Лондон - обикновена визита или граница на две български политики

Сензации или дори неочаквани резултати при посещението на президента Петър Стоянов в Лондон нямаше. Онова, което написа още онзи ден в кратка коментарна колонка лондонският "Таймс", се сбъдна изцяло. То, впрочем, не беше и трудно за предвиждане. "Българите са дошли да поискат пари, усещане за сигурност, ако евентуално кризата в Македония се разшири и подкрепа за бъдещо членство на страната си в ЕС и НАТО".

Всичко се случи точно така, както без особени усилия го предвиди "Таймс". Публикациите, които посвети британската преса на България, макар и по време на президентската визита, в голямата си част бяха с акценти върху новото правителство в София с министър-председател Симеон Сакскобургготски. И това е напълно обяснимо. От една страна - сензационното за модерния свят завръщане на бивш монарх във властта като премиер на републикански кабинет сигурно ще поддържа още известно време интереса към случващото се в България. А от друга, както напомнят от време на време вестниците на острова, Симеон е далечен братовчед на Нейно Величество Елизабет Втора.

Сериозните анализи и изводи от това посещение следва да се направят в София.

В контекста на евроатлантическата ориентация на България президентът Петър Стоянов определи правителството на Симеон Сакскобурготски като реален реформаторски фактор на приемственост в политиката. Вотът на парламентарните избори, даден от българските гласоподаватели, бе наречен от президента "мъдър" и "зрял". "Едно демократично управление замени друго демократично управление" - повтаряше президентът Стоянов, като практически постави знак за равенство между управлението на ОДС и новите управляващи.

За сравнение - в деня на гласуването в парламента за правителството на Симеон Сакскобургготски председателката на ПГ на ОДС Надежда Михайлова каза: "програмата на НДСВ не е програмата на ОДС и затова те няма да получат нашата подкрепа". С изразената по време на посещението си в Лондон позиция президентът Стоянов на практика се превръща в алтернатива на ОДС по въпроса за отношението към НДСВ и правителството на Симеон Сакскобурготски.

Във външнополитически план впечатление направи дистанцирането на президента Стоянов от ключови разбирания на предишното правителство на ОДС по кризата в Македония. Независимо от твърденията за приемственост, най-вече в сферите на външната политика и на сигурността, президентът изрично посочи, че той никога не е твърдял, че при преговорите между македонците и албанците за отправна точка трябва да се вземат принципните искания на албанците. Факт е, че президентът наистина никога не е твърдял това. Но също така е факт, че това бе позиция, изразена още през пролетта от тогавашния премиер Иван Костов със специална декларация пред българския парламент. Тогава президентът Стоянов не се разграничи, а както е известно, сериозните държави осъществяват единна външна политика с различните си упълномощени институции.

Има ли рискове от подобен обрат в посланията на президента Стоянов? Възможно ли е един и същи човек да твърди, че увлечението по красивите обещания и илюзиите се заплаща скъпо от всички, а веднага след това да обявява - вотът бил зрял и мъдър.

Обяснението, че един държавен глава не може да бъде критичен към правителството и управляващите в страната си, когато е на официално посещение в чужбина, е принципно погрешно. Днешният свят е достатъчно открит и обединен от всякакви форми на комуникации, връзки, възгледи и ценности, за да може нещата, ако по някакви причини не биват назовавани с истинските им имена, поне да не бъдат разкрасявани. Щеше ли да има солидна система за защита на човешките права, ако вътрешни проблеми на страните не се изнасяха навън? Щеше ли да има общоевропейски демократични принципи и европейски критерии за правене на реформи, ако съществуваха два различни стандарта - един вътрешен и един за пред света?

Подобни обрати в позиции на толкова високо равнище наистина носят рискове.

Основният риск е на България повече да не се гледа сериозно. Особено когато става дума за криза като македонската, едва ли някой отвън ще се задълбочи да отделя позиция на правителството от позиция на президента, още повече, когато президентът си е мълчал, а и той, и правителството са излъчени от една и съща политическа сила и философия. Днес, когато президентът започва да говори различно от начина, по който предишното правителство осмисляше ролята на България като активен фактор на Балканите, разминаването отново не може да не предизвика безпокойства.

Лондон - една от многото визити на българския президент през неговия активен мандат. И една спирка, която може да се превърне в гранична бразда между една предишна и една бъдеща българска политика. И всичко това - зад фасадата на говоренето за приемственост.