Развоят на делото на медицинските сестри разтърси политическия елит и изложи на показ безперспективността на генеричния тип политика, нраственост и поведение, които характеризират българския преход.
Там, където трябваше да се роди самостоятелна, достойна и национално-центрична политика, днес продължават да се възпроизвеждат шаблоните на подражанието и мимикрията, характерни за “развития” социализъм и неговия модернизиран вариант от времето на прехода.
Делото на либийските медици постави под светлината на публичния прожектор критичната липса на ефективна политическа и институционална имунна система, която да се справи с вътрешни и външни кризи. Преобладава посредствеността и провинциализма, които са хроничната предпазна клауза, препятстваща интеграцията на България в глобалния свят.
Занимавайки се с темата, и с опита на няколко драматични случая в Москва, бих желал да обърна внимание върху липсата на системност и отработени механизми и процедури, които да помагат на различните институции и служби да реагират автономно и координирано на кризисни ситуации с българи зад граница.
Достатъчно е да се спомене трагичната съдба на отвлечените български шофьори в Ирак. Енергията на обществото и на институциите не можа да бъде рационализирана както поради липсата на достатъчно собствен национален ресурс, така и поради липсата на адекватна вътрешна координация и международна свързаност на нашите със съществуващите международни формални и неформални мрежи за влияние и въздействие.
В либийското дело една от ключовите грешки бе свърхконцентрацията на внимание върху "правната писта" в казуса с нашите медици. Това намери отражение във водещата роля на Министерството на правосъдието – което не можеше да намери ефективно противодействие срещу политическите маневри на либийската страна. Веднъж съгласили се и концентрирайки внимание върху юридическата защита на нашите сестри, ние допуснахме и темпото, и характерът на делото да бъдат извън нашия контрол. Нещо повече, ние легитимирахме пред световната общественост либийския съд, включително като лобирахме за избирането на Либия за председател на Комисията по правата на човека към ООН.
Още в самото начало бе ясно, че само с политика на “омилостивяване”, без паралелен твърд подход и натиск, се самоограничаваме до възможности за политически пазарлъци и многозначително говорене. Сметката, която се плаща от България, реално се дебитира със сигурни щети от политически, икономически и финансов характер.
Особено наивна и опасна е илюзията, че отсъствието на приемственост и типичната политическа болест на разграничаване от предшественика, включително сугестии и вариации на теми от времето на Тодор Живков, могат да произведат магическата формула на пристигналите триумфално на летище София с президентски самолет български медици.
Либийското правосъдие по ред обективни и субективни причини не е в състояние да реши казуса на българските медици, поради което час по скоро трябва официално ние да снемем доверието от него и да потърсим решение чрез Международния съд или друг наднационален орган в системата на ООН.
Либийската държава не може да създава нормални условия за работа на защитниците на българските медици. Редовно се допускат случаи на саморазправа и уличен натиск. Последният случай беше с адвокат Бизанти, който публично призна, че се страхува за своя живот. Заинтересовани среди в Либия, на които официалните власти или не могат, или не желаят да противодействат, създават нетърпима обстановка, в която съдопроизводството не може да остане обективно и независимо.
Либийският съд не разполага с достатъчна собствена, като в същото време отказва да привлече адекватна външна професионална компетентност, която да му позволи да разбере същността и причините на станалото в Триполи. Ключът към делото е в разбирането на генезиса и механизмите на вътрешно-болничната инфекция със СПИН, а по тези теми в Либия няма нито опит, нито практика, нито експертиза.
Най-близкият случай до този в Триполи е вътрешно-болничната инфекция в столицата на Калмикия Елиста преди повече от 13 години, в която бяха заразени повече от 290 деца. Академик Покровски, чиято авторитетна работа е позволила на експертите да отделят подозренията за геноцид и етнически заговори, е позволило да се разкрият реалните причини - незадоволителното финансиране, дисциплина и най-вече процедури. Либийските власти отказват а приори да разглеждат тезата за вътрешно болнична инфекция.
Преднамерената политизация на този процес в самата страна прави невъзможно не само правораздаването по него в Либия, но и откриването на истината за произтичащото. Заразените либийски деца и българските медици не са противници, те стоят от една и съща страна на проблема. От другата е истината за вътрешно-болничните причини, които са “покрити” от политически съображения, крият цялата истина и отговорност на властите и конкретните лица. Заедно с това гарантират възникването на нови случаи на заразени със СПИН.
