Липсва прозрачност при разпределението на европарите за гражданския сектор

Г-жо Панайотова, в сряда политилогът Огнян Минчев отправи критика към начина на финансиране на гражданския сектор от страна на Делегацията на Европейската комисия и финансовото министерство. Доколко, според вас, съществуващата практика на отпускане на средства на неправителствения сектор създава рискове за неговата независимост?

Когато достъпът до финансиране е обвързан с някаква политическа пристрастност, тогава и независимостта на организациите намалява. Така че източниците на финансиране, които гарантират автономност, са изключително важни.

Това, което се случи в последните месеци с финансирането по програма ФАР "Гражданско общество", показва за пореден път, че неправителствените организации, които искат да бъдат независими, могат много трудно да оцелеят в условията на българско местно финансиране.

Какво имате предвид конкретно за тази програма на ФАР?

Моите лични притеснения са около начина, по който бяха проведени процедурите за подбор на проектите за финансиране. Аз мога да направя анализ на финансираните проекти на хората с увреждания, които потвърждават моите притеснения.

Първо - нямаше никъде оповестена ясна процедура, която се прилага при разглеждането и вземането на решенията за финансиранията.

Няма ли официална информация за нея?

Не. И съм сигурна, че никой няма информация каква процедура е приложена, кои са били експертите за оценка на проектите, кой е взимал решенията, еднолични ли са те или колективни. Информация за това няма никъде.

Това, което мога да установя от бързия преглед на спечелилите финансиране проекти в сферата на хората с увреждания е, че в по-голямата си част те са от т.нар. национално представени организации, които са в много топла връзка с правителството. Те са получили финансиране и по програма ФАР плюс субсидията, която получават по закон от държавата, и то не само от един източник. Става дума за 17 организации.

За какви пари става дума?

По програма ФАР дори не бе изложен размерът на финансирането. Бяха оповестени в Интернет само наименованията на организациите и на проектите, откъдето мога да се досетя, че това са проекти за хора с увреждания. Така че дори не се знае какви са финансовите ресурси, отишли по програма "Гражданско общество" на ФАР.

Второто нещо, което прави особено тревожно впечатление, е това, че са финансирани много проекти, свързани с услуги, които са ангажимент на българската държава, за които ние плащаме данъци.

Какви например?

Създаване на някакви услуги за хора с увреждания, консултантски центрове и т. н., които обслужват непосредствените потребности на хората с увреждания. Само по себе си това е много прекрасна инициатива, но тя би трябвало да бъде финансирана от българския бюджет и по-точно от неговата част за социално подпомагане, а не по програма "Гражданско общество" на ЕС, която има други цели.

И не на последно място, има организации, получили финансиране, които са или лично на министър Христина Христова, или на нейната дъщеря.

Имате такава информация, или просто така се говори?

"Националният център за социална рехабилитация" е финансирана организация по проект както от няколко източника от държавата, така и по програма ФАР "Гражданско общество". Организацията "Аркадия" с председател на Управителния съвет дъщерята на г-жа Христова също е получила финансиране по програма ФАР. Това е информация, която може да се види в сайта на програма "Гражданско общество".

Как си обяснявате тези факти?

Mediapool приканва всички граждански организации, които имат какво да разкажат или добавят по темата за начина на разпределение на средствата по европейски програми, да дадат своето мнение. По обясними причини по - голямата част от неправителствените организации предпочитат да запазят мълчание, тъй като финансирането по линия на Делегацията на Европейската комисия и Министерството на финансите е почти единственото достъпно за българския граждански сектор. Медиите също не са склонни да дадат публичност на очевидните признаци за корупция и манипулации в действащия модел на финансиране, тъй като кандидатстват и получават пари от различни министерства по линия на различни програми, спонсорирани от ЕС. Целта на започнатата дискусията е да се установи действителното състояние на нещата и да се гарантира, че финансирането по европрограми става по честни правила и съдейства за развитието на гражданското общество. [email protected] [email protected]

Не искам да търся обяснение към този момент. Нека правителството да ми обясни всичко това. Тези факти могат да се видят само с едно надникване в Интернет. Въпросът обаче е да ги проблематизираме, което досега се избягваше да се прави.

Но нали проектите, които кандидатстват за финансиране пред ФАР, минават през сито? Не виждат ли съответните комисии, че кандидатстващите дублират с проектите си, например, функции на държавата.

Кои комисии? В Брюксел или къде?

Предполагам още тук, при първото пресяване...

Според мен проектите не стигат изобщо до Брюксел. Повтарям, че не знам каква е процедурата.

Искате да кажете, че няма прозрачност как се одобряват за финансиране проектите по ФАР?

Точно така, няма никаква прозрачност. В нашия случай ние получихме едно любезно писмо в три изречения от Министерството на финансите, написано на английски, че нашият проект не е финансиран, въпреки че отговаря на приоритетите на програмата и е качествено разработен, но средствата са ограничени.

От Министерството на финансите на английски?

Да, българското Министерство на финансите ми написа на мен, представителят на българска организация, отговор на английски.

Вие не потърсихте ли разяснения защо проектът ви е отхвърлен?

Не знаем към кого да се обърнем, защото няма и такава процедура. Ако имаше и се знаеше кой на какво ниво какво решава, може съответно да се направят запитвания или да обжалва. Щом такава няма, аз към кого да се обърна, освен към министър Велчев?

Какво предлагате, за да има подобрение на финансирането на неправителствения сектор?

На първо място бих искала да се знае как е протекъл процесът на последното финансиране на проекти по програма "Гражданско общество". Каква процедура е била приложена? Пояснявам, че става дума за разглеждането на проекти между септември и средата на ноември 2004 г. Кои са били експертите, които са ги разглеждали, не поименно, а като професионална квалификация и опит? Кой е вземал решенията за финансиране или отхвърляне на проектите - комисия ли и в какъв състав, еднолично или по друг начин?

Едва тогава мога да направя оценка на ситуацията и да препоръчам някаква промяна.

Г-н Минчев посочва г-жа Изабела Урибе от мисията на ЕК в София, която самоволно и еднолично разпределя европарите. Имате ли подобни впечатления?

Тя е известна на всички, които работят в неправителствения сектор. Но не конкретните хора са важни, а процедурата. Когато такава няма или не е публично известна, всякакви хора ще могат да правят всичко, което поискат.

Не се ли получава изкривяване, манипулация и партизация на гражданския сектор с действащия модел на финансиране от страна на Делегацията на ЕК и финансовото министерство?

Навсякъде, където има непрозрачност и липса на информация за правилата на играта, такава опасност съществува.