена информацията дали искам да даря органите си и ако да - има ли ограничения, или направо записва тази информация на чипа или на магнитната лента на пациентската карта. Тук решенията се вземат лично от пациента, не се пита родът до девето коляно дали има нещо против. …
В една такава ситуация и за близките е много трудно първо да приемат действителността, че са загубили близък човек, и заедно с това веднага да решат дали техния роднина да дари органите си. Самият подход ми се струва нелогичен и труден за преглъщане - в случая и от самите лекари, и от хората коит трябва да вземат решението. Защо като първа стъпка не се уреди това решение да се взема от всеки човек сам за себе си, и евентуално (но само евентуално!)с информираното съгласие на съпруг/съпруга и толкова? Това според мен също ще улесни процедурите и ще скъси времето за действие.
Проблем е обаче когато желаещият да дари органите си не бива да го прави поради някакво автоимунно заболяване (в случая и артрит е достатъчен) - тогава хем има желание да се помогне, хем няма начин или е прекалено рисковано за приемника.
И така си има предостатъчно пречки пред тази възможност да се помогне на хора в беда, за да се фокусираме само върху личния интерес на лекарите да извършат процедуррата. Номер 13 го е казал много добре: Има истински лекари в България, но е трудно да бъдат открити...
Момчета, тази тема е ного сложна, не е като темата за Тиквата, която сега всички я обвинявате, а преди радостно гласувахте за нея. Така, че останете на темата за Тиквата, за да сте "компетентни"
До 12. Всичко се свежда до доверие. Има донорство там където % наказаните лекари са много повече отколкото в Б-я и пациентите знаят че всеки си носи последствията.
Към 12-ти. Докторе, живея в чужбина и по-миналото лято ми се наложи да отида в Пирогов - падане, навяхване или пукване на костица на стъпалото(още изкривено и болезнено). Потресена съм от безобразното неуважение на лекаря и сестрите, след едно много продължително чакане в неделя... Дежурният лекар, обърнат с гръб към мен, ме посъветва да слагам лед и да мажа с едно (от опит разбрах) абсолютно неефикасно мазило, препоръчвано на всички преди и след мен, влезли в кабинета...
После компетентни ми казаха, …
че е трябвало веднага да се сложи шина, за да избегна болките и изкривяването.
Как искате да вярвам на българските лекари, повечето от тях ви гледат в ръцете, ако не дадете - мрете - все едно им е - страданието на пациента не ги трогва, въпреки клетвата, която са положили! Жалко за истинските лекари, не се съмнявам, че ги има в България, обаче вече е трудно да ги откриеш!
Лекар съм в клиника, която прави костно-мозъчни трансплантации. Това е принципно различно дело от органните, но общите медицински, пък и морално-философски принципи (включително спорните)на присаждането на тъкани, органи и клетки са ми професионално близки. Някои от прочетените тук коментари са чудовищни по своята некомпетентност (в този смисъл и незаинтересованост в дълбочина), параноични (българската медицинска конспирация в увреда на пациентите)и неконструктивни (както обикновено коментираме всички). …
Опитът за увеличаване на въпросните средства всъщност е нескопосен по-скоро пропаганден опит да се възстанови някаква организация за мобилизиране на наличните донорски ситуации, а не за създаване на такива (убиване на пациенти или неспасяването им, когато вече нямат мозъчна дейност). Сега мизерията и недоимъкът в болниците прави абсурдно добавянето на още проблеми с подготовката и осъществяването на изваждане на читави и годни за трансплантация органи (те са чувствителни и лесно раними, особено във вече неживо тяло)и надеждното им транспортиране (по спеиален начин и много бързо)и последваща трансплантация на подготвен чакащ пациент. Това е доста сложна логистика (въпреки разпространената представа, че органите се изтръгват, носят се в торби и се продават на своеобразни пазари в чужбина)и е осъществима само с добра работеща и контролирана непрекъснато организация,с надеждни комуникационни системи и координация между дежурящи само за това екипи,с трайна обезпеченост с медицински разтвори (те са специални)и апаратура, с мотивирани кадри (вкл. и такива, които разговарят с близките и такива, които осигуряват телефонен контакт със заинтересуваните участници в цялата процедура). Парите всъщност трябва да са много повече и не дадени на парче за кратко време, а в рамките на цялостен проект с ясни цели. А останалите граждани не е лощо да прочетат кога един починал би могъл да бъде донор и изоставяйки магическите анахронизми, с които редовно се обясняват медицинските въпроси, да се опитат да си представят как те са в положението на нуждаещи се от трансплантация на орган в спешен порядък и как такава трансплантация е почти невъзможна вън от родната ни страна. Защото дефицитът на органи е световен проблем и обикновено те се трансплантират с предимство в страната, в която са получени. Докато мисленето ни е такова - негативно и просташко, винаги ще сме там, където сме, най-общо за цялата ни тегоба и в частност - почти без трансплантации на органи.Вместо пациентите, заедно с лекарите си, да настояват въпросът да бъде разрешен с поставени срокове и резултати, обществеността се занимава да подозира лекарите в неосъществими престъпления, пренебрегвайки видимата с просто око причина - никой не иска да се занимава с още проблеми и работа в тази мизерия. Защото тази работа с трансплантациите носи понастоящем само неприятности, ядове, неразбиране и недоимък. А към това - и безпочвени обвинения и среща с предубедено невежество. Разбирам, че и лекарите следва да се включат в разясняването на ситуацията с прости думи, но предварителната настройка е толкова отчайваща, че не знам откъде да се почне. Може би има шанс с по-младите, макар че и те са скарани с общата биология, но поне няма толкова злоба и предрасъдъци у тях. Може, за разнообразие, да прочетете колко донори (брой на 100 000 смъртни случаи) има в други страни и с какъв ефект са осъществени трансплантациите. Със сигурност ще направи някои от вас по-осведомени и по-смислени, когато дежурно коментирате вампирски медицински действия. Съжалявам за резкия тон, на нас май ни се полага само да изслушваме търпеливо и ако можем да помагаме...
Съдебните лекари са им колеги и често близки приятели. А ако мозъчната смърт е предизвикана умишлено за много пари? Кой ше защити пациента като лекарите първо защитават колегите си.
А ако започнат да вземат органи без да питат какво ще правим?
Олеле майко! Да не дава Господ детето ми да го оперира от нещо някой търсач на донори!
До 7 - Каква е тази параноя за убийство, при положение, че донор се става само със съгласието на близките. Засега не е известно някой да е възкръснал от мозъчна смърт, престанете да насаждате постоянно страх у хората. Нормално е да се насърчава откриването и съобщаването за донори, включително и финансово, защото сега никой не си мърда пръста да го прави.
бате Ники до №4 А ти какво предлагаш? Да се убие някой, който може да бъде спасен, за да бъде удължен евентуално животът на някой друг.