Либийският съд насрочи още едно заседание по СПИН процеса

Въпреки очакванията във вторник да се проведе последното заседание по делото срещу българските медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в умишленото заразяване на с вируса на СПИН на близо 400 либийски деца, Наказателният съд в Триполи насрочи още едно заседание по същество за 4 ноември, събота.

Поредното заседание се допуска от съда, за да има възможност либийското обвинение и гражданските ищци да вземат отношение по пледоариите на защитата, продължили близо седем часа.

Българското външно министерство изрази “недоумение” от това решение. От процесуална гледна точка е твърде необичайно след заключителните пледоарии на защитата на обвиняемите отново да се дава думата на каквито и да било други участници и страни в процеса, заяви говорителят на МВнР Димитър Цанчев.

Съсипани сме и очакваме всичко, заяви преди делото Кристияна Вълчева, една от обвиняемите.

Защитата на подсъдимите поиска оправдателна присъда, аргументирана от допуснатите процесуални нарушения в досъдебното производство и в последвалите съдебни фази.

Адвокат Пламен Ялнъзов заяви, че обиските в домовете на подсъдимите са незаконни, тъй като е извършен без необходимото прокурорско разрешение. Заповедта за арест на подсъдимите е с дата 15 април 1999г., след като още от февруари българите са били лишени от свобода, отбеляза Ялнъзов.

Според него, от видеозаписа с кръвните продукти, показан в съдебно заседание, може да се установи производителят им – фирма от Австрия. В тази държава  през 1997-1998 г. е проведено следствие, установило износ на продукция на производителя към страни от Близкия изток и Азия, аргументира се Ялнъзов.

Защитникът смята, че ако либийското обвинение е имало желание да търси действителните причини за заразяването, е могло да извърши разследване, което да установи  дали в Либия през 1996-1998 г. са внасяни кръвни продукти, произведени от австрийска фирма.

В защитната си теза либийският защитник на българките Осман Бизанти  оспори основни доказателства на обвинението и представи аргументи, поставящи под съмнение легитимността на досъдебното производство по случая. Той посочи,  че оправдателната присъда по първото дело пред Народния съд от 17 февруари 2002г. на практика отхвърля тежестта на самопризнанията на обвиняемите, взети в резултат на мъчения.

Адвокатът счита, че в протоколите от изследване на банките от кръвни продукти, открити при обиска в дома на семейство д-р Здравко Георгиев и сестра Кристияна Вълчева, не е подкрепено твърдението на прокуратурата за открито наличие на ХИВ "в голяма концентрация и чист вид".

Това, че водилите следствието офицери са оправдани, не означава, че подсъдимите не са били подлагани на морален и психологически тормоз, изтъкна Бизанти.

Адвокатът на палестинския лекар Тухами Туми също говори за незаконно задържане и подчерта, че прокуратурата не е изяснила какви са мотивите на обвиняемите за умишлено заразяване на деца в болницата в Бенгази. Той отбеляза, че  не са открити никакви “поръчители” от чужди служби.

Туми посочи, че СПИН епидемията е била факт още през 1997 г., но е била укривана и всички са си мълчали. Отговорност за трагедията, по думите му, носят тези, които не са изпълнили задълженията си в здравния сектор и не са осигурили консумативи и медикаменти за болниците.

Защитникът заяви, че е пряк свидетел на условията в школата за полицейски кучета в Триполи, където обвиняемите са престояли до второто съдебно заседание през 2000г.Туми описа как животните са били озверени и насъскани срещу подсъдимите; как Ашраф е бил разпънат на легло.

Преди да стане ясно, че ще има още едно съдебно заседание външният министър Ивайло Калфин изрази очакване, че “това ще е последното заседание на съда в Либия преди присъдата”. 

“Дали това ще се случи, не зная, но искрено се надявам да стане, защото едно от нещата, за които най-много настояваме, е да не се губи време и максимално бързо да вървят процедурите в съда”, каза Калфин.

По-късно говорителят на МВнР Димитър Цанчев все пак изрази надежда съдебната процедура да приключи със следващото заседание и в най-кратък срок след това съдът да постанови справедливо решение, което да постави завършек на продължилото над седем години и половина дело срещу българските медици и да доведе до тяхното освобождаване.