Колкото и упорито да се повтарят от страна на либийските власти, че това не е отношение към другите работещи българи, в това число особено медици, остават реалностите на безвъзвратно нарушеното доверие между либийските пациенти и демонизираните български лекари. При създалата се психологическа и обществена нагласа на практика е невъзможно българските медици да упражняват пълноценно своята професия, а заедно с това да реализират мисията си по опазване здравето на техните пациенти.
Последното прави наложително официално изявление на българските власти, огласено чрез Министерството на външните работи, че поради създалата се в Либия обстановка във връзка със случая с българските медици българската държава не е в състояние да обезпечи адекватна защита на техните интереси, поради което препоръчва на българските фирми, както и лица по индивидуални договори да прекратят в най-кратките възможни срокове, но не по-късно от края на месец март, своите договори с оглед на тяхната лична и семейна сигурност.
Има няколко степени на реакция на държавата спрямо своите граждани – от предупреждение и незадължителни препоръка валидни за определен период, до крайния вариант на евакуация и предупреждение към компаниите и гражданите, които не се съобразяват да бъдат санкционирани. Логиката на подобна твърда политика е в това, че отвъд някакъв разумен предел разходите по защитата на правата, интересите и живота на българските граждани зад граница става “забранителни”, което налага да не толерират индивидуализъм, платен от данъкоплатеца. Държавата трябва да определи “червената” линия на толерантност и ангажимент, отвъд която гражданите зад граница не трябва да прекрачват.
“Критиките под сурдинка” на либийските власти, отслабват ефекта от международния натиск, след като “родината” на потърпевшите не се ангажира активно в протестните кампании. Нещо повече, срамното е, че българската държава дори пое линия на ограничаване на публичния неформален протест за да не навреди на “тихата” дипломация. Освен за свободата става въпрос и за честта на конкретните медици, на българските медици като цяло и на България.
Вариантът с произнесените присъди и след това помилване, може да са добър, на са зловещ сценарий зад гърба на потърпевшите днес и утре. Съмненията за договореност ще ни натовари допълнително с остатъчните съмнения за виновността на медицинските сестри. Информационният фон след съмненията в съучастие на българи в покушението срещу Папа Йоан Павел Втори, сигурното участие на българи в убийството на писателя Георги Марков, не позволява да приключим някак си този случай и да се съгласим на всякаква цена на освобождаване. България не може да носи подобен товар още от първата година на своето членство в ЕС.
Затова трябва незабавно да се заявим, че не приемаме юрисдикцията на либийския съд и настояваме за международно разследване, включително на насилниците, изтръгнали със сила признания. Прокуратурата твърде късно и засега не особено активно развива разследването срещу служителите от либийските специални служби, а именно в това поле може да са търси активното съдействие на международните институции и партньорски структури.
Съвместното обръщение на президент, министър-председател и председател на Народното събрание е добра стъпка, но в него липсва най-важната част – какво очакваме от адресатите и какъв план за действие предлагаме. Още от сега трябва да заявим ясно и открито, че България, като член на ЕС няма да се поколебае да използва всички ресурси, с които разполага и които може да мобилизира, за да повлияе върху развитието на отношенията на Либия със страните от ЕС и НАТО.
Време е за политика и дипломация с характер. Триполи трябва да разбере разликата между България преди и след 1 януари 2007 година.
Авторът е бивш посланик на България в Русия
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
24 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
за съжаление
Michail Vashkevich-Bulgaria. http://www.rosen19.narod.ru В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния! Да спасим нашите сънародници в Либия! А П Е Л - чрез Масмедиите До: Правителството и народа на Република България и на Либийската народна Джамахирия. От името на сдружение “Национална утринна молитвена среща” - България, отправяме призив за милост и прошка във връзка с трагедията в гр. Бенгази. Да, ние сме виновни за тази трагедия. Не Иван Костов, не Моамар Кадафи, а ние – хората от двете страни, …
сме виновни! Но молим милост за живота на осъдените на смърт българки и на всички, работещи в болницата в гр. Бенгази: палестинци, и други медицински работници. Призоваваме целия български народ да постим една седмица и да събираме пари за изплащане обезпечения за пострадалите либийски семейства като съпричастност с тяхната родителска трагедия. Болестта е коварна и не щади никого. Нека заживеем по законите на Всевишния, който е един и обича всички! Признаваме нашата колективна вина като българи и молим за същото либийските ни братя. В името на Бог молим за милост, милост и прошка. Животът на нашите сънародници и техните семейства е безценен. Вие, управниците – български и либийски, които сте откраднали милиарди, имайте съвест и дайте част от тези средства на семействата на починалите от спин деца в Бенгази. Стига конфронтации и търсене вината в другите, а не в себе си. Съдебната процедура по този начин, по който тече до сега, може да продължава още години. Това е грях. За Сдружение “Национална утринна молитвена среща” : проф. Д-р Иван Денев. 02/ 9449168; 0888-397901 п-рПавел Игнатов. 02/ 9430207 ; 0898-456874................................................. п-р Тодор Енчев..................................................... свещеник отец Михаил Милушев 02/ 202133 ; 0887-312448 г-н Груйчев.............................................................. арх. Борис Ташков 02/ 8667990; 0897-526589 ............................................. Посланик на мира Михаил Вашкевич..02/ 9832148 ; 0889-200141................................ Посланик на мира Мария Коларова –Вашкевич 0887-213163................................. Посланик на мира Михаил Сергеев..02/8311595 Мариус Марков 02/ 8623875; 0888-124723.......................................... Апелът е отворен за всички!!! Дарителска сметка: ОББ, клон “Фр. Нансен, Банков код 20078205, сметка в лева и валута 1026366518, данъчен № 2221162717 Булстат 130550905, МОЛ: Борис Ташков.
