Липсва политическа воля да се даде право на гражданите сами да се обръщат към Конституционния съд

Липсва политическа воля да се даде право на гражданите сами да се обръщат към Конституционния съд

Защо правото на индивидуална жалба до Конституционния съд остава вече за трети път извън промените, които се правят в конституцията?

Въпросът е по-скоро риторичен и намирам отговора за очевиден - липсва политическата воля на нашите избраници да ни позволят да се защитаваме пряко без посредничеството на доказалите неефективността си институции срещу приеманите от тях калпави и противоконституционни закони.

Убеден ли сте, че българинът е готов да се възползва от това право?

Категорично - да. От последната статистика, обнародвана на страницата на Европейския съд по правата на човека се вижда, че пред този съд има 1800 висящи български жалби. Това е изключително висок брой, съотнесен към сравнително малобройното население на България.

Следейки диаграмата,може да се забележи, че България по абсолютен брой жалби се приравнява към страни като Франция, Италия и Германия. Само за сравнение - ржави като Финландия, Холандия и Швейцария имат по 200-300 висящи жалби, така че като абсолютен брой жалби на глава от населението сме категорично в челото на тази черна статистика.

Казвам всичко това, защото голяма част от нарушенията на Европейската конвенция на правата на човека произтичат от лоши закони, които противоречат на конвенцията.  

В същото време тя възпроизвежда едно към едно текстове от българската конституция, визиращи основните права и свободи на личността. Така че българските жалби до Европейския съд автоматично означават евентуално успешни жалби с искания за обявяване за противоконституционност на норми от български закони, ако такова право бъде признато на гражданите.

Само нашата асоциация е подала над 260 жалби пред Европейския съд и ние твърдим, че имаме и статистически поглед за това какви са типичните проблеми, които се представят пред тази съдебна институция. Това са лоши закони и лоши практики, а в момента българските граждани търсят справедливост за тях пред международни инстанции и чакат 5-6 години да получат съответното обезщетение.

Това много лесно и много бързо би могло да бъде оправено чрез съчетаването на два процедурни механизма – от една страна предвиждане на конституционно ниво на всеки български гражданин да може да поиска от Конституционния съд (КС) да се произнася по неконституционосъобразни закони, а от друга - на законово ниво да се регламентира как жертвите на противоконституционните закони сравнително бързо и лесно да бъдат обезщетявани.

Може ли да се окаже държавният апарат неподготвен за такава голяма промяна?

Правата са основна ценност на демократичното общество и на правовата държава. Пак по причина на огромния брой жалби пред Европейския съд, все по-силен и по-категоричен става натискът от страна както на Съвета на Европа, така и от ЕС за създаване на ефикасни вътрешноправни механизми за защита на основните човешки права и свободи.

Засега нашето предложение отговаря както на обществената потребност от по-ефикасна защита на нашите права и свободи, така и от все по-категоричните външни сигнали, че нещо трябва да се направи, за да може българите да получават справедливост и надеждна защита на правата си на национално ниво.

Няма ли по този начин да се блокира работата на Конституционния съд, който буквално ще бъде затрупан от жалби?

Това е един от контрааргументите, които се представят. Но това е в чисто технологичен план и е въпрос на последваща законодателна регламентация. Нашето конкретно предложение за промяна на чл. 150 от конституцията е да се предвиди на конституционно ниво правило, че гражданите и гражданските сдружения могат да сезират Конституционния съд, но конкретните предпоставки, редът и условията да се предвидят чрез закон.

Безусловно е необходим някакъв филтър, защото КС действително няма капацитет на един върховен съд. Съществено е това, че доста авторитетни български организации декларират по един уникален за нашите условия начин категоричното становище, че гражданите трябва да имат средства за защита срещу лошата продукция на техните народни избраници. Оттук нататък, ако народните избраници действително представляват в Народното събрание волята на суверена, ако те наистина са народни и наши избраници, те трябва да намерят формата и начина на удовлетворят тази обществена потребност и приемат насериозно нашите искания. Другото е въпрос на законодателна техника и баланс как да се регламентират конкретни условия, при които ще работи КС и как ще бъдат обявявани за допустими самите жалби.

Само за сравнение ще напомня, че статистиката показа едно очевидно намаляване на делата пред КС. Този съд се занимава годишно с 10-12 дела и има характер на институция със затихващи функции като се има предвид, че голяма част от тези дела се занимават с междуведомствени проблеми като например колко всъщност е продължителен мандатът на главния прокурор или на членовете на Висшия съдебен съвет.

