Лихварството вече не е престъпление в България

Лихварите, които съсипват живота на много семейства в България, вече могат да спят по-спокойно, защото класическото лихварство в България вече не е престъпление. Това излиза от задължително тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), съобщи правният портал Lex.bg.

"Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК", пише в решението на ВКС от 15 март.

"Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. И решението дали ще има такова престъпление в НК, е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то", коментира Lex.bg.

Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет преди четири години.

Според юристи, с които Mediapool се свърза, прокуратурата трябва да изнесе данни колко наказателни производства ще бъдат засегнати от тълкувателното решение и колко лихвари ще получат индулгенция. Масовите дела за лихварство са срещу физически лица, които по принцип няма как да получат разрешение за кредитна или банкова дейност по занятие.

"Кредитирането със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, като "финансова сделка", която не е изключително банкова, може да се осъществява по занятие и от финансова институция при условията на "регистрационен" или "общ" режим. Това означава, че извършването на финансови сделки по занятие, без съответна регистрация, не може да се приравни на извършването им без разрешение, какъвто смисъл се влага в чл. 252 от НК. В още по-голяма степен не може да се търси идентичност между лицензионния и общия режим. Отнасянето на чл. 252 от НК за сделки и дейности, за които е предвиден регистрационен (или общ) режим, представлява недопустимо разширително тълкуване на обхвата на нормата", пишат в решението си върховните съдии.

Те се аргументират и с решение на Съда на ЕС от ноември 2023 г.

Към решението на ВКС има изразено особено мнение от съдия Мина Топузова.

Според нея поставеният за решаване въпрос е лишен от смисъл и е следвало да бъде отхвърлен. Тя не споделя доводите в тълкувателното решение, че извършването на финансови сделки по занятие без съответна регистрация не може да се приравни на осъществяването им без разрешение по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК.

Тя изтъква, че досега в свои решения ВКС е приел, че предоставянето на кредити от физически лица по занятие срещу получаването на нерегламентиран доход осъществява състава на чл. 252, ал. 1 от НК, независимо дали се касае до банкови сделки, за които се изисква лиценз, или финансови сделки, които са под регистрационен режим.

Освен че специалният закон изключва възможността за физическите лица да извършват по занятие финансови сделки, свързани с предоставянето на кредити, това следва и от разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в който не е предвидена възможност за данъчно облагане на физически лица, включително и на еднолични търговци, за получени доходи от осъществени финансови сделки от предоставяне на кредити със собствени средства.