Липсва гъвкав механизъм за разсекретяване на държавни актове

Министерски съвет разсекрети поредната порция от 1012 документа, съдържащи тайни на тоталитарната държава от българските граждани. Секретните актове са от периода 1971 - 1989 г. До края на 2001 г. те трябва да пристигнат в държавния архив и да бъдат на разположение на гражданите.

4 438 са секретни актове на комунистическата държава, които са вече систематизирани и описани. Обработката на архива прави междуведомствена комисия, която на първия етап е прегледала 2410 акта и е разсекретила 1290 документа от тях. Сега комисията е прегледала 1413 секретни акта и показа пред журналистите по-любопитни документи от вече разсекретените 1012 архивни единици.

Предстои трети етап на изваждане на светло на държавни тайни - за годините от 1990 до 2000 година. 611 акта има от този период, от тях 53 са явни, но със секретни приложения. Златина Николова, директор на Дирекция "Правителствена канцелария" каза, че комисията има намерение да се върне назад, защото прегледът до момента е бил само на "първо четене" и главно на безконфликтни, от гледна точка на различните ведомства, секретни актове.

"Второто четене" ще представлява по тежка и по -обстойна процедура на съгласувано преглеждане. Например, съществуват доста актове със засекретени имоти. Комисията направила проверка на 10 от тях и установила, че в един от тях има 17 обекта, от които само един е обект на отбраната. Останалите 16 са граждански. "Вероятно ще преминем към правната формула, при която ще се направи заверен препис -извлечение на тези имоти, за да се освободят те от секретния режим", каза Николова. Тава ще подпомогне както на реституцията, така и на кадастъра, за който правителството е предприело редица стъпки за законодателни промени.

Имало е случаи, когато имоти са засекретявани за нуждите на отбраната, които никога после, до ден днешен, не са били ползвани с тази цел. Даже Министерството на отбраната не желае да ги ползва и сега, но те продължават безсмислено да са засекретени.

Амбицията на правителствената комисия е "да прочисти максимално" Министерски съвет и там да останат само онези актове, които според действащата нормативна база отговарят на изискванията за секретност.

Към момента остават за разсекретяване 2 136 секретни акта, които са половината от количеството документи, но пък съдържали по-малко по обем информация. Николова не се ангажира с краен срок на това разсекретяване. Тя каза, че предвид неразгледания още, но депозиран в парламента, законопроект за класифицираната информация, и предвид европейските срокове на разсекретяване от 25 до 50 години, предвижда въпросът да бъде решен с подзаконов нормативен акт.

Златина Николова изказа мнение, че трябва да бъде изработен по-гъвкав и по-бърз механизъм за разсекретяване, защото дългото държане на секретни документи спъва работата излишно и оскъпява администрацията. "Стареенето на информацията е много бързо, променят се правила", каза Николова и приведе за пример разменената през последните години секретна информация с НАТО.

Според нея много по-важен е процесът на засекретяване и неговото добро регулиране. Една от причините, поради които се налага по-бързо разсекретяване, е загубата на правно основание. Например, деблокирането от държавния резерв на олио става по секретна процедура до момента, до който правителството се намеси на пазара, за да преодолее спекулата и информацията стига до пресата. Не е целесъобразно този акт да бъде засекретен 25 години, както и други подобни, заяви мнението си госпожа Николова.

Запитана от журналисти дали ще бъдат разсекретени стенографски записи от секретни заседания на Министерски съвет, Златина Николова каза, че те не са нормативни актове и навсякъде по света те оставали секретни. Според нея, разгласяването на стенограмата от известното заседание на Жан Виденовото правителство е правомерно, защото през 1997 не е имало Закон за достъп до обществената информация и само с резолюции от съответното ведомство е могло да стане разсекретяването на документ от същото ведомство, в случая с решение на Министерски съвет.