те си завряха гагата в един частен проблем разчитайки това да им донесе активи при бъдещи избори,но не се получи.
Michail Vashkevich-Bulgaria. http://www.a6661.narod.ru В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния! Да спасим нашите сънародници в Либия! А П Е Л - чрез Масмедиите До: Правителството и народа на Република България и на Либийската народна Джамахирия. От името на сдружение “Национална утринна молитвена среща” - България, отправяме призив за милост и прошка във връзка с трагедията в гр. Бенгази. Да, ние сме виновни за тази трагедия. Не Иван Костов, не Моамар Кадафи, а ние – хората от двете страни, …
сме виновни! Но молим милост за живота на осъдените на смърт българки и на всички, работещи в болницата в гр. Бенгази: палестинци, и други медицински работници. Призоваваме целия български народ да постим една седмица и да събираме пари за изплащане обезпечения за пострадалите либийски семейства като съпричастност с тяхната родителска трагедия. Болестта е коварна и не щади никого. Нека заживеем по законите на Всевишния, който е един и обича всички! Признаваме нашата колективна вина като българи и молим за същото либийските ни братя. В името на Бог молим за милост, милост и прошка. Животът на нашите сънародници и техните семейства е безценен. Вие, управниците – български и либийски, които сте откраднали милиарди, имайте съвест и дайте част от тези средства на семействата на починалите от спин деца в Бенгази. Стига конфронтации и търсене вината в другите, а не в себе си. Съдебната процедура по този начин, по който тече до сега, може да продължава още години. Това е грях. За Сдружение “Национална утринна молитвена среща” : проф. Д-р Иван Денев. 02/ 9449168; 0888-397901 п-рПавел Игнатов. 02/ 9430207 ; 0898-456874................................................. п-р Тодор Енчев..................................................... свещеник отец Михаил Милушев 02/ 202133 ; 0887-312448 г-н Груйчев.............................................................. арх. Борис Ташков 02/ 8667990; 0897-526589 ............................................. Посланик на мира Михаил Вашкевич..02/ 9832148 ; 0889-200141................................ Посланик на мира Мария Коларова –Вашкевич 0887-213163................................. Посланик на мира Михаил Сергеев..02/8311595 Мариус Марков 02/ 8623875; 0888-124723.......................................... Апелът е отворен за всички!!! Дарителска сметка: ОББ, клон “Фр. Нансен, Банков код 20078205, сметка в лева и валута 1026366518, данъчен № 2221162717 Булстат 130550905, МОЛ: Борис Ташков. 20.12.2006, София
Michail Vashkevich-Bulgaria. http://www.a6661.narod.ru В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния! Да спасим нашите сънародници в Либия! А П Е Л - чрез Масмедиите До: Правителството и народа на Република България и на Либийската народна Джамахирия. От името на сдружение “Национална утринна молитвена среща” - България, отправяме призив за милост и прошка във връзка с трагедията в гр. Бенгази. Да, ние сме виновни за тази трагедия. Не Иван Костов, не Моамар Кадафи, а ние – хората от двете страни, …
сме виновни! Но молим милост за живота на осъдените на смърт българки и на всички, работещи в болницата в гр. Бенгази: палестинци, и други медицински работници. Призоваваме целия български народ да постим една седмица и да събираме пари за изплащане обезпечения за пострадалите либийски семейства като съпричастност с тяхната родителска трагедия. Болестта е коварна и не щади никого. Нека заживеем по законите на Всевишния, който е един и обича всички! Признаваме нашата колективна вина като българи и молим за същото либийските ни братя. В името на Бог молим за милост, милост и прошка. Животът на нашите сънародници и техните семейства е безценен. Вие, управниците – български и либийски, които сте откраднали милиарди, имайте съвест и дайте част от тези средства на семействата на починалите от спин деца в Бенгази. Стига конфронтации и търсене вината в другите, а не в себе си. Съдебната процедура по този начин, по който тече до сега, може да продължава още години. Това е грях. За Сдружение “Национална утринна молитвена среща” : проф. Д-р Иван Денев. 