Лидери на македонски албански партии критуват от Тирана политиката на Скопие

НАТО е затънала на Балканите, жънейки плодовете на своя отказ да се справи с проблемите и претенциите на албанците, в чиято защита обяви война.
Неуспешното противопоставяне на въоръжените и организирани албанци, които се стремят да изгонят неалбанското население от Косово, да разширят територията на провинцията и да я направят независима, им даде възможност да израснат като солидна регионална заплаха. Има нови боеве в населените предимно с албанци зони в Южна Сърбия, а сега те са и далеч по на юг - в Македония.

Преди Западът хвърляше върху Слободан Милошевич вината за нестабилността на Балканите. Сега той си отиде, заменен от приятелски настроени към Запада демократи. Но неговото отстраняване породи нови трудности и несигурност, а по границите на Косово цари напрежение и се водят престрелки, които подлагат на нов натиск западните съюзници.

Американските войски са подтиквани да помогнат на Македония, която може да се разпадне насилствено, ако въоръжените групировки се сдобият със значимата подкрепа на албанците в страната. Обаче желанието на администрацията на Джордж Буш да намали американското военно присъствие на Балканите е добре известно. А тази позиция, комбинирана с нежеланието на военните командири на САЩ да се дават човешки жертви, поощрява въоръжените групировки, заявяват други представители на Запада.

Някои вече сравняват Македония с Косово от 1998 г., когато Армията за освобождение на Косово /АОК/ се организираше в планините. Възражда се и един друг национализъм. Черна гора също настоява да се отдели от Югославия против волята на Запада, а босненските хървати твърдят, че договорът вече не е в сила.

"Сега, когато Милошевич го няма, а сърбите са вън от Косово, НАТО става единственият гарант за стабилността и сигурността в района", казва един висш западен дипломат. Според него обаче не е ясно дали НАТО иска да свърши тази работа. "Конфронтацията с албанските екстремисти ще коства човешки жертви, което е кошмар за Пентагона, а и може да превърне в мишена силите на НАТО в самото Косово", заключава дипломатът.

Слободан Самарджич, висш съветник на югославският президент Воислав Кощуница, казва: "Ние искаме да сътрудничим с НАТО, защото нямаме друг избор. Но сега НАТО се изправя пред същината на проблема - албанската мечта за Косово като независима държава и проектът за Велика Албания. Първо борба за автономия, а после за независимост. И стремежът на въоръжените групи, водени от АОК, независимо от това как се самоназовават в Южна Сърбия или Македония, не е да се реши малцинствения проблем демократично, а да бъде превърната зоната за сигурност в зона на несигурност и стъпка по стъпка да се присъединяват нови земи и очертават нови граници".

Резолюцията на ООН, с която бе сложен край на косовската война, обеща широка автономия за Косово, но остави за бъдещи преговори решаването на въпроса за статута на областта, признавайки същевременно тази територия за неразделна част от Югославия. Обаче почти всички албанци в Косово отхвърлят идеята за каквото и да било управление от Белград - демократично или не. Те не могат да забравят сръбските репресии, жестокостите, извършени от войските на Милошевич през 1998 и 1999 г. и масовите експулсирания. От друга страна, мнозина умерени албанци не приемат прогонването или убийствата на сърби.

"Западът не направи достатъчното, за да обясни на албанците, че ние не сме отишли там в името на тяхната независимост и интереси, а за да отстояваме своите интереси - а именно стабилността на Балканите", казва друг западен дипломат. "Всички ние сме виновни за това. Сериозните проблеми сега са плод на 18-месечна нерешителност, на множество мекушави решения, които заобикаляха реалните проблеми, вместо да се справят с тях", заключава той. Според него и според други официални лица в Косово сред тези проблеми са: връзката между бившите военни лидери на албанците от АОК, които сега са политици, и "новите" въоръжени групи; връзката между същите лидери и организираната престъпност; организираните усилия да бъдат принудени малцината останали сърби да продадат имотите си и да се преселят в Сърбия; неоспорваното отделяне от Косово в Митровица, където въоръжени сърби контролират северната половина на града; и най-важното - отказът или неспособността да бъдат наказвани престъпленията, когато те се случват.

Миналата година британските части откриха в територия под контрола на бивш командир на уж разформированата АОК огромно количество оръжия, използвани скоро преди това. Тогава имаше дискусия дали да се предприемат ответни мерки, но такива нямаше, припомня един висш дипломат. По същия начин миналия месец, когато бе взривен ескортиран автобус със сърби "имаше прекрасна възможност за контраудар", казва висш международен представител в Косово. "Но никой не направи нищо", констатира той.

Въпреки британското настояване администрацията на Буш отказва да се съгласи силите на НАТО да влязат в петкилометровата зона и да се разправят с въоръжените албанци в долината на Прешево. Вашингтон иска това да бъде сторено от югославската армия, но под внимателния поглед на наблюдатели и с ограничени въоръжения. Като начало НАТО очерта коя е най-опасната част от зоната, а именно тази по границата между Сърбия и Македония.

Самарджич твърди, че европейците и американците трябва да имат повече доверие в способността на новите югославски лидери да решат проблема в Южна Сърбия. Белград ще разреши на чуждестранни наблюдатели и журналисти свободно да съобщават за действията на армията в зоната, а и ще се опита да върне обратно местните албанци в общинската власт и полицията, казва той. "Въпросът е да бъдат изолирани въоръжените групировки. Ако те не желаят примирие и преговори, трябва да бъдат дипломатически изолирани. А щом НАТО не желае пряко да се намеси, рискът за разрешаването на проблема трябва да бъде предоставен на нас", заключава Слободан Самарджич, съветник на югославския президент Воислав Кощуница.

Статията е препечатана със съкращения от БТА