Липсва публичен регламент за използването на СРС

Има ли нарушени права на подслушваните журналисти, политици и магистрати?

Изказването по конкретен спор, за който фактите още не са ясни, винаги е прекалено рисковано. Това, което е ясно от информацията, появила се до този момент е нещо, което ние сме повдигали като въпрос не веднъж - а именно липсата на достатъчно ясна и прецизна нормативна уредба, която да гарантира на първо място, че няма да се използват незаконно специални разузнавателни средства (СРС) и на второ място, че материали, които са събрани и нямат отношение към провеждано разследване, ще бъдат унищожени веднага.

Именно по отношение на второ съществуват много въпросителни в този случай. От това, което се публикува в медиите, остава впечатлението, че резултатите, които са събирани от разговори на може би законно подслушвани лица има информация, която очевидно не е имала отношение към разследвани престъпления и все пак тази информация не е била унищожена, както законът изисква.

И все пак, журналисти са подслушвани. Как могат да си защитят правата?

Доколкото аз разбрах от публикациите, журналистите, за които има данни, че са записвани техни разговори, са разговори с лица, които са законно подслушвани. Вероятно това, което се е случило е, че не са били унищожени записи, които нямат отношение към предмета на разследване.

И тук основният проблем е, че законът изисква унищожаване в срок за записите, които нямат отношение към предмета на разследване. Детайлната нормативна база, която регулира кой конкретно извършва записването, на кого се предоставя, кой прави преценката за унищожаването - тази детайлна уредба не е публична. Това са по-всяка вероятност, до колкото ги има, нормативни актове на МВР, които са засекретени и не са публични.
Именно това прави много трудно от гледна точка на широката общественост да се направи една по-ясна и по-точна преценка дали става въпрос за злоупотреба с правомощия и съответно за нарушаване на правата на тези граждани или не. Това поставя отново въпроса - нещо, с което започнах, за необходимостта от една по-детайлна и публична регламентация, която да дава възможност във всеки един случай да се прави точна преценка и съответно да се търси индивидуална отговорност.

Гражданското общество ще може ли да научи истината, при положение, че евентуалните нарушители на закона едва ли не ще се самопроверяват. Какви са гаранциите, че истината ще изплува наяве?

Когато става въпрос за този тип разработки, има два обществени интереса, които са еднакви и в голяма степен значими. Единият интерес на обществото е това да има гаранции за спазването на индивидуалните права и другият интерес е да има ефективна работа на полицията и службите в разкриване на организираната престъпност, поради което са необходими гаранции за конфиденциалност, за агентурна информация, съответно за използване на СРС.

Струва ми се, че най-добрият баланс за постигане на ефективен демократичен контрол върху тези служби е през парламентарната комисия за национална сигурност, която трябва да има максимално ефективен достъп до цялата информация и която да може да прави заключения, които също да имат публичен характер, за да може работата на специалните служби и на използването на СРС да не бъде напълно изолирано от демократичен контрол.

Как ще коментирате идеята на ген Бойко Борисов, да се търси съдебна отговорност от лицата, които са във връзка с подслушваните?

Мисля, че това беше или неточно изказано или неточно интерпретирано. Предполагам, че главният секретар на МВР е имал пред вид да може на базата на такива записи да се търси наказателна отговорност за извършено престъпление и тези доказателства да бъдат използвани срещу трети лица, по отношение на които не е било разрешено събирането на такава информация. Това би било доста спорно разрешение, според мен. Идеята, че дори когато е разрешено използването на СРС за разследване на едно престъпление по отношение на един човек, ако случайно се получи информация за престъпление, касаещо друг човек, тази информация да е допустима като доказателство в един евентуален съдебен процес.

Ако се позволи такова нещо, на практика единствената ефективна гаранция за това, че не се злоупотребява със СРС, ще бъде напълно унищожена. Защото в момента единствената гаранция, която имаме, е това, че СРС се предоставят за конкретно лице, за конкретно престъпление, което се извършва. И това е основната гаранция, за да не се превърнем в Оруелски тип общество, където службите биха могли да подслушват всеки, когато решат по собствено усмотрение. Една такава идея според мен е неприемлива от гледна точка на минималните гаранции за правото на неприкосновеност на личния живот.

Покрай скандала се появиха твърдения, че се възражда политическата полиция у нас. Вие споделяте ли това мнение?

Това е доста силно изказване с очевидни политически цели. Проблеми с гаранциите за това, че подслушванията се извършват само в предвидените от закона основания, е имало от 1990 година насам. Ние винаги сме имали проблем с нормативните гаранции, със спазването на законите, така че не бих казал, че има някаква принципна или радикална промяна, за да могат да се правят такива широки квалификации.

Така или иначе проблемът, какъвто съществуваше и преди, съществува и в момента, и той е, че регламентът не е достатъчно ясен и публичен, за да може действително обществото да има представа какви са развитията във всеки един конкретен случай. И другото -парламентарният контрол, който би трябва да гарантира, че няма политическа злоупотреба със СРС, в България никога не е упражняван ефективно.

Хипотетично да си представим, че вие лично сте един от засегнатите лица и сте разговарял с подслушвано лице. Какво ще направите, за да изясните за себе си дали са ви нарушени правата?

Една от гаранциите, които съществува не по международното право, но съществува в практиките на развитите демократични общества, е задължението в определения срок след приключването на използването на СРС, лицето, срещу което са използвани, да бъде информирано за това. Съобщаването дава гаранция, че няма да има прекалено, широко, масово и без основание използване на СРС.

Индивидуалната защита в този случай, ако имам сведение, че срещу мен са използвани незаконно СРС, би била по пътя на търсене на отговорност за морални вреди срещу МВР. Подобни дела в България не са водени, но няма никаква пречка да бъде използван един такъв механизъм за защита. Какъв ще бъде резултатът е трудно да се каже, защото до момента не са предприемани такива действия и каква практика ще се установи в съдилищата е трудно да се каже.

Какво точно представлява това дело за морални вреди?

То е иск за обезщетение. Финансово обезщетение за причинени морални вреди.

За какви суми става дума?

Единственият стандарт, който произволно бихме могли да заложим е това, което Европейският съд по правата на човека е присъждал като обезщетение в случаи, в които е установявал, че има незаконно подслушване. Обезщетенията се движат в порядъка на около 5 хиляди евро.