Пред КС институциите, които имат право да го сезират, се занимават основно със себе си. Много малко са делата, които дори и косвено засягат правата и интересите на гражданите. Основно се решават партийни или групови приоритети.

В този смисъл има възможност да се разработи КС като институция и тя да заработи в интерес на обществото и на хората.

Кои страни от ЕС не са въвели правото на индивидуална жалба за своите граждани?

Трудно ми е да изброя кои не са въвели това право, защото тенденцията е такава, че почти всички, включително и новоприетите членки на ЕС, са го въвели. Аз бях много изненадан, когато разбрах, че и в Албания гражданите имат право на конституционна жалба. Различни са моделите.

Сега на прима виста се сещам, че Франция няма КС, но това не означава в никакъв случай, че правата на гражданите там са по-зле защитени по простата причина, че те имат други утвърдени с десетилетия институции, които да защитават правата на хората. Докато тук ние нямаме право да се защитаваме от първоизточника на проблемите – от лошите закони. Така сме обречени да се защитаваме само с палиативни форми от последиците от тези лоши закони пред българските и европейските съдилища.

Как оценявате като цяло вече приетите на първо четене промени в основния закон? Мнението на повечето неправителствени организации, които се занимават с този проблем, е, че те са неефективни и не отразяват реални потребности.

Абсолютно. Те не само са неефективни, те са и палиативни и козметични. Още повече неохотата, с която се правят тези промени, имам предвид преди всичко този грозен пазарлък с депутатските имунитети, е толкова показателна, че те не се правят по силата на вътрешна политическа воля и убеденост, че трябва да се правят, а по силата на ултимативни изисквания и настоявания от страна на ЕС.

Слава Богу, ако бъде сведен до функционален имунитетът на народните представители, без да има пряка рефлексия към правата на гражданите, това може да помогне от една страна в борбата срещу корупцията, защото не е тайна, че основите на корупцията са и в законодателната власт в България. От друга страна, чисто юридически ще се преодолее един вътрешен парадокс на конституцията, което от една страна в чл.6 се предвижда, че са недопустими всякакви привилегии, базирани освен всичко и на обществено положение, а в същото време съществува един повсеместен депутатски имунитет. Фактът, че там има хора с висящи дела, за мен е индикация, че някои хора се оказват в парламента, за да използват имунитета, а не да работят за обществото.

Трябва ли да бъдат въвеждани толкова сериозни правомощия за правосъдния министър спрямо съдебната власт? Като че ли тук бяха концентрирани голяма част от критиките на магистратското съсловие към промените.

Този въпрос ме вкарва в една морална и професионална шизофрения. От една страна като юрист теоретично и хипотетично твърдя, че съдебната система трябва да е независима. От друга страна, изхождайки от реалностите в България, виждам, че тя трябва да има коректив, за да може да използва независимостта, с която разполага в интерес на законността и на хората. Това не се прави. Според мен въпросът е кое е по-малкото зло. Вече е доказано наличното зло в състоянието на съдебната система с всичките лични конфликти, които избуяват ежедневно в нея с неефективността ѝ. Промените са само хипотетичното зло, свързано с намеса на политически сили в нейната работа. Някак си пак извън дебата остават правата на човека и законността.

Аз смятам, че на този етап, на който е доказана склонността на съдебната система и особено на висшите магистрати да използват независимостта си, за да доказват, че са независими и от закона за разчистване на лични сметки и за корпоративни интереси, е по-добре да има временно засилена интервенция от страна на изпълнителната власт. Другото е въпрос на баланс.Не смятам примерно, че има особен разум в това министърът да се бърка в обучението на магистратите. Там има много специфичен конфликт на интереси, свързан вероятно с финансирането на тази дейност.

Така че всичко е въпрос на намиране на баланс, в който да има относителна независимост на съдебната система, но и все пак тя да бъде контролирана пряко от обществото чрез излъчените от него по демократичен път институции .

Как разразилият се компроматен скандал в съдебната власт ще се отрази на дебата около промените в конституцията?

Според мен това е изключително силен коз в подкрепа на тезата, че съдебната система трябва да бъде контролирана, за да работи в интерес на обществото. Показателен беше фактът, че при размяната на компромати между Филчев и Григоров, те си разменяха ругатни и фалшиви документи не лично от свое име, а от името на институциите, които оглавяват. Фактът, че един документ, въпреки своята очевидна документална неиздържаност е използван, показва, че на г-н Григоров липсват или професионални или морални качества, т.е той не отговаря на законовите изисквания за магистрат.

*Адвокат Михаил Екимджиев е председател на Асоциацията за европейска интеграция и човешки права

Споделяне
Още от България