Лидерите от еврозоната одобриха "пакт за еврото"

Държавните и правителствените ръководители от еврозоната одобриха късно в петък "пакт за еврото" с цел повишаване на конкурентоспособността на Еврогрупата,съобщиха осведомителните агенции. Той има за цел да предотврати нови дългови кризи в еврозоната, по-специално чрез ограничаване на държавните разходи и умерена политика за заплатите.

"Имаме споразумение за пакта за еврото", съобщи в своя профил в "Туитър" президентът на ЕС Херман ван Ромпой. На този етап обаче споразумението е само принципно, уточни той и подчерта, че "пактът за еврото" ще бъде приет окончателно чак когато всички мерки, които са обсъждани в момента в рамките на валутния съюз с цел създаване на антикризисен механизъм, бъдат одобрени.

Такова решение е очаквано на следващата среща на върха на Европейския съюз, на 24 и 25 март в Брюксел.

Пактът има за цел да увеличи конкурентоспособността и съгласуваността на икономиките от еврозоната, като застави техните правителства да предприемат реформи на доброволна основа. Той предвижда ангажименти за умерена политика за заплатите в държавния сектор и ограничаване на държавния дълг.

Европейската конфедерация на синдикатите осъди "пакта за еврото". Той има за цел да окаже натиск за намаляване на възнагражденията, да възпрепятства колективните преговори и да "разбие социална Европа", аргументираха се профсъюзите.

Проектът бе предложен от Германия, с подкрепата на Франция, припомня ДПА, цитирана от БТА. В оригиналната си форма, пактът бе замислен да принуди по-слабите икономики от еврозоната, като Гърция, Италия и Испания, да увеличат своя растеж.

Най-новият вариант на пакта обаче смекчава драстично това послание, като оставя на всички правителства свободата да решават сами какви мерки да предприемат. Той набляга на факта, че единственият задължителен механизъм ще са редовните преговори между държавните и правителствените ръководители от Еврогрупата.

Лидерите на еврозоната заявиха, че са постигнали съгласие и по ключовите въпроси за намиране на решение на дълговата криза, която притеснява валутния съюз от миналата година и вече принуди две от членките му да потърсят финансова помощ в огромни размери, предаде Асошиейтед прес.

Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой заяви, че правителствата ще увеличат до 440 милиарда евро ефективния кредитен капацитет на временния стабилизационен фонд на ЕС, създаден за периода до 2013 г. Досега само около 250 милиарда евро от фонда можеха да бъдат използвани за оказване на практическа финансова помощ, а останалите 190 милиарда евро трябваше да бъдат съхранявани като резерв.

Ван Ромпой посочи също, че фондът ще може да купува държавни облигации на страни с финансови трудности на открития пазар, но само ако съответната държава е включена в спасителна програма, основаваща се на строги условия.

В момента само Ирландия получава средства от този фонд, а за Гърция, която беше първата жертва на кризата от еврозоната, съществува отделна програма.

Лидерите се съгласиха също да удължат от три и половина на седем години срока за връщането на заема, който бе отпуснат на Гърция, и да намалят с един процентен пункт лихвата по него, която сега е около 4.2 процента. През май миналата година страната бе принудена да поиска от МВФ и ЕС спасителен заем в размер на 110 милиарда евро.

Ирландия, която бе втората жертва на кризата, не получи същите облекчения и ще трябва да чака до следващата среща на върха на 24-25 март за решение относно лихвата по заема ѝ в размер на 67.5 милиарда евро, която в момента е около 58 процента.

Причината да бъде отложено решението е отказът на страната да направи компромис с изключително ниския си корпоративен данък, с което предизвика недоволството на Франция и Германия.

"Ирландия беше помолена да направи жест, но ние не получихме удовлетворение. Така че предоговарянето на заемите, което направихме за Гърция, не беше направено за Ирландия", заяви френският президент Никола Саркози.