02/ 9449168; 0888-397901 п-рПавел Игнатов. 02/ 9430207 ; 0898-456874................................................. п-р Тодор Енчев..................................................... свещеник отец Михаил Милушев 02/ 202133 ; 0887-312448 г-н Груйчев.............................................................. арх. Борис Ташков 02/ 8667990; 0897-526589 ............................................. Посланик на мира Михаил Вашкевич..02/ 9832148 ; 0889-200141................................ Посланик на мира Мария Коларова –Вашкевич 0887-213163................................. Посланик на мира Михаил Сергеев..02/8311595 Мариус Марков 02/ 8623875; 0888-124723.......................................... Апелът е отворен за всички!!! Дарителска сметка: ОББ, клон “Фр. Нансен, Банков код 20078205, сметка в лева и валута 1026366518, данъчен № 2221162717 Булстат 130550905, МОЛ: Борис Ташков. 20.12.2006, София
Известно е, че към 1982г., България е била с външен дълг в размер на 2 млрд.долара. Към 10.11.1989г., той нараснал на 12 млрд., с взети от Запада пари назаем.Същите вероятно са разпределени впоследствие по СПИСЪК на определени хора и отишли в банкови сметки, куфарчета и т.н. Това вече е ясно от признанията на видни функционери като Й.Йотов, Стоян Михайлов, Григор Стоичков и др. В предаване по ТВ 7 дни на 20.12.2006г., с водещ В.Енчев и гост Григор Лилов стана ясно, че на Либия през 1989г., България …
е отпуснала заем в размер на 2 млрд.долара. Във времето обаче, той странно ИЗЧЕЗНАЛ и Либия днес ни дължала цифром жалките 50 милиона.Оказва се, че през различните правителства и странно какви подписани с либийците „съвместни” документ,и същия е сведен на скромните 50 млн. Всъщност ТУК Е ЗАРОВЕНО КУЧЕТО и затова КВИЧАНЕТО едва сега започва. Лилов извади документи черно на бяло за ЗАГОВОРА срещу нашите сестри, които буквално са жертвани и хвърлени на кучетата. А, да видим сега как, Костов, Царя, Софиянски и други УЧАСТВАЛИ в тая мръсна игра, ще обяснят на "електората" какви преговори са водени с либийците и какво е подписвано през всичките тия години? Как ще обяснят ИЗЧЕЗНАЛАТА сума от 2 млрд., долара, къде се стопи и по точно в ЧИИ джобове потъна? Тук в тая ДОЛАРОВА игра много маймуни са се покатерили на клона и много ще им е трудно да се оправдават. Трудно се рита срещу документи и как водилите преговорите с либийците през 1998/99г., Валентин Василев и Бакъра начело с техния КОМАНДИР ще обяснят, какво по точно са ПРЕГОВАРЯЛИ и подписвали? Какво значи нашите "партньори", преди това "комисионери" и т.н. Впрочем вредакцията на тв 7-дни, са налице дискетите и компакт диска със секретените министерски постановления и протоколи и други нормативни документи по случая? Ето я класифицираната, информация, да крием КРАЖБАТА от собствения си народ, както бяха скрити "честните" почтени бизнесмени собственици на ХОТЕЛА УБЕИЕЦ
Този Чаушев не е ли "обратен"?Ега ти външния министър на България - анадолски манаф! По-голямо падение не сме преживявали!Атака!
без да каже открито , че главните виновници са Н.Михайлова и С.Паси.Защо ли ?
отвратително беше да гледам по нова телевизия тази сутрин този човек на който нашата държава е поверила да защитава интересите нна мед.сестри в либия.с неподходящ костюм;с непрекъснатопиене на вода и с една напълно объркана филосовия този човек трябва да бъде уволнен.ако иска работа да се помоли на евгени минчев.
Либия e председател на Комисията по правата на човека към ООН